Държава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Както и очаквах, новият албум на Sonata Arctica предизвика смесени и напълно объркващи реакции у феновете. Аз лично се стараех да не си градя никакви очаквания за него и да не се вслушвам в думите и мненията на колегите (местни и чуждестранни), които варираха от "осанна" до "разпни го". Затова след няколко разходки до офиса и обратно, по време на които звучеше "Stones Grow Her Name", стигнах до заключението, че Sonata Arctica вече не знaят как да угодят на всички и стрелят напосоки.
Да почнем остро. "Only the Broken Hearts" е идеалната откриваща песен за албума и за групата. Въвежда ни в атмосферата и включва в себе си всичко, което бихме могли да очакваме от Sonata Arctica. Веднага след нея обаче идва първото сътресение, наречено "Shitload of Money". Sonata и глем рок? Сериозно? От подобни експерименти ме беше страх. Вярно, добър глем рок е песента, но... е глем рок. Друг ненужен експеримент чуваме в началото на "One With the Mountain", където се почва с далечен ирландски фолклор, изведнъж се чуват оглушителни барабани и чак след 2 минути чудене какво става, почва песента. Можем да минем и без това интро. Със същия успех можем да минем и без баладката "Don't Be Mean", но хайде, трябва има и трак, на който да се запалят запалките. "The Day" пък, от своя страна, изненадва с леко Falconer-ско звучене.
Сред добрите експерименти в албума бих поставил и силно въздействащия сингъл "I Have a Right". Песента си навлече гнева на мнозина заради не-метълския си текст, но темата е сериозна и актуална, кийбордите стоят в основата на всичко, а тежкият основен риф и качествената продукция се надушват от километри. "Cinderblox" е друго експериментално бижу, намерило място в "Stones Grow Her Name". Песента е смесица между висококачествен европейски пауър метъл и... кънтри. Песента е страшно енергична, а южняшкият акцент в припева просто ми напълни душата. Епичната хард рок балада "Alone In Heaven" и тежката "Somewhere Close To You" пък са друг крайно успешни експерименти, от които направо ще настръхнете.
Можем да кажем много неща за този албум, но не и че е типичен за групата (с изключение на 3-4 трака като "Losing My Insanity" и двете нови части на "Wildfire"). Бих отишъл и по-далеч като кажа, че албумът е направо експериментален. За щастие, повечето от експериментите в него са се получили учудващо добре. И докато много банди в стила напоследък минават тънко, шлякайки хард рок на поразия, Sonata Arctica са се постарали да покажат, че уменията им далеч не се изчерпват само с два стила и че уважават феновете си прекалено много, за да им поднесат поредния хард/хеви албум. Със "Stones Grow Her Name" Sonata Arctica за пореден път се открояват с класа и дават ясно да се разбере, че има причина да са на върха на пауър метъл сцената толкова много години. Така че, доверете ми се - слушането на този албум няма изобщо да ви навреди.
+ + + + +
Албум, пълен с крайно интересни експерименти и идеи.
Налице са класа, изобретателност и чиста проба музикален гений.
Перфектен звук и продукция.
Налице са класа, изобретателност и чиста проба музикален гений.
Перфектен звук и продукция.
- - - - -
Сори, не мога да възприема "Shitload of Money" като песен на Soanta Arctica.
"The Day" е с текст, подхoдящ за някоя нова Дисни-дрaма.
"The Day" е с текст, подхoдящ за някоя нова Дисни-дрaма.
Подходящо за фенове на:
Helloween, Stratovarius, Avantasia, Hammerfall, Nightwish и др.
Автор: BGMario
-=8/10=-
