TODAY'S METAL

Лейбъл: RCA

Отнема: ~39 минути 

След повече от 15 години съвместен труд, Three Days Grace се разделиха с вокалиста си Адам Гонтиер. Мястото му бе заето от Мат Уолст, познат ни от My Darkest Days и това бе моментът, в който много стари фенове просто спряха да се интересуват какво ще се случва оттук нататък с тази банда. Техен проблем. "Human" вече бива оплюван ежедневно от същите хора, та чак и аз се бях приготвил за някаква ужасна лигава версия на Nickelback. Пък то... абе, драги хейтъри, вие чухте ли го изобщо тоя албум? Защото далеееч не е чак толкова лош, колкото ви се иска да бъде.

Още на първо слушане стават ясни две неща. Първото е, че Мат Уолст се вписва добре (друг е въпросът доколко сте свикнали и залепнали за гласа на Адам), а второто - че в "Human" кажи-речи всяка втора песен  е хит. "Painkiller", "Landmine", "Tell Me Why", "I am Machine", "So What" - хит до хита, братче. Някои групи за цялата си кариера не могат да напишат толкова хитово звучащи парчета, а 3DG са ги написали, че и сложили само в един албум. И после как да не се ядосвам, като чета как някакви тлъсти псевдоелитисти критикуват с гениалните критики от рода на "ама това много прилича на никълбек, много са поп припевите, мън мън мън"?

И все пак - да, след въпросните хитове нивото в албума рязко спада. Припевите на "Car Crash" и "The End Is Not the Answer" са единственото интересни моменти в тях, а "Nothing's Fair In Love and War" и "The Real You" са си чисти пълнежи. "One Too Many" спасява отчасти положението в тази последна третина, но ако си бяха разменили местата с "Fallen Angel", например, малцина щяха изобщо да стигат до края на "Human".

Независимо от голямата промяна зад микрофона, "Human" е поредният добър албум за Three Days Grace. И ако някой ви втълпява, че са се "превърнали в Nickelback", че е "прекалено лек" и разни такива - кажете му да си мълчи, защото явно не е слушал 3DG в последните 10 години. Това е тяхното звучене, че дори по-тежко и мрачно от обикновеното. Просто гласът е друг. А ако не можете да преглътнете липсата на Адам - ще се чуем отново след 20 години на ежегодната сбирка на мрънкачите за Киске в Helloween и Таря в Nightwish.

 

Лейбъл: AFM

Отнема: ~52 минути 

За трети път си изтривам цялото ревю и почвам отначало, което значи, че на този албум му трябва повече от едно слушане и повече от една гледна точка. В първия си опит мрънках справедливо, задето ALD явно ги е ударила световената финална криза, или просто бюджетът им от китарни звуци е изразходван за Eisbrecher (вокалистът на ALD Юрген е китарист там) и за "Human" почти нищо не е останало. На втори прочит осъзнах, че в този албум има много мелодии, добри композиции и красиви моменти. И чак сега се усетих, че много, ама много зависи какво точно очаквате от тази група. Но пак, не всичко е толкова просто.

Първоначалното ми мрънкане започна със сингъла "Inside Me", който е много мелодичен и красив, но създава една нова формула, по която по-нататък се води голяма част от албума целия албум. А тя е - средно към бавно темпо, никакви китари в куплетите и малко китари в припева. И това вече е скучно. Такива са още "Just Nothing", "Believe", "Live Forever" и "Lay Me Down" - скучни форми на електронизиран поп-рок, които ALD по-добре никога да не повтарят. Мрънкането ми продължаваше и с други такива по-леки песни, но впоследствие осъзнах, че "Right Where I Belong" най-много ме влече към бутона "replay", а "My Apology" се разгръща от скучна в началото към ефирно красива на финала си.

Встрани от преобладващо леките песнички, в "Human" има и някои по-тежки такива. "Burst" е тежичък среднотемпов трак с мазен електронен пълнеж в куплетите и тежки китари в припевите, а малко преди края му неочаквано се включват и по-агресивни, направо крещящи вокали, повтарящи заглавието, но мога само да спекулирам дали ги пее Юрген. Крещящи вокали се дочуват и в неочаквания метълкорски край на "Own Mistake". "The Most Beautiful Black" е друг готин, добре изпипан трак с равни количества електроника и китари, плюс много зарибяващ припев. Именно той би бил и моят избор за хитов сингъл, но както и да е. "Drive" е другият ми личен ми фаворит в албума, благодарение на доброто си темпо, здравите китари, отчетливия бас и динамичната си електроника. Чак в закриващата "Happy End" обаче чувам мащабното звучене, което ми се искаше да има целият този албум - със силни китари, много електроника, голям припев и епични включвания с беквокали. И именно този трак ми напомни колко по-добре могат да звучат ALD с повече китари.

Е, "Human" определено няма да ми стане любимият албум на A Life Divded, особено след като вече съм чул в "The Great Escape" колко по-добре може да се справя тази група. Скучноватият, лек и бавен пълнеж в него пък е толкова разочароващ, че ако бях малко по-вманиачен на тема "тежест", надали изобщо щях да дослушам албума. Все пак се радвам, че му дадох още няколко шанса, потърсих идеята и красотата му и ги открих. Пък сега, че не е тежък... ми не е. Но ако ще слушам лека музика, предпочитам да е такава.

 

The Human Abstract е група, която се развива постепенно. Тоталното доказателство за това е, че този им, трети поред студиен албум е най-доброто нещо, което някога са издавали!

Технични, но едновременно с това и мелодични, THA дават нов тласък и нова насока на музиката си, включвайки нови елементи в нея. Един такъв основен и страхотно вписващ се елемент са заемащите вече сериозна позиция чисти вокали. Кой би предположил, че Травис Рихтър е пял в хор като малък? Е, пял е и сега показва, че това занимание не му е било излишно. Естествено, има песни, в които няма чисти вокали (както бяхме свикнали) и залагат на добрия стар техничен метълкор в чист вид. Те обаче сякаш излизат от рамките на това великолепно, епично творение, което е "Digital Veil". Защото този албум е наистина въздействащ, епичен и дава чувството, че слушаме нещо значимо (идват ми много асоциации с класическата музика и разни композитори). 

Не знам дали промените ще се харесат на старите фенове на групата (стари, колко да са стари), но лично на мен не ми дреме особено, а надявам се - на момчетата от групата също.

Автор: Testset