ЖАНР: Celtic Punk/Folk Rock
ОТ/Д: Германия | 08.03.2019
ОТ/Д: Германия | 08.03.2019
ЛЕЙБЪЛ: Deaf Shepherd
ОТНЕМА: ~46 минути
ОТНЕМА: ~46 минути
Още в началото ни лъхва познатото ирландско пънк звучене (цигулки, акордеони и ирландски ритми) с "The Freak of Enniskillen" и "Limerick Style", а между тях се е сврял сингълът "No Anthem", който казва ясно, че "това не е химн, това е истинска песен за бунт". По този начин Fiddler's Green адресират нестабилния социо-политически климат и не се притесняват да заемат политическа позиция срещу все по-силно надигащите се крайнодесни движения в Германия и Европа. Идеална за пиене (или сбиване) в бар пък идва "Limerick Style", а "Born to be a Rover" хваща ухото с разтанцуващ ска ритъм и е може би най-силният трак до момента в албума.
Казваме си "наздраве" на ирландски със средняшката "Sláinte", сваляме леко темпото с още по-средняшката "Better You Say No" и ставаме от масата да се раздвижим с веселяшката "Cheer Up", за която подозирам, че също ще получи видео по някое време. Следва "One Fine Day", която неслучайно бе избрана за сингъл, защото определено е сред най-добре построените парчета в албума. Истински готината изненада обаче идва веднага след това с кавъра на ирландската пъб песен "John Kanaka", която групата изпълнява по изключително готин начин на живо. Последните три песни в албума са заглавната и доста тежка като за тях "Heyday", бързата, пънкарска и веселяшка "Steady Flow" и баладата "Together as One".
Харесвам Fiddler's Green от ужасно много години, но в последните им два албума ми липсва нещо, което сякаш изгубиха след "Winners & Boozers". Допреди 6 години звученето им беше по-открояващо се, по-разнообразно, припевите им бяха по-зарибяващи, фолклорните елементи имаха по-сериозна роля, постройките на песните им беше различна... а сега звучат малко като всяка друга celtic punk група наоколо. Не че е лошо, но колкото и да слушам "Heyday", все ми е трудно да отлича дори един трак, за който да кажа "Ей това е абсолютен убиец!" (дори за силните "No Anthem" и "Born to be a Rover"), докато преди можех да посоча поне по 4-5 такива на албум. Но пък, от друга страна, ако си падате по по-"редови" келтски пънк, "Heyday" може да се окаже точно вашия градус ракия. Или по-скоро уиски.
+ + + + +
Все по-тежко (особено откъм китари) и badass звучене.
Перфектна музика с атмосфера за ирландски пъб, пиене на уиски и горчива бира.
Много поводи за куфеене, танци, общо раздвижване, припяване и още наздравици.
Перфектна музика с атмосфера за ирландски пъб, пиене на уиски и горчива бира.
Много поводи за куфеене, танци, общо раздвижване, припяване и още наздравици.
- - - - -
Леко еднообразен и без особени изненади - сякаш се самоповтарят на места.
Липсват открояващите се хитови тракове, каквито правеха с купища допреди няколко години.
Сякаш нещо се изгуби след 2013-а и става все по-трудно да бъде намерено...
Липсват открояващите се хитови тракове, каквито правеха с купища допреди няколко години.
Сякаш нещо се изгуби след 2013-а и става все по-трудно да бъде намерено...
IF YOU LIKE
Dropkick Murphys, The Rumjacks, Flogging Molly, Flatfoot 56, The Tossers, The Bastard Suns и др.
Автор: Testset
[6.5/10]
0 Response for the "Fiddler's Green - Heyday"
Публикуване на коментар