Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Швеция, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Като нескрит фен на Sabaton доста се тюхках и чудех какво ще стане с групата, след като четирима от членовете ѝ напуснаха през 2012-та. Е, Sabaton продължиха напред с пълна сила, а напусналите сформираха Civil War (чийто първи албум поне аз никак не харесах). Сега вече можем с дни да спорим безрезултатно дали Sabaton или Civil War правят по-добра музика (чисто инструментално), но поне на мен ми се струва, че екипът в Civil War е с една идея по-креативен в композиционния процес.
Всъщност музиката на двете банди вече се различава по много показатели. Една от основните разлики е, че в Civil War много си личи, че има клавирист. Защото, както ще чуете и в "Gods and Generals", клавишните не са просто наблъскани компютърни звуци, които после да слушаме на запис по време на концерт. Другата основна разлика е във вокалите. Познаваме добре Нилс Патрик Йохансон от Astral Doors и Wuthering Heights, но... дали Civil War е точната банда за него? Мисля, че подобна музика има нужда от мощен вокал (да, като Йоаким), а Нилс, колкото и да е добър в хеви метъла, звучи малко странно на фона на епичния, модерно звучащ пауър/хеви метъл на Civil War.
Сред песните, в които гласът на Нилс пасва подобаващо на инструментала, са зверски яката "Bay of Pigs" и "Braveheart" (напомняща за "Cliffs of Gallipoli"), но в "USS Monitor", например, не мога да спра да си представям как би звучала тази песен с по-здрав вокал, особено на фона на бързия ритъм и хоровите напеви в припева. Това се случва и в "Iwo Jima", където същите мощни хорови напеви чисто и просто звучат по-добре от основния вокал. В "The Mad Piper" пеенето (и звученето) пък става доста Manowar-ско, с лек полъх от "Child In Time" в началото. Това може би е и най-безинтересният трак в албума. Епичните "Tears of the North" и "Schindler's Ark" пък започват толкова приятно с чистия глас на Нилс, че да му се чуди човек защо почва да се "напъва" така след това. С риск да прозвуча тъпо, имам чувството, че щом Нилс вдигне тоналността и вкара "хеви метъла" в гласа си, започва да звучи като онези чичаци, които правят "80-арски хеви метъл", просто защото там са спрели. Пък както вече сме чували, този човек тук определено е много над това ниво.
Накратко, "Gods and Generals" е много готин албум, чийто единствен проблем са не толкова подходящите за инструментала му вокали. Композициите обаче са на нивото на най-доброто, което сме чували от Sabaton и това бе основната причина да изслушам албума с удоволствие няколко пъти един след друг. По този начин дори лека-полека привикнах към пеенето на Нилс и макар така и да не го харесах напълно, поне спрях да обръщам внимание на дразнещите ме елементи в него. Затова чуйте този албум щом излезе и дори като мен да не сте голям фен на този тип пеене с този тип инструментал - дайте му няколко шанса. Пък ако нямате проблем с вокалите - като нищо "Gods and Generals" ще ви хареса повече от последните творби на Sabaton.
+ + + + +
Страхотен инструментал, вплетен в прекрасни пауър/хеви композиции.
Разбиващи бъдещи концертни хитове като "Bay of Pigs", "Braveheart" и "USS Monitor"
Важна, силна и много значима роля на клавишните.
Не че има отношение към музиката, но обложката е доста, доста добра.
- - - - -
Разбиващи бъдещи концертни хитове като "Bay of Pigs", "Braveheart" и "USS Monitor"
Важна, силна и много значима роля на клавишните.
Не че има отношение към музиката, но обложката е доста, доста добра.
- - - - -
Хоровите напеви често (да не кажа всеки път) са по-готини от основните вокали.
Продължавам да не съм сигурен дали Нилс Патрик Йохансон е точният човек за тази банда.
Виждат се 2-3 по-безлични песни към края на албума.
Реално погледнато, за Гражданската война има само 2-3 песни, пък уж е тема на албума.
Продължавам да не съм сигурен дали Нилс Патрик Йохансон е точният човек за тази банда.
Виждат се 2-3 по-безлични песни към края на албума.
Реално погледнато, за Гражданската война има само 2-3 песни, пък уж е тема на албума.
IF YOU LIKE
Sabaton, Astral Doors, Manowar, Wuthering Heights, Sinbreed и др.
Автор: Undepth
[7/10]
Много слабо ревю. Ако Нилс Патрик Йохансон има слаб глас и не става за тази група, то не знам кой е по-подходящ за нея. На автора му личи че хеви/пауър метъла не му е много ясен.
Хм... музиката наистина не е лоша, но вокалът е просто ужасен, хич не го бива за този тип музика. А начинът, по който се прави на Майкъл Джексън просто ме побърква....
Много точно ревю. Страхотни песни, които изпълнени с по-мощен вокал щяха да къртят. А за режисьорът на видеото просто нямам думи, все едно нарочно е целял фейсът на певеца да е досущ като на М. Джексън. Направо карикатура. Десетки коментатори под клипа в ю тюб се базикът че Майкъл е жив и е пропял метъл.