ЖАНР: Heavy Metal/Rock Opera
ОТ/Д: Германия | 15.02.2019
ОТ/Д: Германия | 15.02.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~67 минути
ОТНЕМА: ~67 минути
Отсега казвам, че няма да мрънкам, задето албумът не покрива очакванията ми за пауър метъл - Тобиас Замет си знае какво прави. Не обещавам, обаче, че няма да мрънкам за други неща. Като например за откриващата, 10-минутна "Ghost in the Moon", която наистина звучи като Дисни рок опера - толкова позитивно, че чак сладникаво. Песента е страхотно построена, детайлно изпипана и все пак оставя едно такова чувство, че съм изгълтал туба кленов сироп на екс. Началото на "Book of Shadows" вече повече прилича на Avantasia и сякаш китарите се включват за пръв път чак тук. Във втория куплет се появяват Рони Аткинс, Ханзи Кюрш, Йорн Ланде и изненадващо за мен - Миле Петроца, покрай чиято караница върху микрофона песента придоби сериозни траш измерения. Великолепна колаборация между гигантски имена, които иначе трудно бихме си представили заедно на едно място (най-вече с Миле Петроца).
Още третата песен в албума обаче е балада - твърде рано за такава, но явно Тобиас не е имал търпение да чуем гласа на Кендис Найт. Покрай нея "Moonglow" носи някак Nightwsih-ски вайб, а особено пък с припева е лесно да определим влиянието и като такова от ерата с Анет. И ако една 4-минутна балада не е била достатъчна, веднага след нея идва 11-минутна такава - "The Raven Child". Тобиас има афинитет към епичните, свръхдълги песни, особено когато в тях пеят Ханзи и Йорн, но това също не е изненада. Ако трябва да съм честен, дори да оценявам епичността на композицията, тя започна да се откроява с нещо наистина яко чак към 8-ата си минута, когато реално спря и да е просто дълга балада с гости. Съжалявам, че го казвам, сериозно, чак ми е гузно, че не харесах първите 8 минути, но наистина не ме изненадаха с нищо в тях.
"Starlight" почва обещаващо с динамичен ритъм и готини синтове, но всичко това рязко изчезва и бива заменено от още мажорно, позитивно, сладникаво настроение, включително в припева. Песента, в крайна сметка не е лоша, но можеше да е много по-добра. Следва нова балада с "Invincible", този път с участието на Джоф Тейт, който остава зад микрофона и в дългата 7:30 минути "Alchemy". Там, разгеле, удря един по-метълски риф в началото и въпреки поредния хепи припев, тук позитивизмът и сладникавостта са идеално балансирани. С почти същата дължина се откроява и следващата "The Piper at the Gates of Dawn", където до Замет, Аткинс, Ланде и Тейт се присъединяват още Ерик Мартин и Боб Кейтли. Ритъмът напомня малко за пауър метъл, но прекалената сладникавост продължава да е много странен и объркващ фактор за мен. Нищо против позитивизма, но тук е в количества, които съм виждал само от мормоните на улицата, които току-що са чули благата дума. Окей, разбрахме, позитивно е, ама чак е странно, съжалявам. Следващата "Lavender" (що за име на метъл песен?!) пък продължава в същия "Дисни рок опера" дух.
Едно от най-хубавите неща в албума се случва в "Requiem For a Dream", която не просто е пауър метъл песен, а пауър метъл песен с гласа на Михаел Киске! Да, определено имахме нужда и от пауър метъл, и от бас сола, и от хелоуински рифове. Нямаше да се оплачем, ако бяха и повече, но хайде сега, нали обещах, че няма да мрънкам точно за това. Финалът на изданието, което получих за ревю, идва с учудващо свеж кавър на "Maniac" на Michael Sembello. И някак иронично, не звучи чак толкова сладникаво и позитивно, колкото много от другите парчета в албума. И май е време за цялост нов подход, че този зазвуча изтъркано.
Адски ми е гузно, че мрънкам върху труда на Тобиас, но няма как да си кривя душата. Да, знам, че не мога да изкомпозирам и две ноти от това, което може той, но тук аз съм фенът, който следи Avantasia от самото начало и не мога да кажа, че ще си пускам "Moonglow" особено често в бъдещето. Да, всичко в албума е детайлно изпипано, носи атмосфера, усеща се епичност, красота и си личи цялата емоция, която Тобиас е вложил във всяка нота, но... твърде е сладникав тоя албум бе, да му се не види! И толкова странно позитивен, че направо си представям как след миг Тобиас ще ми звънне на вратата с бяла риза, усмихнат до уши и ще ми даде брошура, в която да науча благата вест, че има нов албум на Avantasia. Схващам и цялата "ако Дисни анимацията за Камбанка имаше рок опера за саундтрак" идея, но не мисля, че точно това е стихията на Avantasia. Адски си харесах и няколко песни в албума, в които наистина се случват неща, които няма къде другаде да се случат, само че имам чувството, че Тобиас се е опитал да направи нещо толкова мащабно и приказно, че и сам не е могъл да се надскочи. Надявам се поне той да е доволен от крайния резултат и да продължава да твори това, което иска. Но поне аз този път ще си остана с няколкото готини песни и ще забравя бързо за всичко останало в приказно странния "Moonglow".
+ + + + +
Детайлно изпипан, епичен, изпълнен с атмосфера албум с "рок опера" звучене.
Кристално чист звук, next level клавишни, много свеж саунд като цяло.
Цяла плеяда страхотни вокалисти дават гласовете си из албума.
Кристално чист звук, next level клавишни, много свеж саунд като цяло.
Цяла плеяда страхотни вокалисти дават гласовете си из албума.
- - - - -
Толкова мажорен, приповдигнат и позитивен, че чак е странно и дискомфортно.
С няколко ярки изключения - нищо кой знае какво ново, оригинално и впечатляващо.
Тобиас се задържа твърде много в комфортната си зона - май е време за нов подход.
Твърде много рок, твърде малко метъл.
С няколко ярки изключения - нищо кой знае какво ново, оригинално и впечатляващо.
Тобиас се задържа твърде много в комфортната си зона - май е време за нов подход.
Твърде много рок, твърде малко метъл.
IF YOU LIKE
Edguy, Helloween, Unisonic, Blind Guardian, Sonata Arctica, Masterplan, Pretty Maids, ЯR и др.
Автор: Testset
[6.5/10]
Нещо не разбрах с какво именно позитивизма вреди на албума. Има няколко наистина прекрасни песни.