ЖАНР: Symphonic/Modern Metal
ОТ/Д: Холандия | 01.02.2019
ОТ/Д: Холандия | 01.02.2019
ЛЕЙБЪЛ: Spinefarm Records
ОТНЕМА: ~48 минути
ОТНЕМА: ~48 минути
Много вода изтече от "Hydra" насам, но групата се е нагодила добре към промените. Вече всяка втора група прави симфо метъл с дамски вокали, затова WT поеха отговорността да еволюират за пореден път и да направят нещо по-различно, макар и без да губят идентичността си (проблем, за който говорим твърде много напоследък). В "Resist" групата залага на мрачен, епичен и някак дистопично звучащ модерен метъл с много електроника. Албумът отваря с абсолютния хит "The Reckoning" с участието на Джакоби Шадикс (Papa Roach). Парчето звучи мащабно, епично и изключително силно, а всеки детайл в него е старателно изпипан. Електрониката пък удря със страшна сила и дава да се разбере, че ще бъде фактор и нататък из албума. Мрачното, епично, модерно и електронизирано звучене продължава със среднотемповата "Endless War" и "Raise Your Banner", където пък се включва Андерс Фриден от In Flames. Ролята на Андерс е твърда малка, но това не пречи на парчето да е поредният силен, епичен удар в албума. Друг абсолютен хит определено е "Supernova", чийто дебел електронен лид в началото директно сочи в посока "кибер метъл". Епичните мъжки хорове и оркестрации направо изпълват душата и превърнаха песента в личния ми фаворит в албума.
Знаех си, че е време да се случи нещо, което да ме накара да си кажа "Какво са си мислили?!" и така и стана. "Holy Ground" е трак, който звучи като поп хит, само че този път в лошия смисъл. На Шарон никак не ѝ отиват подобни речетативи, да не говорим пък за сдъвкването на думата "you" в "ya". Малко все едно слушам generic песен на Imagine Dragons, но с китари и гласа на Шарон. Приятното затишие с цигулките е единственото хубаво нещо в песента и, нарочно или не, някак напомня с няколко ноти за Чайковски и неговото "Лебедово езеро". Следващата "In Vain" пък не е лоша, но не е и нищо особено, поради което директно влиза в графата "просто още една песен от WT. Виж, баладата "Firelight" вече не може да се нарече "типична", но "не е лоша" ще е твърде голям комплимент за нея. Ужасният напев "у-о-уу", повтарящ се през почти цялото време директно бърка в мозъка, а провлаченото темпо и гост-вокалистът с нищо не помагат на ситуацията.
"Mad World" оправя моментално нещата със зарибяващ електронен риф, леко ориенталски брид и пореден голям, хитов припев - също един от фаворитите ми в албума. "Mercy Mirror" пък е по-добрата балада в албума, макар че не блести с кой знае какви открояващи се решения. За финал е оставена 6-минутната "Trophy Hunter", която започва със здрав, тежък риф, добре уплътнен с ниска електроника куплет и насечени китари, водещи към поредния голям припев. Тук разликата е само, че куплетите звучат по-хитово от припева. Сериозно, адски добре са ги направили! Електронният бреукдаун малко преди края пък е едно от най-готините неща в този и без това готин албум с подобаващо епичен финал.
"Resist" показва едно свръхмодерно лице на Within Temptation, което надали ще се хареса на старите фенове, които ги помнят още от времето, когато правеха ефирен симфо метъл, а Шарон усилено размахваше ръце из клиповете им. Да, Within Temptation звучат много различно спрямо това, което бяха преди 15-ина години, но това не пречи на "Resist" да е обективно добър албум с великолепна, свръхмодерна продукция и епично, мащабно звучене. Вече е въпрос на субективна преценка дали това ви допада или не, както и кои точно песни в него ще бъдат по вашия вкус. Но фактът остава - "Resist" е един чудесно изпипан албум. И ако нямаше толкова очевидно компромисни тракове в него, оценката му от мен щеше да е дори още по-висока.
+ + + + +
Убийствено добра продукция, страхотен модерен саунд, супер мащабно звучене.
Епичен, дистопичен, модерен, мелодичен, хитов, зарибяващ.
Осезаема еволюция в звученето, без да се губи идентичността на групата.
Няколко абсолютни хита, които безспорно ще мачкат и на живо.
Епичен, дистопичен, модерен, мелодичен, хитов, зарибяващ.
Осезаема еволюция в звученето, без да се губи идентичността на групата.
Няколко абсолютни хита, които безспорно ще мачкат и на живо.
- - - - -
1-2 съвсем слаби трака и още толкова, които са просто... неоткрояващи се.
IF YOU LIKE
Lacuna Coil, Beyond The Black, Amaranthe, Delain, Nightwish, Epica, Starset, Kamelot и др. и др.
Автор: Testset
[8/10]
Определено най-слабият албум на WT. Да, аз съм от старите фенове и да, постарали са се да направят нещо ново и различно, но тоя поп и електроника ми идват в повече. Да не говорим, че след 3-4 слушания установих, че т.н. хитови песни са в най-добрият случай посредствени. Аз обожавам WT, но това нещо, което издадоха ще бъде забравено от истинските им фенове след следващият ( дай Боже истински WT ) албум.
И , честно, искам до старият симфо WT - и не ми дреме, че има милиони подобни групи. Тях ги имаше и преди, но WT успяваха и можеха да създават страхотни песни, а не като за поп-чартовете.
Само като се сетя за песента с Таря...и като в сравня с бозите от новият албум...ами няма база за сравнение....