TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет beyond. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет beyond. Показване на всички публикации

Mob Rules - Tales From Beyond

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 05, 2016 0 коментара

Стилът: Melodic Power/Progressive/Heavy Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: SPV
Отнема: ~57(+3) минути


След разочароващия "Cannibal Nation" леко бях поотписал Mob Rules от бъдещите си планове и когато дойде промото за "Tales From Beyond" дълго го мотах, преди да го сваля и накрая го сторих, само за да видя дали има промяна при новия им стар лейбъл SPV, където за последно издадоха як албум през 2006-та. Е, промяна има, и то впечатляваща. Хард рокът е оставен на заден план, а на негово място се е появил епичен хеви метъл, очевидно вдъхновен от Iron Maiden, но с далеч по-добър звук. Така де, няма какво да се лъжем - "Book of Souls" е с ужасен звук, само и само да звучи "класически". И за ей такива разочаровани като мен "Tales From Beyond" идва тъкмо навреме.

Непроменени от последния път са дължините на песните, които и сега са дълги по 5-6 минути, а отварящият трак "Dykemaster's Tale" (базиран на новелата "Ездачът на белия кон" на Теодор Щорм) е близо 9. За разлика от миналия път обаче дължините не натежават чак толкова, най-вече защото темпото е много по-раздвижено, а и стилът не е бързо досаждащ, изтъркан хард рок. Без промяна, както си личи, остава и лиричнта насоченост на групата, която продължава да черпи вдъхновение за текстовете си от книги и исторически събития. Дори заглавието на албума е вдъхновено от романа "Марсианецът" на Анди Уеър, по който вече гледахме и филм. В албума под заглавието "Tales From Beyond" има три песни, поставени за финал и озаглавени като различни части: "Through the Eye of the Storm",  "A Mirror Inside" и "Science Save Me!".

На по-преден план този път е и разнообразието. След епичното 9-минутно начало идва 6-минутната, но много динамична и мелодична "Somerled", която започва с кратко интро с шотландски гайди. Те обаче не са там случайно, тъй като песента е посветена на шотландско-викингски персонаж. "Signs" сваля малко оборотите, но само за да може след това с още по-голям кеф да се наслушаме на "On the Edge", която определено е една от най-добрите песни в албума и нищо чудно някой ден да видим видео именно към нея. С този мелодичен, хитов припев ("Living in a dream, here we come! Living on the edge!") просто няма как иначе. На по-директен подход залага "The Healer", която е най-кратката песен в албума, а и блести със страхотно китарно-клавишно соло към края си. Съвсем на пауър метъл пък избива "Dust of Vengeance", която леко напомня за Helloween от края на 80-те. Големият финал в три части обаче е и най-бавното, скучно и слабо звено в "Tales From Beyond".

В началото споменах, че чувам мейдънски влияния, които постепенно избледняват, но и не изчезват напълно и продължавам да чувам на определени места из целия албум, затова няма да се отметна думите си, дори само да си въобразявам. И без това не говорим за нещо основополагащо и няма нужда да очаквате копие на Мейдън, защото Mob Rules като цяло правят доста различна, модерно звучаща и много по-директна музика. "Tales From Beyond" е достатъчно разнообразен и хубав и без подобни сравнения, затова го чуйте просто защото харесвате модерен хеви метъл и/или защото много ми вярвате като ви казвам, че е як ;-)


+ + + + +
Осезаемо по-добър от слабичкия си предшественик.
Директен, разнообразен, мелодичен и пълен със завладяващи истории.
Актуален звук, страхотни вокали, не по-малко страхотни китарни (и не само) сола. 

- - - - -
Бавното темпо хич не им отива и добре че се появява рядко.
Интересно защо, но малката трилогия на финала е най-слабото звено в албума.
 
IF YOU LIKE
Iron Maiden, Axenstar, Iron Mask, Silent Force, Helloween, Metalium др.

Автор: Testset
[8/10]

Blind Guardian - Beyond the Red Mirror

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 21, 2015 5 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~65 минути 


Когато интернет още не беше масово достъпен и хората ходеха по клубове за него (1 лев на час за игри, 1.50 за интернет), шефчето в нашия клуб постоянно надуваше Blind Guardian. Да, само че тогава не знаех, че това са Blind Guardian, а ме беше срам и да питам коя е тая група. Бях запомнил само фрагмент от мелодия и текст ("... оf bliss and cheerful laughter..."), които чух отново чак 8 години по-късно. Но никога не ги бях забравил! 8 години по-късно знаех коя е тази група и "Mirror Mirror" ми беше любимото тяхно парче. И ето че днес, още повече години по-късно, Blind Guardian отново са тук, отново правят пауър метъл и отново в основата на всичко са огледалата.

Много е хубаво, че Blind Guardian са оставили назад прога и са се върнали до голяма степен към доброто си старо пауър метъл звучене. Още на входа на албума ни чака почти 10-минутен бомбастичен епос, от който става ясно, че Blind Guardian няма как да ни занимават с глупости нататък. След него обаче сингълът "Twilight of the Gods" звучи сухарски. Бомбастичността се губи, барабаните отиват пет нива назад в микса и ако не беше добрата постройка на композицията, щях много да се чудя защо тази песен е била избрана за сингъл. След нея барабаните влизат обратно в строя с мелодичната "Prophecies", а в 7-минутната (и леко прогресарска) "At the Edge of Time" сякаш се включва допълнителен симфоничен оркестър, който на моменти заглушава всичко останало. И въпреки това не успях да се разсърдя, защото композицията е просто страхотна.

Темпото се повишава с модерно звучащата "Ashes of Eternity" и напомнящата за най-добрите години на бандата "The Holy Grail", която е сред най-добрите песни в албума и поне според мен щеше да свърши по-добра работа като сингъл. В 8-минутната "The Throne" отново чуваме подсилени оркестрации и силни Queen влияния, а гонещата 7 минути "Sacred Mind" е... ами, може би вторият трак в този албум (редом с TOTG), който не успя да ме впечатли с нещо специално. За сметка на това след него идва "Miracle Machine" - изключително красива песен, разчитаща само на пиано и на гласа на Ханзи. И всичко това отново някак напомня за Queen.

Всичко в този албум завършва така, както и започна - с епичен трак, който всъщност има и абсолютно същата дължина като отварящия - 9:29 минути. Огледала, казвате? Хммм. А ако броим и бонус трака, дължината на албума става точно 1:11:11 часа. Slo4ainos? Ne mislq!!1! Иначе казано, "Grand Parade" е грандиозният финал на един грандиозен албум. "Beyond the Red Mirror" включва в себе си сдни от най-зрелите и изпипани композиции в историята на групата, но аз май надуших и някои нередности. Не знам дали аз слушам шантаво промо, но ми се струва, че миксовете на някои песни са прекалено различни от миксовете на други. В едни барабаните са на заден план, в други оркестрациите са 10 пъти по-силни от всичко, а трети звучат толкова 90-арски, че може да се зачуди човек дали наистина не са записани преди 20 години. С две думи - все едно слушам песни от няколко различни албума от различни епохи. Ако всичко това не е плод на въображението ми и е съзнателно решение от страна на групата - ще опитам да вникна повече в тази идея. Но поне засега не намирам логично обяснение. Абе, аз защо още се оплаквам? Я да си пусна пак "The Ninth Wave"...

+ + + + +
Завръщане към доброто старо бомбастично пауър метъл звучене!
Огромно количество страхотни, рядко добри, да не кажа гениални композиции.
Повече от час разнообразен материал, даващ по нещо за феновете от всички ери.

- - - - -
Миксовете на много от песните се различават по доста показатели... май?
Барабаните понякога се губят, а оркестрациите понякога заглушават всичко.
 
IF YOU LIKE
Helloween, Rhapsody, Avantasia, Gamma Ray, Sonata Arctica, Stratovarius и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Freedom Call - Beyond

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 15, 2014 0 коментара

Стилът: Melodic Power Metal
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: SPV/Steamhammer
Отнема: ~60 минути


Някога беше нещо като "хейтърска мода" да се използва понятието "хепи метъл" за групи като Helloween, да речем. Freedom Call обаче сами се определят така, с което в общи линии обезсмислят тази фраза като обида. Защо да те е срам, че правиш позитивен метъл? Къде пише, че в метъла трябва да се пее само за кръв, гняс и демони? Пък и Freedom Call правят много добре това, което правят. А именно - позитивен, героичен, мелодичен пауър метъл.

По принцип тази група винаги ми е напомняла за Helloween, но в "Beyond" това сравнение е по-уместно от всякога. Музиката на Freedom Call в този албум доста напомня за тази на "тиквите" от 80-те и средата на 90-те, което обаче аз намирам за голям плюс, защото групите, които правят качествен пауър метъл "като от едно време" вече са доста малко. А когато една група направи такъв албум и го напълни с 1 час материал, няма как да не съм доволен. Направо ми е трудно да си избера любим трак измежду супер мелодичните "Union of the Strong", "Come On Home", "Journey Into Wonderland" и "Follow Your Heart", по-скоростните "Edge of the Ocean", "Heart of the Warrior" и "Paladin", и по-епичните парчета като 8-минутната "Beyond", "Among the Shadows" и "Colours of Freedom". Виж, не успях обаче никак да се впечатля от прекалено захаросаните "In the Rhythm of Light" и "Dance Off the Devil", (която спокойно можеше да се казва и "Africa" - като я чуете ще разберете защо).

"Beyond" е албум, на който можеш да си припяваш всички припеви, да си тананикаш китарните и клавишни мелодии, да куфееш, да скачаш, да се върнеш мислено в 90-те (та дори и към края на 80-те) и най-вече да си вдигнеш настроението. Той е от онези албуми, които щяха да са класика днес, ако бяха издадени в по-ранна ера. За финал, въпреки всички явни прилики с Helloween, Freedom Call са запазили своята идентичност напълно. И точно това прави "Beyond" задължителен за слушане от феновете и на двете групи, както и на всички, които нямат нищо против малко позитивен мелодичен пауър метъл.

+ + + + +
Позитивен, мелодичен, лесно запомнящ се, лесно запеваем, приятен за слушане албум.
Близо час качествен материал дори в обикновеното издание.
Усеща се духът на мелодичния пауър метъл от 90-те и края на 80-те години.
Няколко бъдещи концертни хита.

- - - - -
Прекалено е... "cheesy" на места.
Допирните точки с творчеството на Helloween може би са малко повече, отколкото очаквах.
Поне аз не оценявам високо парчета като "In the Rhythm of Light" и "Dance Off the Devil". 

IF YOU LIKE
Helloween, Avantasia, Gamma Ray, Dreamtale, Edguy, Axxis, Manowar и др.

Автор: BGMario
[8/10]

Omnium Gatherum - Beyond

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 01, 2013 1 коментара

Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Lifeforce
Отнема: ~57 минути 


Omnium Gatherum са една от онези много, ама много добри групи, за които е почти невъзможно да чуеш лоша дума, но същевременно не можеш да си ги представиш като някаква култова формация или като хедлайнер на наистина голям фестивал. Просто тяхната музика е малко по-странна и определено не е за широката публика, тъй като не предразполага към праволинейно припяване и куфеене, а вместо това се стреми да въздейства повече на емоционално ниво. Един вид "метъл за ценители".

"Beyond" съдържа в себе си няколко основни елемента. Първият, разбира се, е типичният леден фински мелодет, който можем да чуем в "The New Dynamic", "In the Rim", "Formidable" (личен мой фаворит в албума), "The Sonic Sign" и "Living In Me". Вторият и по-малко застъпен елемент е смесицата от дуум и прогресив метъл в песни като 8-минутната "Nightwalkers", 6-минутната "The Unknowing" и почти 11-минунтния финален епос "White Palace". Третият елемент пък е свързващото звено между останалите два и той е... меланхолията. Артуъркът ще ви обясни за какво говоря по-добре отколкото моя беден речник, но все пак, в целия "Beyond" се усеща една странна тъга и минорно настроение, сякаш скрити зад леко прозиращ черен плащ, за да не си помисли някой, че Omnium Gatherum са се разчувствали. Меланхолията взима връх най-вече в изненадващата за мен "Who Could Say", където тежките китари и супер дълбоките ревове на Юка Пелконен отстъпват място на чисто пеене и мелодични рифове. Изключително силна песен, която определено ще изненада феновете на OG, тъй като чистите вокали са рядкост в тяхната музика. Такива всъщност се срещат на още няколко места из албума и определено се вписват добре в звученето на групата, затова и се надявам, че ще бъдат използвани дори повече завбъдеще.

Продължавам да мисля, че Omnium Gatherum стоят на границата на гениалността, но все още не са направили решаващата крачка, с която да я прекосят. Така де, няма спор, че "Beoynd" е страхотен и много силно въздействащ албум, но ако трябва да съм сурово честен, лично аз се съмнявам той да е албумът, с който OG да направят големия пробив и да достигнат и до не чак толкова задълбочените мелодет ценители. За това ще е нужен голям шедьовър, какъвто "Beyond" почти се е получил... но само почти. Което пак никак не е малко.


+ + + + +
Силно емоционален/въздействащ и едновременно с това много тежък албум.
Цял калейдоскоп от стилови похвати, умело вплетени един в друг.

Полиран и като цяло много добре изпипан саунд.

- - - - -
Някои извънредно дълги парчета, от които цялостното слушане натежава малко.
Още малко кийборди и чисти вокали може би нямаше да навредят.

IF YOU LIKE
Insomnium, Before The Dawn, Nightrage, Kalmah, Amorphis и др.

Автор: Testset
[8/10]