TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет digital. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет digital. Показване на всички публикации

Machinae Supremacy - 2012 - Rise of a Digital Nation

Posted by Today's Metal Crew On вторник, октомври 16, 2012 0 коментара

Стил......: Modern/Power/SID Metal
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Spinefarm
Отнема....: ~42 минути 


Година и половина измина, откакто Machinae Supremacy за пръв стъпиха на родна земя, подгрявайки колегите си от Ensiferum и Children of Bodom. Встрани от лошото озвучаване и спорадичните дебелашки мрънкания "К'ой туй тьехно, чуек?", добрите впечатления на публиката и групата бяха взаимни. И няма как да е иначе - MaSu имат свой уникален стил, съчетаващ модерен мелодичен метъл с елементи на SID музика (Sound Interface Device за гейм-конзолата Commodore 64). Всичко това прави групата доста интересна всеки малко по-широко скроен метъл фен, особено ако този фен се окаже и олд-скул геймър.

Проблемът при групите със собствено звучене е, че или веднага ти хващат ухото, или просто не можеш да ги възприемеш. MaSu са точно такава група. Не можеш, а и няма с какво друго да ги сбъркаш. Не всеки обаче може или иска да разбере причините, поради които групата звучи по този начин. Целевата аудитория на MaSu са най-вече геймърите, но истината е, че не е задължително да си такъв, за да ги харесаш. Просто е нужно да си малко по-отворен към неопределими стилово метъл експерименти и "Rise of Digital Nation" ще изисква тази нагласа от вас. Започвайки с модерното хеви "All of My Angels" и изградената върху забиващ се в главата електронен лийд "Laser Speed Force", албумът още веднага ни дава да разберем, че ни чака разнообразие. Потвърждението идва във футуристичната "Transgenic" и някак "стадионната" заглавна песен. И ако дотук разнообразието ви е било малко, запомнящата се "Pieces" изригва с неочаквано пънк-рок звучене. Феновете на пауър метъла също ще имат повод да покуфеят на "Republic of Gamers" и нейните SID-сола. Мрачната "99" пък звучи досущ като саундтрак на игра от началото на 90-те, а "Battlecry" и "Hero" затварят албума енергично и по геймърско-епичен начин.

"Rise of a Digital Nation" се доближава повече до по-ранните творби на бандата, отколкото до последните им два албума. В него има огромно вътрешно разнообразие, много запомнящи се припеви, първокласен звук, чудесна (типично шведска) китарна работа и най-вече - много настроение, енергия и атмосфера. И макар някои да намират вокалите на Gazz за странни в началото, мога да ви уверя, че с тях се свиква бързо. Така че, стига да не сте прекалено "зъл", "тру" или комбинация от двете, ви препоръчвам да чуете "Rise of a Digital Nation", който вече можете да преслушате безплатно и напълно легално онлайн. Дигитална нация сме все пак ;-)

+ + + + +
Уникално звучене без аналог. Няма как да го сбъркаш, щом си го чул веднъж.
Разнообразие от стилови похвати, вариращи от пауър метъл до пънк рок.
Завидно добра китарна работа, запомнящи се припеви и забиващи се в главата електронни лийдове.
Доста интересна тематика, засягаща днешното "дигитално общество".

- - - - -
Ако не възприемеш бързо музиката на MaSu, вероятно никога няма да я възприемеш.
MaSu са група, целеща се в определена аудитория, което лесно може да откаже хората извън нея.
Всяка песен в албума има своя чар, но с времето усетих как всеки път skip-вам 2-3 парчета.

Подходящо за фенове на:
The Machinist, Raunchy, Blood Stain Child, Kiuas, Celldweller и др.
 Автор: Testset
-=8/10=-

Digital Summer - 2012 - Breaking Point

Posted by Today's Metal Crew On неделя, август 05, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative Rock/Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Victim Entertainment
Отнема....: ~39 минути 


В последните дни бях на поход в търсене на нещо ново и интересно на алт-рок и метъл сцената, но търсенето ми удари на камък с албуми на групи, които или звучаха прекалено претенциозно и скучно (любими на критиците), или като лоши версии на други (добри) банди. Накрая се сетих, че на компютъра ми се мотае едно промо на новия Digital Summer - банда, която не подписва с лейбъли и чийто нов албум е спонсориран почти изцяло от членовете на групата и техните фенове. Това е готино, но и малко странно, защото Digital Summer имат всички данни и предпоставки да бъдат сред най-големите на алтернативната сцена.

"Breaking Point" не се различава радикално от предните два албума на DS. Групата продължава да залага на тежък алт-рок (в духа на Breaking Benjamin), преливащ често в алт-метъл (в духа на Red). Албумът е зареден с тежки китари, енергични барабани, с перфектните за стила вокали на Кайл Уинтърстийн и най-вече с много хитов заряд, който много техни колеги търсят и дори имитират, но рядко постигат. Силното начало с "Forget You" (в която участва и Клинт Уолъри от Sevendust) предразполага към сериозно надуване на колоните. След нея идва и взривяващата "Breaking Point", която е един от хитовете в албума, редом с масивната "Cut Me Open" и задължителната балада "Broken Halo". Не по-малък хитов потенциал имат още много песни, сред които "Fight Til I Fall", "Overdose" и "Come On", която напомня за първия голям хит на бандата от 2007-ма "Disconnect". Сред по-тежките и използващи повече метъл похвати песни се нареждат "Dance In the Fire" и "War Against Myself". Втората балада "Wanted To Love You" пък също не е лоша, но в нея да са ползвани някои банални средства за постигане на явлението "типична алт-рок балада".

Винаги се стремя да не прехвалвам който и да е албум и да премислям добре дали ме кефи чак пък толкова, че да му дам висока оценка. В случая този албум наистина ме кефи "чак толкова", но ми остави усещането, че можеше да ме изкефи още повече. Слаби песни в "Breaking Point" няма, но сред всичките хитово заредени тракове ми липсва един, който да се открои над всички останали. Не че и сега си нямам поне три песни, които да въртя с месеци, но аз тропам с крак и искам нещо повече. Е, да, "Breaking Point" не е перфектен, но пък надали ще има фен на жанра, който да го определи с нещо по-малко от "много добър".

+ + + + +
Извънредно много парчета с хитов потенциал и заряд.
Страхотни вокали от Кайл Уинтърстийн, който дори крясва на няколо места.
Тежък, масивен, изчистен и добре балансиран саунд.
Чист урок по правене на алт-рок албум.

- - - - -
Между многото хитови тракове няма един наистина открояващ се такъв.
Албумът ще се стори доста "типичен" на някои слушатели.

Подходящо за фенове на:
Sevendust, Red, Chevelle, Breaking Benjamin, Sevendust, Spineshank и др.
 Автор: Undepth
-=8/10=-

I See Stars - 2012 - Digital Renegade

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 10, 2012 1 коментара

Стил......: Post-Hardcore/Electronic
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Sumerian Records
Отнема....: ~40 минути 

www.facebook.com/iseestarsmusic

Hай-напред бих искал да изкажа своята благодарност към Sumerian Records, на-вече за тяхната продължителна и непоколебима позиция по отношение на тоталното игнориране на всички наши учтиви молби да получаваме промо материали от тях... (-.-)

Но да се насочим към обещаващите младежи от I See Stars. Вокалистът им Девин Оливър заяво, че албумът ще е по-тежък, по-електронен и все с онова "поп-рок чувство". Sпомена нещо и за все повече електронни елементи занапред. Затова със справедлив скептицизъм пуснах албума и ме посрещнаха едни доста обещаващи първи 38 секунди. И тъкмо когато казвах "Уау, тия пичове са се стегнали", Девин Оливър си отвори устата и насмалко да ме накара да хвърля в монитора си стъклено шише, пълно със сок от моркови и малина. Пич, как пееш така? Под "така" разбирайте "депресираната котка на вокалиста на Alesana". Но както и да е, пост-хардкор е, свикнал съм на какви ли не изпълнения. Песента продължи все така неубедително и включваше дори чист транс пасаж, който макар да се впсиваше добре, не ми даде много надежди за по-нататъшното съдържание.

Надеждата се върна с "NZT48"! Мощна, енергична, абсолютно хитова песен, в която дори чистите вокали на Девин се вписват добре и която леко напомня за последните неща на Enter Shikari. Уви, нататък нещата продължиха все така неубедително. Девин продължи да мяучи като надишан с хелий, електрониката ставаше все повече и повече и... се появи Дани Уорсноп от Asking Alexandria. Дани спасява положението в иначе доста лигавата "Endless Sky". "Mystery Wall" отново ми върна надеждите за миг, но в нея вече се убедих, че тази група просто няма нужда от Девин. Пичът проваля всичко. Зак Джонсън има страхотни крещящи вокали и се справя повече от чудесно с работата си зад клавишите и според мен е напълно достатъчен за вокалист в I See Stars. Но той не е и ето, че на бял свят се появяват трагични поп-денс тракове като "iBelieve", пред която дори Breathe Carolina изглеждат като виртуози. С лек facepalm дослушах албума докрай, където като гръм от ясно небе дойде "Filth Friends Unite", която дори лигавите вокали на Девин не успяват да развалят.

Много исках да се насладя на "Digital Renegade" и да му дам висока оценка, защото продължавам да пазя нaдеждите си за I See Stars. Уви, както и миналия път, високите лигави тоналности на Девин Оливър провалят всичко. Е да, Девин може да зариби с гласа си някое и друго scene-момиченце на не повече от 13 години, но не и мен, сори вери мач. Всичко това, плюс някои тотални електро-поп изгъзици не ми позволяват да сложа на този албум нещо повече от това, което ще видите по-долу.

Всъщност, това е първата група, за която пишем второ ревю. Да ни е честито! И другия път по-добър албум!

+ + + + +
Нещата стоят повече от добре, когато Девин не се обажда.
Зак Оливър вади жестоки вокали и някои супер електронни хрумки.
"NZT48" е абсолютен хит, а "Filth Friends Unite" просто рути кочината!

- - - - -
Девин Оливър пее като кастриран в 95% от времето и просто... проваля всичко.
Ненужни тоалетни бози като "iBelieve". Dafuq, кому е нужно нещо такова?!

Подходящо за фенове на:
Enter Shikari, Asking Alexandria, Abandon All Ships, Woe Is Me и др.
Автор: Testset
-=5.5/10=-

The Human Abstract - 2011 - Digital Veil

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 02, 2011 0 коментара

Стил......: Progressive Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Е1
Отнема....: 37 минути

www.myspace.com/thehumanabstract

The Human Abstract е група, която се развива постепенно. Тоталното доказателство за това е, че този им, трети поред студиен албум е най-доброто нещо, което някога са издавали!

Технични, но едновременно с това и мелодични, THA дават нов тласък и нова насока на музиката си, включвайки нови елементи в нея. Един такъв основен и страхотно вписващ се елемент са заемащите вече сериозна позиция чисти вокали. Кой би предположил, че Травис Рихтър е пял в хор като малък? Е, пял е и сега показва, че това занимание не му е било излишно. Естествено, има песни, в които няма чисти вокали (както бяхме свикнали) и залагат на добрия стар техничен метълкор в чист вид. Те обаче сякаш излизат от рамките на това великолепно, епично творение, което е "Digital Veil". Защото този албум е наистина въздействащ, епичен и дава чувството, че слушаме нещо значимо (идват ми много асоциации с класическата музика и разни композитори). 

Не знам дали промените ще се харесат на старите фенове на групата (стари, колко да са стари), но лично на мен не ми дреме особено, а надявам се - на момчетата от групата също.

+ + + + Плюсове.......:
Атмосфера, чувство за завършеност и цялостен продукт.
Не е прекалено дълъг, което е добре за албум в този жанр.
Невероятни чисти вокали, даващи страхотен тласък на албума и групата!
Албумът наистина звучи като нещо... голямо и значимо.

- - - - Минуси........:
Всичко голямо и значимо в този албум няма да стигне до заслужено голяма аудитория.
Някои песни не се вписват добре в общото звучене. 

Подходящо за фенове на:
After the Burial, Born of Osiris, Protest the Hero, Within the Ruins и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели