Стилът: Folk Metal
От/Год: Норвегия, 2017
Лейбъл: Season of Mist
Trollfest винаги са били група, на която можеш да разчиташ, за да си направиш купона, да си оправиш настроението, а и да покажеш на поп-фолк съседите си, че и ти слушаш фолк, ама малко по-различен. Тези норвежци с балкански души звучат като пълни откачалки и до голяма степен именно в това им е чарът, само че "Helluva" май вече минава и отвъд границите на ненормалното. Докато все още напълно съзнателно харесвам недолюбваните от критиката "Kaptein Kaos" и "Brumlebassen", не мога да застана така убедено зад този нов албум. Нещо му липсва. Консистентност? Енергия? Нещо ново, каквото и да е то?
Много ми е трудно да говоря сериозно за албум с такава обложка, в който си личи ясно, че музикантите определено не са се взимали насериозно. Да, но това важеше и за предишните няколко албума, пък те направо ми отвяваха главата и зад привидната несериозност личеше сериозен професионализъм, който тук сякаш липсва. Продукцията е осeзаемо по-лоша от тази отпреди 5 години, на места направо се чува бучене, а тролското лаене на вокалиста Тролманен вече е напълно неразбираемо и на места е трудно да се каже дали изобщо има някакъв текст, или човекът (тролът) просто издава звуци. Експериментите с чистите вокали също изненадващо им се получаваха, но в "Helluva" рядко са на мястото си. Изключение правят тези в "Spelunking Sisters" и донякъде учудващо - тези в "Gigantic Cave".
Самоповтарянето е друг проблем в "Helluva", тъй като много от песните звучат като не чак толкова яки версии на стари техни парчета, с повтарящи се и вече леко поизтъркани мотиви. Разнообразие внасят гангстерските джаз мотиви в "Don Gnomo Vega" и хумпа настроението в "Fräulein Helluva", а кабаретната атмосфера в "Kabaret" също щеше да е супер, ако песента звучеше чак толкова странно и хаотично. Типичната за Trollfest откачена енергия се завръща частично в "La Grande Finale" и съвсем кратката и много балкански звучаща "What a Good Idea". На другия полюс пък стоят трудно поносимата "Спутник", изпята на алкохолен, кръчмарски руски (май) и не по-малко пиянската шумотевица "Reiten mit ein Fisch". Сингълът "Steel Sarah", от своя страна, просто не е достатъчно убедителен трак и не съм сигурен, че заслужаваше да бъде пуснат като сингъл - в песента просто не се случва нищо и най-ясно си личи, че типичната тролска енергия липсва. Струва ми се, че доста по-добра роля като сингъл щеше да изиграе "Professor Otto".
Страшно много харесвам Trollfest, но този път просто нещо им (ми) липсва. Особено след като миналата година Finsterforst избиха рибата, като направиха нещо в същия норвежко-балкански жанр (само чуйте "#YØLØ"), летвата автоматично се вдигна, а Trollfest просто не успяха да я надскочат. Пък и наистина, защо продукцията е по-лоша от тази в предишните албуми? Какви позитиви може да донесе това дори на една тролска банда?
+ + + + +
Забавен, разтоварващ, приятно откачен албум.
Смахната смесица от норвежки метъл и балкански мотиви с щипка джаз, кабаре и латино и алкохол.
Там, където я има типичната Trollfest енергия, ти иде да си хвърлиш стола в тавана.
- - - - -
Смахната смесица от норвежки метъл и балкански мотиви с щипка джаз, кабаре и латино и алкохол.
Там, където я има типичната Trollfest енергия, ти иде да си хвърлиш стола в тавана.
- - - - -
Уви, типичната Trollfest енергия доста се губи из албума.
По-лоша продукция от тази в последните им 2-3 творби.
Няколко композиции, които изобщо не се развиват и няколко, които звучат като пиянска шумотевица.
По-лоша продукция от тази в последните им 2-3 творби.
Няколко композиции, които изобщо не се развиват и няколко, които звучат като пиянска шумотевица.
IF YOU LIKE
Korpiklaani, Finntroll, Finsterforst, Svartby, Kromlek и др.
Автор: Testset
[6/10]
