Стилът: Rap Rock
Няколко човека в екипа се почудихме над този албум и в общи линии май всички накрая стигахме до вдигане на рамене и мнението "абе не е лош, ама не им е и най-добрия". Аз даже бих стигнал по-далеч като кажа, че това е най-малко силния (нарочно не казвам "слаб") албум на Hollywood Undead досега. Известно време се чудех защо точно тая мисъл ми се върти из главата, затова накрая преслушах албума с всички бонус тракове (щото идва в около 4365674 различни издания) - като за последно.
Хубавото на този албум е, че в него има ярки хитове. Това несъмнено са заглавната "Day of the Dead", "War Child" и "Usual Suspects", но с не по-малко хитов потенциал разполагат "Gravity", "Dark Places", някак епичната "Let Go" и може би "Take Me Home". Като скрити съкровища са и два от бонусите. Единият, "Guzzle, Guzzle", макар да представлява мрачен рап с много електроника, се очертава като най-добрия трак в албума и е направо малко обидно, че не е получил място в основната част. Електрониката в него ми напомня за "Stupeflip" на Stupeflip от 2002-ра, затова може да се каже, че имам слабост към подобно звучене. Следващият бонус "I'll be There" е другата приятна изненада - мелодично, леко и жизнерадостно, това е парчето, което ще е подходящо да изсвириш на кухарката, като се събереш с приятели. Определено интересно и внасящо разнообразно решение на HU, поздравявам ги за него. Един от бонусите в супер делукс бест-бай айтюн някое-си издание "Fuck the World" също заслужава специално внимание, тъй като е сред малко тежки песни (доклкото HU могат да бъдат тежки) в "Day of the Dead".
Дотук добре. Можеше ли обаче да минем и без половината песни от този албум? Можехме. "Does Everybody In the World Have To Die" е може би най-лошата песен, която HU някога са записвали, "Party by Myself" е купонджийска и носи поп-пънк дух, но вместо поп-пънк използва захаросана поп-денс електроника. Нищо чудно обаче и тя да излезе като сингъл по някое време. Iнтересното в "How We Roll" е единствено припевът ѝ, в еднообразната "Live Forever" - само бриджът, а в затварящата регулярното издание "Save Me" няма нищо интересно, тъй като е просто един скучноват баладичен рап. Повечето бонуси пък са много лесно забравими.
За пореден път не мога да кажа добра дума и за текстовете на Hollywood Undead, болшинството от които продължават да звучат като писани от загорял шестокласник. Явно се пишат такива, за да са по-лесни за запомняне и запяване, но определено липсва поетичността, присъща на добрите рапъри. Затова мога да кажа, че HU нито са добри рапъри, нито добри рок изпълнители. И въпреки това са добри в това "средното", което правят - не знам как става тоя номер. Точно затова и този албум ще допадне на много от феновете им - и особено на по-младите такива. По-старите надали ще са чак толкова очаровани. Защо ли? Защото от 2008-ма насам вие може да сте пораснали и поузрели, но Hollywood Undead никак не са.
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Interscope
Няколко човека в екипа се почудихме над този албум и в общи линии май всички накрая стигахме до вдигане на рамене и мнението "абе не е лош, ама не им е и най-добрия". Аз даже бих стигнал по-далеч като кажа, че това е най-малко силния (нарочно не казвам "слаб") албум на Hollywood Undead досега. Известно време се чудех защо точно тая мисъл ми се върти из главата, затова накрая преслушах албума с всички бонус тракове (щото идва в около 4365674 различни издания) - като за последно.
Хубавото на този албум е, че в него има ярки хитове. Това несъмнено са заглавната "Day of the Dead", "War Child" и "Usual Suspects", но с не по-малко хитов потенциал разполагат "Gravity", "Dark Places", някак епичната "Let Go" и може би "Take Me Home". Като скрити съкровища са и два от бонусите. Единият, "Guzzle, Guzzle", макар да представлява мрачен рап с много електроника, се очертава като най-добрия трак в албума и е направо малко обидно, че не е получил място в основната част. Електрониката в него ми напомня за "Stupeflip" на Stupeflip от 2002-ра, затова може да се каже, че имам слабост към подобно звучене. Следващият бонус "I'll be There" е другата приятна изненада - мелодично, леко и жизнерадостно, това е парчето, което ще е подходящо да изсвириш на кухарката, като се събереш с приятели. Определено интересно и внасящо разнообразно решение на HU, поздравявам ги за него. Един от бонусите в супер делукс бест-бай айтюн някое-си издание "Fuck the World" също заслужава специално внимание, тъй като е сред малко тежки песни (доклкото HU могат да бъдат тежки) в "Day of the Dead".
Дотук добре. Можеше ли обаче да минем и без половината песни от този албум? Можехме. "Does Everybody In the World Have To Die" е може би най-лошата песен, която HU някога са записвали, "Party by Myself" е купонджийска и носи поп-пънк дух, но вместо поп-пънк използва захаросана поп-денс електроника. Нищо чудно обаче и тя да излезе като сингъл по някое време. Iнтересното в "How We Roll" е единствено припевът ѝ, в еднообразната "Live Forever" - само бриджът, а в затварящата регулярното издание "Save Me" няма нищо интересно, тъй като е просто един скучноват баладичен рап. Повечето бонуси пък са много лесно забравими.
За пореден път не мога да кажа добра дума и за текстовете на Hollywood Undead, болшинството от които продължават да звучат като писани от загорял шестокласник. Явно се пишат такива, за да са по-лесни за запомняне и запяване, но определено липсва поетичността, присъща на добрите рапъри. Затова мога да кажа, че HU нито са добри рапъри, нито добри рок изпълнители. И въпреки това са добри в това "средното", което правят - не знам как става тоя номер. Точно затова и този албум ще допадне на много от феновете им - и особено на по-младите такива. По-старите надали ще са чак толкова очаровани. Защо ли? Защото от 2008-ма насам вие може да сте пораснали и поузрели, но Hollywood Undead никак не са.
+ + + + +
Доста ярки хитове и доста песни с добър хитов потенциал.
Композициите с повече китарен звук определено се открояват с добро.
Мелодичен, леко мрачен и запомнящ се като цяло.
Някои скрити приятни изненади из бонус траковете.
- - - - -
Композициите с повече китарен звук определено се открояват с добро.
Мелодичен, леко мрачен и запомнящ се като цяло.
Някои скрити приятни изненади из бонус траковете.
- - - - -
Една прекалено клубно ориентирана стъпка назад след "NFTU".
Повечето текстове сякаш са писани от някой загорял шестокласник (пак).
Китарният звук е концентриран предимно в няколко песни, иначе често липсва.
Много пълнеж, много нещо.
Повечето текстове сякаш са писани от някой загорял шестокласник (пак).
Китарният звук е концентриран предимно в няколко песни, иначе често липсва.
Много пълнеж, много нещо.
IF YOU LIKE
Deuce, Linkin Park, TFK, Cypress Hill, Insane Clown Posse, La Coka Nostra и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
Звучи ми като всеки техен албум до момента. Пак ще се чуе, пак ще се харесат 2-3 парчета, те на свои ред ще се въртят 1-2 седмици (а после веднъж-дваж годишно) и така плейлиста ще начисли малко над 12 парчета.
Радвам се, че написахте статия, иначе нямаше дори да разбера, че това нещо е излезнало.
Хубав материал, приятен за четене.