ЖАНР: Heavy Metal/Rock Opera
ОТ/Д: Германия | 15.02.2019
ОТ/Д: Германия | 15.02.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~67 минути
ОТНЕМА: ~67 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет opera. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет opera. Показване на всички публикации
Derdian - Revolution Era
On
събота, април 09, 2016
1 коментара
От/Год: Италия, 2016
Лейбъл: -
Преди 10-ина години, докато ровех из нета в търсене на епичен пауър метъл, попаднах на "The Hunter" на Derdian. И до днес намирам тази песен за една от най-яките пауър метъл композиции изобщо и често се е случвало да се чудя защо Derdian не са далеч по-известни, отколкото реално са. Трилогията им "New Era" е страхотна и сякаш изпреварила времето си, затова много се зарадвах когато разбрах, че ще бъде издадена метъл опера с песни от тези три албума - изцяло презаписани и реаранжирани, при това с помощта на повече от дузина големи пауър метъл вокалисти. Така дори тези, пропуснали тази ера и незапознати със сагата, ще имат възможността да я открият по възможно най-удобния начин.
"Revolution Era" включва 13 от най-добрите песни в трилогията "New Era" плюс един изцяло нов трак. Във всяка песен пее различно име, като ще се постарая да ви представя всички гости, затова се гответе за малко по-дълго четене. Албумът е събрал в себе си наистина най-доброто и най-епичното от трилогията, създавайки един почти перфектен краен резултат, който ще накара всеки пауър метъл фен да вдигне меч, да яхне коня си и в галоп да превземе замъка на някой зъл господар. Брилянтни композиции (очевидно повлияни от гения на класическите италиански композитори), изпълнени със скоростен пауър метъл, китарни и клавишни сола и едни от най-големите имена на пауър метъл сцената - ето това ви чака в "Revolution Era" и наистина ще ви завидя благородно, ако за първи път ще се сблъскате с творчеството на Derdian.
В интрото дочуваме знаковия рефрен от "The Hunter", както и гласа на Аполо Папатанасио (Evil Masquerade, ex-Firewind). Същинското начало идва с висока скорост, епичен припев и неокласически пауър в "Burn", където зад микрофона е Хенинг Басе (Metalium, Firewind). С една идея по-мелодично, но и малко по-проточващо се е продължението с "Beyond the Gate", където вокалист е Джанлука Пероти (Extrema). Damna от Elvenking се включва успешно в героично звучащата "Battleplan", а ако сте фенове на Royal Hunt, ще разпознаете гласа на DC Cooper, който пее в малко по-театралната, но все така скоростна и неокласическа "I Don't Wanna Die". Темпото не само не спада, а се вдига двойно в епичната, отвяваща перчеми "Screams of Agony", където пее Марк Базиле (DGM), а след малко първата половина на албума завършва с единствената изцяло нова песен в него - близо 8-минутната "Lord of War". Композицията идеално се вписва в сагата, точно както Фабио Лионе (Rhapsody of Fire, Angra), от своя страна, се вписва в песента.
Втората половина идва с единствената балада "Forevermore". Макар да не ми е любима, дава малко почивка от галопирането, като този път за вокалите са се погрижили Елиза Мартин (ex-Dark Moor) и Терънс Холър (Eldritch). Галопът продължава наново с пълна сила в "Eternal Light", която винаги съм намирал за малко или много Helloween-ска, а чувството се допълва и от вокалите на Роберто Рамон Месина (ex-Secret Sphere, Physical Noise), който от време на време споменава и фразата "ride the sky" с един много особен тембър. На следващия трак обаче тотално избохвам и полодиавам, защото това е "The Hunter", при това изпят от Ралф Шийпърс (Primal Fear)! Не знам с какви думи да ви накарам да обърнете специално внимание на тази песен, затова си представете, че насила ви слагам слушалки в ушите и ви карам да я чуете от край до край, за да разберете защо реагирам така на нея. Следва "Black Rose", която е сред най-мелодичните в албума, а вокалите тук са поверени на Андреа Бичего (4th Dimension). Георичният и супер епичен пауър се завръща в над 6-минутната "Incitement" с гласа (и не особено добрия английски) на Лео Фигаро (Minstrelix), който е и единственият вокалист, от когото съм леко разочарован. В бързо въртящата се центрофуга от двойни каси, китари и пиано се връща Елиза Мартин, за да ни изпее "New Era", но тук също не съм крайно очарован от избора на вокалист, защото ми се струва, че подобен епичен трак заслужаваше да бъде изпят с епичен мъжки глас, а Елиза, колкото и да се опитва да докара такъв, звучи някак неуместно. За десерт е оставена почти 7-минутната "Cage of Light", където отново чуваме Аполо Папатанасио. След това негово безупречно изпълнение пък се замислих колко би бил удачен той за вокалист на Derdian по принцип, защото те и без това си търсят такъв.
Напълно съм наясно, че "Revolution Era" е албум с презаписани песни, а по принцип избягваме такива на сайта и не им пишем оценки, ако все пак има изключения. Само че в случая наистина се радвам, че мога да преоткрия "New Era" сагата по такъв великолепен начин. Знам почти всички песни от албума и въпреки това ми се струва, че ги слушам за пръв път, като явно основна вина за това имат именитите гост-вокалисти. А ако се абстрахирам 2-3 изключения, "Revolution Era" ми звучи като перфектният пауър метъл албум. Обичам да слушам този жанр скоростен, епичен, неокласически и мелодичен, а този албум ми доставя всичко това! Препоръчвам горещо на всички стари фенове, които вече са чували трилогията "New Era" и два пъти по-настоятелно на пауър метъл феновете, които все още не знаят за какво говоря. Хайде доверете ми се сега и изслушайте албума като излезе (уви, чак през юни), пък после се върнете да ми кажете дали си е струвало ;-)
+ + + + +
76-минутен урок по епичен, скоростен, неокласически, мелодичен пауър метъл.
Усещането е като за изцяло нов албум от типа "пауър метъл опера".
Купища великолепни мелодии, китарни и клавишни сола, двойни каси и какво ли още не.
Цели 13 гостуващи вокалисти, повечето от които се справят блестящо с поверените им песни.
Новият трак "Lord of War" се вписва перфектно в концепцията на епичната сага.
- - - - -
Усещането е като за изцяло нов албум от типа "пауър метъл опера".
Купища великолепни мелодии, китарни и клавишни сола, двойни каси и какво ли още не.
Цели 13 гостуващи вокалисти, повечето от които се справят блестящо с поверените им песни.
Новият трак "Lord of War" се вписва перфектно в концепцията на епичната сага.
- - - - -
Все пак това са презаписани композиции (с едно изключение).
Баладата "Forevermore" си е все така скучна, а Елиза Мартин не е най-добрият избор и за "New Era".
Лео Фигаро има прекалено силен акцент и леко убива кефа от поверената му "Incitement".
Баладата "Forevermore" си е все така скучна, а Елиза Мартин не е най-добрият избор и за "New Era".
Лео Фигаро има прекалено силен акцент и леко убива кефа от поверената му "Incitement".
IF YOU LIKE
Rhapsody, Helloween, Stratovarius, Avantasia, Keldian, Dark Moor, Magic Kingdom и др.
Автор: Testset
[9/10]
Avalon - The Land of New Hope
On
петък, май 17, 2013
3
коментара
2055-та година. Природата отдавна е посочила своя финален среден пръст на човечеството и го е разкатала от катаклизми - огън, потопи и земетресения унищожават построеното от човека. Рязко върнати в първобитно-общинния строй, група оцелели тръгва на опасeн път в търсене на приказната "Земя на новата надежда", достъпна само за чистите духом.
Това е уводът (грубо преразказан) на "The Land of New Hope" - метъл операта на Тимо Толки. Всъщност, "метъл опера" е пресилено определение, което бих заменил с "концептуален пауър метъл албум". Чувайки "метъл опера" си представям нещо много по-грандиозно, помпозно и симфонично, а "The Land of New Hope" е леко пестелив откъм оркестрации и бомбастичност (макар че ги има), пък и наличието на гост-вокалисти не дава автоматично метъл опера като резултат. Но встрани от тази заядлива забележка, проектът Avalon тръгва повече от обещаващо и ще бъде нещо, към което ще гледам с интерес в идните години, ако Тимо не се умори от него, както се умори от ЯR.
Представете си на едно място Stratovarius, Helloween и Avantasia и ще получите сравнително ясна представа за звученето на Avalon. Но за да получите напълно ясна представа, ще трябва да започнете с "Avalanche Anthem" - епичното пауър метъл начало на този албум, в което чуваме гласовете на Ръсел Алън (Symphony X), Роб Рок (Impeliterri) и най-вървежната мацка в метъла днес - Елиз Рид (Amaranthe). Това трио е и в основата на повечето парчета в "The Land of new Hope". Тримата пеят заедно още в хитовата "A World Without Us" и "In the Name of the Rose". Елиз пък се справя сама в сингъла "Enshrined In My Memory" и баладата "I'll Sing You Home", а в среднотемповата "Shine" споделя микрофона си с Шарън ден Адел от Within Temptation. Изцяло на Роб Рок са поверени скоростните пауър метъл удари "The Magic of the Night" и "To the Edge of the Earth", но за "We Will Find a Way" към него се присъединява Тони Како от Sonata Arctica, за да изпеят заедно една от най-запомнящите се песни в целия албум. В едноименния 9-минутен финал обаче има само един глас - този на Михаел Киске (Unisonic, ex-Helloween), който разцепва атмосферата с неподражаемото си вибрато.
Концепцията на албума ми е много интересна и с нетърпение чакам да хвана диска и да прочета текстовете в него, но както казах и горе - някак нямам усещането, че слушам метъл опера. Също така ми се струва, че вместо последните 14 минути да минават в 30 BPM, можеше да чуем повече смени на темпото, повече (и реални) оркестрации и повече клавишни сола и "надпревари" между китара и кийборди, каквито има само в "To the Edge of the Earth". Нека обаче тези мрънкания не ви объркват - подобна взискателност проявявам само към неща, към които изпитвам големи симпатии. "The Land of New Hope" е едно такова "нещо", което въпреки всичките ми забележки, спокойно бих определил като най-яркото пауър метъл събитие на годината.
+ + + + +
Едно от най-ярките събития в пауър метъла тази година.
Някои наистина фантастични, отвяващо добри композиции.
Гост-вокали от Елиз Рид, Роб Рок, Ръсел Алън, Михаел Киске, Тони Како и Шарън ден Адел!
Кристално ясен звук, точно поставени бек-вокали, безкомпромисен инструментал.
Интересна и добре изпълнена концепция.
Някои наистина фантастични, отвяващо добри композиции.
Гост-вокали от Елиз Рид, Роб Рок, Ръсел Алън, Михаел Киске, Тони Како и Шарън ден Адел!
Кристално ясен звук, точно поставени бек-вокали, безкомпромисен инструментал.
Интересна и добре изпълнена концепция.
- - - - -
Подобен албум търпи още грандиозност, оркестрации и още по-детайлно изпипване.
За пореден път - "метъл опера" е пресилено определение в случая.
Темпото умира прекалено много в "Shine", "I'll Sing You Home" и "The Land of New Hope".
За пореден път - "метъл опера" е пресилено определение в случая.
Темпото умира прекалено много в "Shine", "I'll Sing You Home" и "The Land of New Hope".
IF YOU LIKE
Stratovarius, Avantasia, ЯR, Sonata Arctica, Kamelot, Helloween и др.
Автор: Testset/BGMario
[8/10]
Opera Diabolicus - 2012 - 1614
On
събота, март 31, 2012
2
коментара
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Metalville
Отнема....: ~55 минути
www.facebook.com/opera.diabolicus
Да си призная, идея нямах какво ще чуя преди да си пусна този албум. Единствено името на групата накланяше в определена посока и толкоз. Без предварителна подготовка и инфо, просто "ръг и тръг". След малко познат глас прокара нишка в мислите ми. Ха, кой беше това? Още малко и се намеси и друг познат глас. Странно. Реших, че съм се объркал. Нямаше как, разрових се за подробности. Не бях сбъркал. Snowy Shaw и Mats Leven в комплект. Така, както бяха в Терион. А до тях - Jake E (Amaranthe, Dreamtale) и Niklas Isfeldt (Dream Evil). Главни "отговорни лица" пък са David Grimoire и Adrian de Crow. Това е то екип!
Мелодраматичността, забъркана в този албум, е водещият флагман - преплетена в различни музикални стилове и представена от няколко перфектни (меко казано) мулти-инструМЕНТАЛисти. Но да се насочим към средновековието, където (логично) се развива действието в "1614". Темите от онова време са вдъхновение за мнозина. Основната тук е за печално известната особа Контеса Батори (виж видеото към "Blood Countess Bathory") и историите около нейните странни кървави наклонности (отричани от някои в исторически план). Така създадената театрална атмосфера е нарочно търсен ефект, чудесно съчетан и напаснат към гласовете на всеки един от участниците в този албум.
Музиката ни отвежда в един странен и порочен кръг, затварящ в себе си чудовищна мощ, избухваща в точно определени моменти. Някъде около 15-тата минута предварителните ми неочаквания бяха възнаградени от липсата на клиширани оперни вокали. Не, че няма женски такива, но нека ги наречем просто женски. Няма да чуете нито пищене на ощипани девойки, нито пък фолклорни завивки и забежки в стил "да запълним малко време". Отдъхнах си с удоволствие, защото вече имах очаквания. С всяка следваща секунда албумът ставаше все по-тежък и мрачен, точно както ми се искаше. Красотата на песни с дължина от над 4,5-5 минути се постига ужасно трудно, без да доведеш слушателя до отегчение. Няма място за подобни опасения тук.
В крайна сметка, не се е получила просто поредната сбирщина от известни музиканти, събрали се да пийнат и да си разкажат по някоя история за казармата, а продукт с класа и място в ушите на всички метални братя. Затова не оставяйте "1614" да мине току-така покрай ушите ви, както за малко да се случи при някои колеги. А ако не сте разбрали точно какво ви очаква в този албум - това е търсената цел. Мисля, че ще ви е много по-приятно да се изненадате като мен ;-)
Мелодраматичността, забъркана в този албум, е водещият флагман - преплетена в различни музикални стилове и представена от няколко перфектни (меко казано) мулти-инструМЕНТАЛисти. Но да се насочим към средновековието, където (логично) се развива действието в "1614". Темите от онова време са вдъхновение за мнозина. Основната тук е за печално известната особа Контеса Батори (виж видеото към "Blood Countess Bathory") и историите около нейните странни кървави наклонности (отричани от някои в исторически план). Така създадената театрална атмосфера е нарочно търсен ефект, чудесно съчетан и напаснат към гласовете на всеки един от участниците в този албум.
Музиката ни отвежда в един странен и порочен кръг, затварящ в себе си чудовищна мощ, избухваща в точно определени моменти. Някъде около 15-тата минута предварителните ми неочаквания бяха възнаградени от липсата на клиширани оперни вокали. Не, че няма женски такива, но нека ги наречем просто женски. Няма да чуете нито пищене на ощипани девойки, нито пък фолклорни завивки и забежки в стил "да запълним малко време". Отдъхнах си с удоволствие, защото вече имах очаквания. С всяка следваща секунда албумът ставаше все по-тежък и мрачен, точно както ми се искаше. Красотата на песни с дължина от над 4,5-5 минути се постига ужасно трудно, без да доведеш слушателя до отегчение. Няма място за подобни опасения тук.
В крайна сметка, не се е получила просто поредната сбирщина от известни музиканти, събрали се да пийнат и да си разкажат по някоя история за казармата, а продукт с класа и място в ушите на всички метални братя. Затова не оставяйте "1614" да мине току-така покрай ушите ви, както за малко да се случи при някои колеги. А ако не сте разбрали точно какво ви очаква в този албум - това е търсената цел. Мисля, че ще ви е много по-приятно да се изненадате като мен ;-)
+ + + + +
Хубава история, винаги актулана за възпяване.
Предразполагащ към слушане и недотам трудно смилаем.
Гласовете в този албум са сред най-големите в жанра.
Предразполагащ към слушане и недотам трудно смилаем.
Гласовете в този албум са сред най-големите в жанра.
- - - - -
Откровени препратки към творчеството на други банди.
Малко по-модерно звучене и още капчица злоба щяха да бъдат само от полза.
Малко по-модерно звучене и още капчица злоба щяха да бъдат само от полза.
Подходящо за фенове на:
Therion, Candlemass, Notre Dame, King Diamond и др.
Автор: Nightice
-=8/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
