От/Год: Финландния, 2013
Лейбъл: earMusic/Universal
С такова огромно нетърпение, заряд и емоция очаквах излизането на този албум, особено след сингъла "Victim of Ritual". Маршови барабани, безумно як риф и "Болеро" - все сили, които да ме накарат да повярвам в предстоящото. Но... какво стана? Мислех си как от пренавиване съм скъсал пружината, но нe може да е така. Цялата работа от тук нататък ми дойде леко някак... скалъпена. Хем е хубаво, хем е приятно, хем е бягане от миналото, но във всеки един момент нещо не достига, за да е перфектно.
Признавам, фен съм на мадам Таря, познавам почти болни нейни фенове, а освен това тя е един от малкото музиканти, към които имам неизчерпаем кредит на доверие (и ще продължавам да го имам). И въпреки това този албум ще го впиша в графата "незадоволителни". Основно поради следния факт - загубена е онази чаровна притегателност, от която се захранва интересът към всеки следващ нов албум. Просто липсва пламъчето, което да запали фитила към заряда (който не смея и да си помисля, че може да е изгубен). Всичко се случва бавно, меланхолично и с една напълно ненужна, дразнеща претенциозност, която не отива на Таря. Повечето песни пък са удължени до 7-8 минути, без от това да произлиза нищо кой знае колко интересно. Минават и големи пасажи, в които изобщо няма китари (или са обидно тихи) и по някое време човек може да забрави, че слуша рок (да не говорим за метъл) албум.
И все пак, в "Colours in the Dark" има китарни рифове и сола, класически заемки, кавър (традиционно, този път на Пeter Gabriel), гост-музикант (Джъстин Фюрстенфелд от Blue October в "Medusa") и много симфонична атмосфера. Не може да се отрече и опитът за внасяне на разнообразие, който обаче не спясява албума от вялостта, която носи. Песни като откриващата, "Neverlight" и "Never Enough" са твърде малко. При обратното съотношение можех да обявя "Colours In the Dark" за фаворит в личната си класация, но не би. Песента "Medusa", която удря звънеца за финалната обиколка на почти 62-минутното спортно ходене в пресечена местност, е единствената свежа глътка от всички с меланхолично настроение тук, но не биваше да е последна, защото по този начин само затвърждава цялостното усещане за албума. Като едно кардинално заключение би могло да се каже, че понятието "метъл" прогресивно изчезва от самостоятелното творчество на Таря.
В момента единствената утеха, която би могла да ми донесе този албум е, че благодарение на него Таря може отново да намине към България, за да я гледаме на живо за пореден път. Пък знае ли човек, може на живо "Colours In the Dark" да ни донесе повече емоция от слушането на студийния му запис.
+ + + + +
Желание за внасяне на разнообразие чрез гости, кавъри и други.
Когато борави с известни класики на класически автори, нещата явно ѝ се получават.
Много артистичност и дълбочина, преливащи и в клипа на "Victim of Rituals".
- - - - -
Когато борави с известни класики на класически автори, нещата явно ѝ се получават.
Много артистичност и дълбочина, преливащи и в клипа на "Victim of Rituals".
- - - - -
Метълът в музиката на Tarja продължава да намалаява драстично с всеки следващ албум.
Прекалено много бавно темпо, меланхолия, излишно удължени песни и ненужна претенциозност.
Комерсиализирано звучене за сметка на истинския заряд, който притежава личността Таря.
Прекалено много бавно темпо, меланхолия, излишно удължени песни и ненужна претенциозност.
Комерсиализирано звучене за сметка на истинския заряд, който притежава личността Таря.
IF YOU LIKE
Nightwish, Leaves' Eyes, Anneke van Giersbergen, Amanda Somerville и др.
Автор: Nightice
[5/10]
