TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет bones. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет bones. Показване на всички публикации

Stone Sour - House of Gold & Bones (Part 2)

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, април 29, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Roadrunner
Отнема: ~51 минути


Две са нещата, които веднага изникват в ума, щом зазвучи "HOG&B2". Първото - че този албум е най-мрачният, който Stone Sour някога са издавали. А второто - как е възможно тази група да звучи все по-зряла с всеки изминал албум? И докато тези две твърдения са лесно доказуеми, субективен е въпросът доколко "HOG&B2" ще се хареса на феновете. Ако се абстрахираме от критиката и хората, които обичат да изказват мнение в интернет (според които този албум е чист шедьовър), "HOG&B2" си има и своите недостатъци.

След мощната първа част, втората някак... натежава. Не знам дали заради задължителното изпълнение на идеята за албум от две части, или заради преобладаващото бавно и средно темпо, но "HOG&B2" не удря с типичния за Stone Sour заряд. А барут за него има. Само че той не е плътно натъпкан и взривен с гръм и трясък, а събран на купчина, която обаче запалена не произвежда взрив, а изгаря с яростно свистене, пламък и искри, плюс няколко малки, разтрисащи стъклата избухвания.

По-човешки казано, "HOG&B2" е много по-емоционален от предшественика си. Агресията в него е скрита и се появява спорадично, докато на преден план излизат меланхолията и философията, а изпъква и важността на текстовете. След няколко слушания обаче текстът вече е познат и не представлява изненада, докато бавното темпо започва да уморява. Липсата на явен хит също започва да се усеща, макар че такъв потенциал притежават "Do Me a Favor", "Black John", "Stalemate" и закриващата спектакъла "House of Gold & Bones".

Технически, звукът е безкомпромисен, но за сметка на това някои парчета са ненужно удължени и забавят действието. Това придава на албума малко претенциозност, подходяща за някой 6-часов независим филм, но не и за метъл албум. Хубавото е, че "HOG&B2" не е просто "метъл албум", а цяло произведение на изкуството, особено в съчетание с първата си част. В него има концепция (изобразена и в комикс), разнообразие, широк спектър от емоции, похвати и идеи, а на всичкото отгоре, двата диска могат да бъдат сглобени в... къща! И макар според мен втората част да отстъпва на първата по редица показатели, съм сигурен, че един ден "House of Gold & Bones" ще бъде златна класика. Подсетете ме след 20-30 години, за да ви кажа "Казах ли ви?" ;-)
 
+ + + + +
Усещане за завършеност, сдържана грандиозност и искри на чиста гениалност.
Огромен спектър от емоции, композиционни похвати и идеи, събрани само в 51 минути.
Добре развита, интересна, задържаща вниманието концепция.
Двете части на албума един ден ще бъдат класика, а Кори Тейлър - рок легенда.

- - - - -
Излишно удължаване на някои песни, от което лъха и на малко претенциозност.
Преобладаващо бавно и средно темпо и по-малко наистина тежки моменти.

IF YOU LIKE
Slipknot, Avenged Sevenfold, 5FDP, BFMV, Alice In Chains и др.

Автор: Stahley/Testset
[7/10]

Stone Sour - 2012 - House of Gold & Bones (Part 1)

Posted by Today's Metal Crew On петък, октомври 19, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Roadrunner
Отнема....: ~43 минути 


За всеки свой нов албум Stone Sour казват, че са израснали много като музиканти и са сътворили нещо, надминаващо дори техните им очаквания. За щастие, на тях може да им се вярва. "House of Gold & Bones" е двоен концептуален албум, чиято първа част излиза официално след броени дни.

Концептуално, албумът се базира на фиктивна история за младеж, поставен пред избора да порасне или да остане в безотговорността на младостта. Музикално, "HOGAB1" е най-зрелият албум на очевидно порасналите Stone Sour. Разнообразието в него варира от мощен алтърнатив метъл ("Gone Sovereign", хитовата "Absolute Zero", агресивната "RU486", мелодичната "My Name Is Allen" и закриващата "Last of the Real") до меланхолични балади (двете части на "The Travelers" и изключителната "Taciturn"). Като по-експериментални можем да определим насечената "A Rumor of Skin", украсената с оркестрации "Tired" и постепенно развиващата се "Influence of a Drowsy God". Именно това разнообразие е и най-силната страна на "HOGAB1" и точно затова албумът е колкото очаквано силен, толкова и непредвидим в хода си.

В "HOGAB1" ви очакват ниско настроени тежки китари, запомнящи се припеви, много китарни сола и разбира се, безгрешни вокали от Кори Тейлър. Кори вече разчита много по-често и на екстремни вокали, напомняйки за основната си роля и в другия си крайно успешен проект Slikpnot. Феновете на последните пък задължително трябва да чуят "RU486", защото тя спокойно можеше да мине и в техен албум. А пък ако е вярно, че големите групи се познават по добрите балади, то няма как да не разпознаем Stone Sour именно като голяма група в "Taciturn", която, сигурен съм, тепърва предстои да разплаче не една и две девойки.

Макар и концептуален, макар и в две части, този албум може спокойно да се слуша и самостоятелно и си е чист бонус, че догодина ни очаква още нова музика от Stone Sour. А ако той е силен колкото "HOGAB1", тогава само ще можем да затвърдим мнението, че Stone Sour са една от най-добре развиващите се банди на алтернативната метъл сцена. Това вече е факт, защото Кори и компания показват сериозна амбиция за прогрес и завиден стремеж към перфекционизъм, вместо да отбиват номера като някои свои колеги, лежащи на стари лаври и изтъркани хитове. Вярно е обаче и че не успях да харесам всички песни в албума, като например "A Rumor of Skin" и
"Influence of a Drowsy God", в които усетих една странна претенциозност. Не съм сигурен дали това е правилната дума или просто се чудя как да си обясня обективно защо не ги харесвам, но не мисля да задълбавам в темата, защото дори това не е достатъчен довод да дам на този албум оценка, по-ниска от 8.

+ + + + +
Най-зрялата творба на Stone Sour досега.
Завиден стремеж към професионализъм, израстване, перфекционизъм и развитие.
Типичен Stone Sour, екстремен
Stone Sour и/или меланхоличен Stone Sour? Изборът е ваш.

- - - - -
Темпото сериозно се губи в края на албума.
Така и не харесах 2-3 песни и препдолагам, че всеки ще определи свои аутсайдери.

Подходящо за фенове на:
Slipknot, Avenged Sevenfold, 5FDP, BFMV, Alice In Chains и др.
 Автор: Stahli
-=8/10=-

Fozzy - 2012 - Sin And Bones

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, октомври 11, 2012 0 коментара

Стил......: Modern Hard Rock/Metal
Държава...: САЩ/Канада
Лейбъл....: Century Media
Отнема....: ~52 минути 


Да изживееш детството си през 90-те имаше един особен чар. Може би ние бяхме последното поколение, което на 13 години играеше футбол пред блока по 15 часа на ден, вместо да кисне във фейсбук или да се чуди в кой фитнес да се завре, за да показва жалки мускули пред малолетните парцалеси в чалготеката. Но и футболът беше пренебрегнат, когато тук настъпи ерата на кеча. Задушаващи тръшвания, зашеметители и суплеси започнаха да се раздават пред всеки блок, а в нови любимци на децата се превърнаха Скалата, Гробаря, Стив Остин и разбира се - Крис Джерико.

Ако се чудите защо ви приказвам за кеч в ревюто на този албум,
ще ви дам жокер - Крис Джерико е вокалист на Fozzy. Кечистът, който все още е в изненадващо добра форма, вече има 5 студийни албума с групата си, но този, смея да твърдя, е най-добрият досега. Не оспорвам качествата на предните творби на бандата, но те така и не успяваха да ме грабнат за повече от 2-3 слушания. "Sin And Bones" е новото лице на Fozzy - три пъти по-тежък от всичките си предшественици взети заедно, изпипан, мелодичен, разнообразен и със здрав, кристално изчистен саунд. Албумът започва мрачно, с тежкия насечен риф и мелодичния припев на "Spider In My Mouth" и продължва с енергичния хард рок "Sandpaper", в който се включва и M. Shadows от Avenged Sevenfold. С тази песен Fozzy дават урок на всички wannabe хард рок банди как се прави това през 2012-та - с идея, с вкус и без копиране на класическите банди до втръсване. Нататък хард рокът за кратко отстъпва място на тежката и мачкаща "Blood Happens", но се завръща в баладата "Inside My Head". Заглавната "Sin And Bones" също е последвана от балада ("A Passed Life"),  а "She's My Addiction" залага на позитивен 80-тарски дух, докато "Shine Forever" убива темпото. Нещата отиваха в посока "завършек с пълнежи", но мрачната и модерна "Dark Passenger" се оказа бижу с хитов потенциал, правещ я може би най-добрата песен в албума. Тежкият й риф, мелодичните куплети, запомнящият се текст и припев и великолепната китарна работа в нея просто трябва да бъдат чути! Грандиозният финал е оставен за "Storm the Beaches" - 11-минутен епос в 5 условни части, посветен на десанта и битката за Нормандия, започнала на 06.06.1944 г. Парчето е едно от най-тежките в албума и дължината му изобщо не се усеща, най-вече защото преминава в постоянно куфеене.

Спокойно можем да кажем, че "Sin And Bones" е един чудесен урок по правене на съвременен хард рок, без да се използват каквито и да е заучени формули и до болка омръзналите клишета на 80-те (с едно изключение). Много хора все още не приемат Fozzy насериозно, защото основната работа на Крис Джерико е да бъде кечист (а участва и в "Dancing With the Stars"). Мускулестият канадец обаче ясно показва на всички "неверници", че именно разностранните му интереси и таланти могат да допринесат за създаването на един различен, интересен и лишен от баналност музикален продукт. Затова ако и вие сте скептик - крайно време е да чуете "Sin And Bones" и да преосмислите скептицизма си.


+ + + + +
Албум, избягал от почти всички възможни клишета.
Много изчистено и съвременно звучене, с мощен и тежък китарен саунд.
Крис Джерико има страхотен глас и уникален, несбъркваем тембър!
Урок по разнообразие - албумът прдлага музика 80-тарски хард рок до модерен метъл.

- - - - -
И все пак, 2-3 парчета просто не могат да прескочат високата летва в албума.

Подходящо за фенове на:
Downstait, Alter Bridge, Rev Theory, Poisonblack и др.
 Автор: BGMario/Testset
-=8/10=-