Словенската индъстриъл метъл машина Neurotech издава нов албум! Ето тези думи бих искал да прочета като заглавие в някое българско издание, но малко се съмнявам това да се случи. Но ако някой все пак реши да го напише - няма да излъже. Wulf е готов и с трите части на "Decipher" и издава третата от тях накуп с другите две, за да сформира втория дългосвирещ албум на Neurotech - "The Decipher Volumes". Той е малко по-различен, по-меланхоличен и по-лек от агресивния си предшественик "Antagonist", но както и сами ще се убедите - в TDV има по нещо за всеки.
В този албум можем да попаднем както на типични за Neurotech тежки песни от сорта на "The Cyber Waltz" (с нейните епични мрачни клавишни) и мощната "Damage Is Done" (личен мой фаворит в албума), така и на някои изненадващо леки композиции. Сред тях са "The Race To Recovery", "A Seperate Way", "Unconditional" и "A Clouded Mind", които използват откровени synth-rock елементи, а женски гост-вокали дава певицата Tаня Равлйен. В тези песни темпото е преобладаващо средно и бавно, а вокалите на Wulf са по-спокойни и с повече ефекти, излизайки извън рамките на познатите досега харш крясъци. Някъде по средата остават парчета като "Home", "No Turning Back" и "Triumph", които комбинират "новото" и "старото" звучене. Изненадваща е и появата на дълги композиции като 6-минутната "The Difference" и красивия 7-минутен инструментал "Decipher".
Трябваше ми време да свикна с по-меланхоличната и мрачна страна на Neurotech и чак когато открих красотата в нея се примирих, че Wulf търси развитие, а не просто отбиване на номера с 10 чисти индъстриъл метъл парчета. Ще ми трябва още време обаче, за да свикна, че звукът в TDV не е чак толкова мощен и ударен, колкото беше в "Antagonist". Продукция може да бъде и по-изчистена, защото в момента ми се струва, че високите честоти отстъпват прекалено много място на средните и ниските, а от това се губи част от мощта на музиката. Не искам да влизам и в ролята на "давач на акъл", но и не мога да не призная, че предпочитам да слушам агресивните крясъци на Wulf, отколкото шепненето му, което понякога откроявам трудно, особено в третата част на албума. Съвсем накратко - просто предпочитам по-агресивната страна на Neurotech.
Като цяло все пак съм повече доволен, отколкото недоволен от "The Decipher Volumes". В албума има достатъчно разнообразие, за да мога да си позволя да прескоча това, което не ми е интересно и пак да чуя достатъчно от това, което ми харесва. И няма как да е иначе, защото дължината от 74 минути означава, че в албума има предостатъчно материал, който да си заслужи закупуването. Но от друга страна, в нашето забързано ежедневие тази извънредна продължителност си е нож с две остриета. Аз все пак не се сдържах и си купих албума. А ако вие още се чудите - на този адрес можете да го чуете и свалите целия (безплатно и легално) и да решите дали и вие не бихте отделили някое и друго евро за него.
+ + + + +
Цели 74 минути разнообразен материал, достатъчен за кажи-речи два албума.
Поляризиране от индъстриъл метъл с харш вокали ("Damage Is Done") до synth-rock ("Unconditional").
Wulf пее всички видове вокали (освен женските, ха) и свири сам на всички инструменти!
Тази рядко срещана смес от метъл, електроника и меланхолия се разпространява и безплатно.
Поляризиране от индъстриъл метъл с харш вокали ("Damage Is Done") до synth-rock ("Unconditional").
Wulf пее всички видове вокали (освен женските, ха) и свири сам на всички инструменти!
Тази рядко срещана смес от метъл, електроника и меланхолия се разпространява и безплатно.
- - - - -
Звукът в "Antagonist" беше по-добър. Има лек регрес в това отношение.
Добре щеше да е да има повече агресивни и скоростни тракове.
Добре щеше да е да има повече агресивни и скоростни тракове.
IF YOU LIKE
Deathstars, The Kovenant, Pain, Deathstar Assembly, Turmion Katilot и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
