Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Все още опитвам да свикна с вокалите на Нилс Патрик Йохансон в Civil War. Продължавам да твърдя, че това типично хеви метъл пеене не си пасва с този вид военен пауър/хеви метъл, но този път албумът започнах да откривам известен чар в тези олд скул вокали. Не бих се посвенил да определя "The Last Full Measure" и за най-добрия албум на групата в композиционно отношение досега, но уви, това важи само за първата му половина.
"Road To Victory" отваря албума на високи обороти с класически пауър метъл ритъм, тежки китари в бриджа, епичен припев и жестоко соло след средата. "Deliverance" се запомня най-вече с великолепния си, емоционален припев: "Deliverance from slavery, it is time to break the chains now, no more masters, no more slaves!", а "Savannah" разкуфява безпощадно с тежък насечен риф и простичък, но много мощен прав ритъм. "Tombstone" сменя настроението напълно с уестърнско начало и скоростно пауър метъл продължение, докато "America" може да ни накара да проверим отново дали Civil War случайно не са американци - защото е трудно да си представим как някой с друга националност може да изрича "Америка!" с толкова плам. А може би Civil War са скрити соросоиди, илюминати и рептили? Дали това е нещо, за което не трябва да се говори? И дали е случайно, че следващото 6-минутно епично парче се казва "A Tale That Should Never Be Told"? Хъм хъм хъм.
Първото заслужаващо внимание събитие във втората половина на албума е бързата и тежка "Gladiator", която здраво ни връща в средата на 80-те, защото звучи като излязла едновременно от албум на Accept и от "Walls of Jericho" на Helloween. Налага се обаче да прескочим още две песни, за да стигнем до следващия силен удар с 80-арско звучене - "Strike Hard Strike Sure". Първата, последна и единствена балада "Aftermarth" пък затваря албума така, че може да ни накара да вдигнем запалки във въздуха и бавно да махаме с тях. Не че някой вече пали запалки по концерти де, но все пак.
Втората половина на този албум не е лоша сама по себе си, но не разбирам мястото ѝ в него. Всичко започва толкова хубаво, тематично, ударно, мощно и изведнъж... 80-арско хеви на макс. Якото пауър метъл звучене от откриващата част тотално изчезва, енергията осезаемо спада, а композициите започват да звучат сухо, пестеливо и праволинейно; няма ги вече скоростните сола и тежките китари, липсват надъхващите бриджове и емоционалните мелодични припеви. С други думи, ако "The Last Full Measure" беше продължил така, както започва, щях да кажа, че бившите членове на Sabaton категорично са надминали колегите си тази година. Сега обаче задочната битка не излъчва безспорен победител. И двата албума имат своите силни и слаби страни, като в случая слабата страна е цяла една слабичка половина с едва няколко проблясъка в нея.
+ + + + +
Супер ударна, разнообразна и изпипана първа половина на албума.
Много силна китарна работа - и откъм рифове, и откъм сола.
Страхотни преходи от куплети към бриджове и припеви.
- - - - -
Много силна китарна работа - и откъм рифове, и откъм сола.
Страхотни преходи от куплети към бриджове и припеви.
- - - - -
Втората половина на албума е в пъти по-слаба, плаха и суха от първата.
Вокалите на Нилс Патрик Йохансон продължават да ми звучат странно, съжалявам.
Вокалите на Нилс Патрик Йохансон продължават да ми звучат странно, съжалявам.
IF YOU LIKE
Sabaton, Astral Doors, Accept, Battle Beast, Helloween, Running Wild и др.
Автор: Testset
[6.5/10]
