TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет mind. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет mind. Показване на всички публикации

Downstait - With You In Mind

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 21, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Sahaja Music
Отнема: ~52 минути


Срамота ще е да сте WWE фен (сиреч - на кеча) и да не знаете кои са Downstait. В момента именно тяхната музика звучи, когато към ринга отива текущият WHC Долф Зиглър, звездите Майк Мизанин (The Miz) и Коуди Роудс, както и "джобърите" Дрю Макинтайър и Алекс Райли. Ако обаче сте спрели да гледате кеч преди 10 години (ако изобщо сте), вероятността да сте чували Downstait рязко намалява.

На първо слушане Downstait са поредната алт-рок банда, правеща горе-долу същото като колегите си от Ra, Rev Theory и Saliva, но на второ... е, и там нищо не се променя. Downstait обаче имат уникалния талант да създават хитови мелодии и поне за мен е мистерия защо техните хитове не са по върховете на рок-класациите. В "With You In Mind" също има не един и два хита като "Bad", "High Heels", "Everything" и "Golden Rule", чиито страхотен инструментал обаче е заср*н с напълно ненужен autotune във вокалите. Не чак толкова хитови, но доста по-здрави като звук са "Machine" и "Connect", а като по "radio-friendly" се открояват "The Last In Line" (с гост-вокали от Дениъл Тикотин от Ra) и пост-гръндж баладките "I Don't Mind" и "Everything", в които поне има "жица", а не само разплакани от прочувственост акустични китари.

Само едно слушане на албума не стига. Не че в него има кой знае какви сложни композиции, изненади или заслужаващи Нобелова награда идеи в областта на алтернативния рок, но за да усетите енергията на албума, трябва да го чуете поне два пъти, дори и без да му отделяте 105% от вниманието си. Тогава мелодиите му сами ще ви намерят и ще влязат в главите ви, и чак тогава ще отбележите готините дребни детайли из "With You In Mind". Ако пък не, значи или Downstait не са вашата група, или това не е вашият жанр.
 
+ + + + +
Енергичен, свеж, мелодичен и приятен за слушане албум.
Добър звук и продукция и никакви лигавщини (като изключим един autotune).
Няколко буквално хитови парчета (най-вече "Bad" и "Golden Rule").
Подложената на места електроника е заслужаващ внимание детайл.    

- - - - -
Абсолютно невпечатляващи начални минути.
Нищо кой знае какво ново откъм новаторство и идейност.  

IF YOU LIKE
Ra, Rev Theory, Drowning Pool, Red, Saliva, 10 Years, Trapt и др.

Автор: Stahley/Testset
[7/10]

Prison Mind - 2012 - Crown of Thorns

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 17, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative/Modern Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Monster Artists
Отнема....: ~30 минути 


Prison Mind е нова и още доста неизвестна по наши земи банда, чийто дебютен албум излезе преди по-малко от месец. "Crown of Thorns" разчита на смесица от алтърнатив рок и модерен метъл, подкрепяни от солидни електронни лийдове. И именно сериозният контраст между чист алт-рок и тежък модерен метъл прави този албум достатъчно интересен, за да го споменем и тук.

Сингълът и заглавен трак "Crown of Thorns" е показателен за стила на групата и за това, което можете да чуете в този им албум. Както и сами можете да се убедите, вокалистът Тило има доста добри чисти вокали, но за съжаление от време на време се опитва и да крещи, а това не му се отдава особено, да не кажа никак. С тази задача се справя по-добре китаристът Мориц, който вади сериозни ниски крясъци от гърлото си. Електронните елементи също са неизменна част от парчетата в албума. Макар и сравнително еднообразни, те играят сериозна роля в енергичните "Walk of Death" и "Light My Way", както и в изцяло електронните интерлюдии "Acid" и "White Noize". Встрани от изброените песни остават не особено впечатляващите "Someday", "Pieces of Me" и "Addicted To Your Body", които в общи линии няма с какво да бъдат запомнени.

"Crown of Thorns" не е лош като цяло, но колкото и да ми се иска да кажа още добри думи за него, няма как да го сторя. Дължината му е почти колкото на EP, продукцията му е далеч от идеална, китарният звук е странно (но все пак само леко) приглушен, а към много от вокали имам сериозни забележки. Въпреки това, силното му начало и песни като "Wall of Death" и "Crown of Thorns" загатват за бушуващ потенциал и ме впечатлиха искрено. Затова мисля, че ако всеки в тази група има своя ясна роля, ако звукът се изчисти още малко и пичовете се хванат да напишат няколко нови песни с повече идея вътре, чак тогава Prison Mind ще могат и да изплуват и извън границите на локалната си сцена. Единичка отгоре заради добрия (като за дебют) опит.

+ + + + +
Интересен контраст между лек алтърнатив рок и не толкова лек модерен метъл.
Добри чисти вокали от Тило, стабилни крясъци от китариста Мориц.
Запомнящи се парчета като "Crown of Thorns" и "Walk of Death".

- - - - -
Кратък и не особено добре продуциран. 
Тило определено не трябва дори да се опитва да крещи.
Леко приглушен китарен звук.

Подходящо за фенове на:
Dead By April, Red, Adept, BFMV, Sonic Syndicate и др.
 Автор: Stahli
-=6.5/10=-

Silent Descent - 2012 - Mind Games

Posted by Today's Metal Crew On сряда, май 09, 2012 4 коментара

Стил......: Modern Metal
Държава...: Англия
Лейбъл....: Rising Records
Отнема....: ~46 минути 


"Mind Games" е добро заглавие за този албум. Признавам, обърнах му внимание заради обложката, иначе щях да го подмина. В някои по-развити държави и частни случаи някой дори би могъл да си го купи със същия успех, така че, да - "Mind Games" е подходящо заглавие. Но нека се абстрахираме от мадамата, която очевидно е изкарала тежка вечер и да чуем това, което си крие зад нея.

Бях изненадан, когато разбрах, че този албум не е дебютен, защото много прилича на такъв. Това обаче се оказа втори студиен албум (плюс 2 EP-та) за Silent Descent. От сравнителното бързо слушане, което ударих на предните им творби, останах с впечатлението, че групата не се е променила толкова много, че да заслужава споменаване. С "Mind Games" пичовете все пак поемат по малко по-различна пътека и именно затова албумът все още ми звучи като дебют. Групата е осезаемо повлияна от Dead By April, съдейки по голямото количество електроника и ползването на крещящи и почти поп-чисти вокали. И ако електрониката ви звучи наистина Dead By April-ска, в това няма нищо учудващо, защото с миксирането на "Mind Games" се е занимавал самият Понтус Хьелм (китарист в DBA), редом с хард-техно диджеят DJ Technikal. Интересен избор, меко казано.

Албумът започва с изтъркано дъбстеп-интро, което 800 банди използваха в последната седмица и прелива в сингъла "Psychotic Euphoric". Още от тази песен може да ви стане ясно за всичко в албума нататък - екстремни и чисти вокали, електроника, мелодичност, някои здрави мелодет рифове и... нищо кой знае колко изненадващо. Целият албум залага на песни с подобни структури, в които всичко се вписва добре и в които китарите наистина се открояват на фона на хилядите модерни банди. Високите крещящи вокали обаче просто могат да ви направят биопсия. Тотален epic fail. Не знам кой е излъгал пича, че трябва да ползва този си тип крещене, но жестоко и грубо го е излъгал. За щастие, има и смазващи тракове като "On That Trip", в които дори това отвратително пеене не можа да ме спре да се накефя на мощния основен риф. Дъбстеп-метъл финалът с "Breaking the Space" също се е получил учудващо добре.

За финал бих ви окуражил да хвърлите едно ухо на групата, защото наистина се опитва да направи нещо "по-така" на бързо износващата се Modern Metal сцена. Е, засега не им се получава на 100%, но SD имат много талант, желание и някои страхотни попадения за феновете на жанра. Гледаме към следващия им албум.

+ + + + +
Готин, модерен звук, качествена (и много) електроника, много мегдан за куфеене.
Добри чисти вокали и открояващо се здрави рифове.
Макар и с малко, Silent Descent успяват да се откроят.

- - - - -
Ужасяващи и почти нетърпими high-scream вокали (поне не са много).
Много ще излъжа, ако кажа, че този албум е изненадващ и непредвидим.
Към средата доскучава.

Подходящо за фенове на:
Dead By April, Liam, Rise To Fall, Kiana, Raunchy и др.
 Автор: Testset
-=6/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели