ЖАНР: Heavy Metal/Horror Rock
ОТ/Д: Финландия | 25.05.2018
ОТ/Д: Финландия | 25.05.2018
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~63 минути
ОТНЕМА: ~63 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет hard. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет hard. Показване на всички публикации
Kissin' Dynamite - Megalomania
On
понеделник, септември 01, 2014
0
коментара
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: AFM
Колкото и да съм уморен от хард рок банди, повтарящи до втръсване заучени формули от 80-те, от време на време се появяват и групи, които не звучат чак толкова отчаяни в опитите си да грабнат старите рок фенове. Една такава банда е Kissin' Dynamite - тези млади юнаци са пълни с талант, който обаче наливат в поумрял стил като глем рока. Нищо лошо не казвам за жанра, просто най-хубавото от него вече отдавна е в миналото и нито Kissin Dynamite, нито Steel Panther, нито Hardcore Superstar, нито която и да е друга модерна глем банда може да постигне кой знае какво в него.
Kissin' Dynamite безспорно се справят добре с това, което правят. Миналият им албум беше учудващо приятен и мелодичен, а този е с малко по-модерно звучене, включващо дори леки електронни елементи тук и там. Още на първо слушане се открояват няколко парчета с много енергия и зарибяващи припеви - "DNA", "VIP In Hell", стабилно електронизираната "Legion of the Legendary" и закриващата "Ticket To Paradise", която обаче зверски много прилича на парче на Guns N' Roses. "God In You" и "Running Free" също имат приятни елементи, като първата има хубави куплети, но посредствен припев, а втората - точно обратното.
Проблемите в "Megalomania" не са много, но са отчетливи. На първо място са досадните и очевидни прилики с Guns N' Roses. Залагам килограм солети, че пичовете са фенове на GNR, така че това не ме учудва... но пък ме дразни, особено в песни като "Maniac Ball", в която сякаш пее млад двойник на Аксел Роуз. Бавните песни като нея и "Fireflies" пък са толкова скучни, че бият дори напълно безличната "Deadly" по посредственост. "Final Dance" е добра балада, но пък не е и нещо, което вече да не сме чували и по-добре направено.
Съвсем накратко - "Megalomania" е приятен албум и определено става за няколко слушания. А aко сте фенове на глем рока и/или на Guns N' Roses, изобщо няма да сбъркате, ако си го пускате и по-честичко. Оттам нататък - не мога да гарантирам нивото на удоволствие от слушането, особено за феновете на по-тежките стилове.
+ + + + +
Приятен, мелодичен и енергичен глем/хард рок, изсвирен от хора с очевиден талант.
Някои силно запомнящи се припеви, в парчета с хитов потенциал.
По-модерно и смело звучене от това в предишния албум.
- - - - -
Някои силно запомнящи се припеви, в парчета с хитов потенциал.
По-модерно и смело звучене от това в предишния албум.
- - - - -
Сериозни прилики с Guns N' Roses, особено в някои песни.
Неконсистентен - по някое време спира да се разбира какво точно им се свири на тия хора.
Парчетата без темпо са зверски скучни.
Неконсистентен - по някое време спира да се разбира какво точно им се свири на тия хора.
Парчетата без темпо са зверски скучни.
IF YOU LIKE
Steel Panther, Twisted Sister, Hardcore Superstar, Crashdiet, Dynazty и др.
Автор: Stahley
[6.5/10]
Motörhead - Aftershock
On
вторник, октомври 15, 2013
2
коментара
Ако една група е толкова стара, че дори някои мои познати, които считам за дърти не са били родени, когато групата се е формирала - значи въпросната банда е адски, ама адски стара. А когато същата е все още активна и продуктивна, значи има голяма вероятност името ѝ да е Motörhead. Безспорни легенди, обичани от няколко поколения фенове и вдъхновили няколко поколения музиканти. Повечето от сегашните ветерани и метъл чичаци са ги слушали, когато са били малки. Считай само с колко са напред Motörhead!
Добре, ясно е - Motörhead са рок-величия и наследството им е сред най-огромните в историята на тази музика. Но бай Леми и компания вече правят един и същи албум от няколко десетилетия насам. Не че нещо - те могат да си го позволят. Те никога не са били група с изтънчени арт-претенции и винаги са правели това, което могат най-добре - здрав, тежък, мръснишки рокендрол! И все пак, в последните години Motörhead вадят албуми като на конвейр - всичките си приличат, във всички има още от същото и е доста трудно да откроиш някакъв хит (както едно време бяха "Born To Raise Hell", "Overkill", "Ace of Spades", "The Game" и прочие). И все пак, в "Aftershock" има къде да покуфееш ("End of Time", "Heartbreaker", "Queen of the Damned", "Knife"), да покараш мотор, докато вятърът вее косата ти ("Do You Believe", "Keep Your Powder Dry", "Crying Shame"), или просто да изпиеш едно-пет уискита в някой задимен бар, където никой не спазва забраната за пушенето ("Lost Woman Blues", "Dust & Glass"). Но въпреки всичко това, и въпреки факта, че в албума няма лоши песни (би било грехота), не мога да излъжа и да кажа, че съм бясно впечатлен от "Aftershock". Просто този албум на Motörhead съм го чувал много пъти. И ако това беше коя да е друга група, без замисляне щях да ѝ прасна едно 3/10, да речем. Но Motörhead не са коя да е група.
Ако сте от хората, които не обичат промяната, "Aftershock" ще ви дойде добре. Но ако очаквате след 38 години на сцената Motörhead изведнъж да решат да експериментират и да се самонадминат, то тогава по-добре изобщо не си правете труда да си пускате новата им дългосвиреща творба. Или пък го сторете, но не гарантирам, че ще я помните след месец-два, най-вече защото нищо в нея не може да надскочи легендарно високата рокендрол летва, поставена от същата тази група много, много отдавна. А ако все пак очаквате това да се случи, значи успех и с очакването Стефка Костадинова утре да скочи 210. И жив и здрав да е Леми!
+ + + + +
Леми е тук, гласът му е дрезгав и бичи рокендрол - това е то албум на Motörhead!
- - - - -
Надали някой обективен фен ще си скъса ризата от удивление от този нов стар албум.
IF YOU LIKE
AC/DC, Accept, Judas Priest, Megadeth, Sodom, Saxon, BLS, ZZ Top и др.
Автор: Undepth
[N/A]
Black Sabbath - 13
On
събота, юли 27, 2013
8
коментара
От/Год: Англия, 2013
Лейбъл: Universal/Vertigo
Култовите Black Sabbath, едни от пионерите на хеви метъла, се завръщат с гръм и трясък на музикалната сцена, издавайки своя 19-ти студиен албум след 18-годишно студийно затишие. "13" отбелязва и завръщането на Ози Озбърн, който от 1978 г. не бе записвал с бандата, след издаването на тогавашния албум "Never Say Die!".
Black Sabbath са група с безбожно много опит и не е учудващо, че много добре знаят какво точно искат феновете им - и им го дават. А именно - още от добрия стар Сабат, с който са израснали вече няколко поколения. Още с отварящата (и 8-минутна) "End of the Beginning" ще добиете чувството, че сте в началото на 70-те, когато пакетчетата с трева и LSD са валели като из ведро (питайте необяснимото медицинско чудо Ози, ако не вярвате), а "God Is Dead?" ще ви потопи напълно в тази атмосфера с мрачна, тежка, дуумаджийска атака в продължение на цели 9 минути. Разбира се, на моменти са неизбежни някои прилики със стари парчета, като например "Zeitgeist", която играе ролята на далечна сестра на "Planet Caravan" от 1970-та. Но кой би се разсърдил на Сабат за това? Не може да не отбележим и огромната роля на Тони Айоми, който продължава да е на добре познатото си високо ниво и въпреки сериозните си здравословни проблеми, изпълва албума с мощни рифове и въздействащи сола, като най-открояващи сякаш са тези в "Age оf Reason" и "Live Forever".
Дискът започва, тече и завършва, следвайки ясна логика. В този ред на мисли, "Dear Father" е идеалното закриващо парче, в което отново властват характерните тежки и мрачни нюанси. След него човек си казва просто "Това е Сабат!" и му остава да се чуди как така тази група продължава да звучи точно така, както феновете биха искали. Отговорът на този въпрос вероятно съдържа в себе си и името на продуцента Рик Рубин, който също е един от виновниците Сабат да звучат по този специфичен начин и в днешно време.
Надали има нужда от спорове дали Black Sabbath са се справили подобаващо, въпреки дългото си отсъствие от студиото, поне в този си състав (като изключим Бил Уърд, който бе заменен на барабаните от Брад Уилк от RATM), тъй като албумът вече покори почти всички по-големи класации на Острова - една заслужена награда за свършения труд на момчетата от Бирмингам. Разбира се, ако търсите някаква голяма промяна, невероятно разнообразие и радикални нови идеи в творчеството на Сабат, то тогава е твърде вероятно да останете разочаровани. Но ако сте от тези, които желаят да чуят отново любимците си, заради които са станали фенове на рок и метъл музиката - то този албум е направен целенасочено точно за вас.
+ + + + +
Добрите стари Сабат - тежки и мрачни композиции, типични за 70-те.
Много велики имена са стояли зад микрофона в Black Sabbath, но... Ози си е Ози. И отново е тук.
Рик Рубин определено е оставил своя положителен отпечатък върху албума.
- - - - -
Много велики имена са стояли зад микрофона в Black Sabbath, но... Ози си е Ози. И отново е тук.
Рик Рубин определено е оставил своя положителен отпечатък върху албума.
- - - - -
Ако очаквате да чуете радикални нови идеи - е, няма да ги чуете.
Чести препратки към стари парчета. Не че има нещо лошо, но можеше и да не са толкова очевидни.
Бил Уърд отказа да участва в създаването на албума, с което попречи реюниън-а да бъде пълен.
Чести препратки към стари парчета. Не че има нещо лошо, но можеше и да не са толкова очевидни.
Бил Уърд отказа да участва в създаването на албума, с което попречи реюниън-а да бъде пълен.
IF YOU LIKE
Heaven & Hell, Deep Purple, Led Zeppelin, Rainbow, Judas Priest и др.
Автор: Perfect Stranger
[8.5/10]
Masterplan - Novum Initium
On
вторник, май 21, 2013
0
коментара
Дълго време не бях сигурен (и все още не съм) дали харесвам този нов албум на Masterplan, пръв с новия им вокалист Рик Алци (At Vance). От една страна "Novum Initium" ми напомня на едноименния (и най-добър) дебютен албум на групата, но от друга страна надушвам, че на Masterplan продължава нещо да им липсва. То липсваше и с Ланде зад микрофона, липсва и сега. Слушаш музиката, ясно ти е, че свирят Masterplan, кимаш одобрително и все пак - нещо липсва. И накрая ме осени - липсва атмосфера. Песните звучат някак... стерилно. Няма го онзи "избухващ момент", няма здраво хващащи "куки" и няма изненади. Но "Novum Initium" е добър въпреки това.
Както често се случва при Masterplan, съставът отново е сменен. Вокалист вече е Рик Алци, басист е Яни Кайнулайнен (ex-Stratovarius), а барабанист - познатият ни от Cradle of Filth чех Мартин Шкарупка. Но докато в ритъм секцията промяната почти не се усеща, най-осезаема е рокадата зад микрофона, където Рик Алци иззема функциите на дразнещо непостоянния, но дарен с уникален глас Йорн Ланде. Разликата между пеенето на двамата обаче не е никак голяма и затова Рик се вписва много плавно в Masterplan. Доказателството идва още в първия сингъл "The Game" и следващата "Keep Your Dream Alive", в които Рик пее с много хъс и които са сред най-добрите в албума. "The Game" залага на силен припев, а "Keep Your Dream Alive" удря бавно, но тежко с ниски насечени китари и страхотни кийборди. На подобен принцип е построена и мрачната "Earth Is Going Down", чието сърдито виолончело ме накара да скоча от стола и да закуфея, но което, уви, се използва прекалено малко в песента. Вместо повече такива включвания, Masterplan са решили да заложат на леки прог-елементи, които се чуват най-вече в "Betrayal", "No Escape" и 10-минутната "Novum Initium".
Липсата на атмосфера и изненади е главният виновник "Novum Initium" да омръзва бързо и само след 3-4 слушания вече бях сигурен, че това не е албум, който да слушаш с години напред. Подозирам и че след година трудно ще си спомням повече от 2 песни от него, защото той наистина не поднася изненади - все същият Masterplan, на който сме свикнали от 10 години насам. И да, това е признак за упоритост и идейно постоянство, но и вече започвам да имам усещането, че Masterplan едвам се държат да не се разпаднат тотално и издават албуми, колкото това да не се случи. За щастие, "Novum Initium" далеч не е толкова лош, че това да се случи. Но можеше и да е много по-добър.
+ + + + +
Въпреки постоянните проблеми със състава, Masterplan все пак издават нов материал.
Добре познатото звучене, само че с нов, учудващо добре вписващ се глас.
Няколко открояващо се добри и запомнящи се песни.
Добре познатото звучене, само че с нов, учудващо добре вписващ се глас.
Няколко открояващо се добри и запомнящи се песни.
- - - - -
Липса на изненади, атмосфера и достатъчно запомнящи се елементи.
Звукът е преекспониран и дори леко пращи. Усеща се при слушане на слушалки.
Някои много безлични и ужасно лесно забравими парчета.
Звукът е преекспониран и дори леко пращи. Усеща се при слушане на слушалки.
Някои много безлични и ужасно лесно забравими парчета.
IF YOU LIKE
At Vance, Jorn, Avantasia, Firewind, Primal Fear и др.
Автор: BGMario
[6.5/10]
Escape The Fate - Ungrateful
On
сряда, май 15, 2013
0
коментара
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Eleven Seven
Oще една любима на тийнейджърите група (факт, който много често предразполага към сериозен хейт) издаде нов албум. Групата, очевадно, е Escape The Fate, а албумът - "Ungrateful". Той, бързо и грубо казано, носи звучене, напомнящо за нещо средно между BFMV и BVB. Но докато първите издадоха разочароващ (за мнозина) албум, а вторите, макар и талантливи до пръсване, се оср*ха по детински, грозно псувайки публиката на наградите на "Revolver", ETF решиха да запазят постоянство и да издадат нов албум, пълен с хитове, какъвто феновете им очакваха.
Наистина, всяка песен в "Ungrateful" звучи хитово. Това по принцип е супер, но за постигането на въпросния "хитов" ефект тук са използвани някои изтъркани до болка прийоми от поп музиката. Това важи с особена сила за втората половина на албума, която звучи малко по-недоизпипана от първата, където пък са абсолютно хитовите "Ungrateful", "Live Fast, Die Beautiful" (ау, че клише), "Forget About Me" и "You're Insane" (доказателство за думите ми за BVB/BFMV звученето). Във втората част място са намерили почти лишената от китари "Chemical Love", досадно романтичната "Picture Perfect" (о-о-уо, а-ха-а) и принципно хубавата, но убита от фразата "оу бейбе бенг бенг" "Desire". Подобна злочеста съдба сполетява и "One For the Money", в която с помощта на малко вокални ефекти чуваме и зловещото клише "Are you ready mothefuckers, are you ready let's go".
Ако обаче се абстрахираме от изливащите се като топъл летен дъжд клишета (да, това написах), "Ungrateful" е един много хитов, мелодичен, приятен и удобно наместващ се в ухото албум. Стоящ на границата на алтернативния метъл, пънк рока и пост-хардкора, той ще се хареса на феновете на мелодичния модерен метъл и най-вече на младите, отритнати от (или отринали) чалга обществото тийнейджъри. Спорадично появяващи се смислени послания като "насилието е омагьосан кръг" пък дават надежди, че все някога ETF ще избягат напълно от изтърканите клишета като "бейбе бейбе", "уо-у-о-уоу" и "мадафакас летс гоу". Оттам нататък остава само удоволствието от слушането и припяването на почти всеки припев от този супер свеж албум.
+ + + + +
Всички парчета в албума са потенциални хитове (а някои дори повече от други).
Свежо, модерно, изчистено и перфектно изпипано звучене.
Супер мелодични "куки" + запомнящи се и лесно запяващи се припеви и бриджове.
Добра китарна работа и запълващи всяка празнота бек-вокали.
Свежо, модерно, изчистено и перфектно изпипано звучене.
Супер мелодични "куки" + запомнящи се и лесно запяващи се припеви и бриджове.
Добра китарна работа и запълващи всяка празнота бек-вокали.
- - - - -
Много, много клишета - и музикални, и лирически.
Една идея по-тежък саунд и две идеи по-малко поп-прийоми биха били добре дошли.
Една идея по-тежък саунд и две идеи по-малко поп-прийоми биха били добре дошли.
IF YOU LIKE
Black Veil Brides, BFMV, Asking Alexandria, Falling In Reverse и др.
Автор: Stahley
[7/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
