TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет revolution. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет revolution. Показване на всички публикации

Hammerfall - (r)Evolution

Posted by Today's Metal Crew On петък, август 29, 2014 2 коментара

Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~49 минути 


Разбирах откъде и защо дойде цялата критика към "Infected", но аз, честно казано, харесах и него. И не защото съм болен фенбой на Hammerfall, а защото наистина на тая група ѝ беше време за нещо малко по-различно. Hammerfall сякаш се бяха пуснали по течението и издадоха поредица от добри албуми, в които обаче беше пълно и с лесно забравим материал. "(r)Evolution" обаче е нещо друго, защото В него се усеща нов прилив на енергия и креативност.

Идеята е ясна - завръщане към славното минало на "Glory to the Brave", "Legacy of Kings" и "Renegade". Хектор отново е на обложката и размахва чук, а конят от "Renegade" сякаш в последния момент си е проправил път към артуърка, колкото да загатне, че е налице това прословуто завръщане към миналото. И се започва! "Hector's Hymn" моментално влиза в списъка с най-добрите парчета на Hammerfall в дискографията им - бърз, енергичен, епичен пауър метъл химн, който ще остави доволни поне 99.9% от феновете на чукопадите. В следващите четири песни, за съжаление, скоростта се губи малко, но се завръща подобаващо в "We Won't Back Down" и много китарно ориентираната "Origins". Последното наистина бързо парче е и последното в албума и се нарича "Wildfire" (нищо, че ми се счува, че в припева се вика "Wi-fi, wi-fi, wi-fi!". Нетипично за Hammerfall, в него има доста електроника, която обаче се вписва толкова добре, че направо не е за вярване. И не знам дали ушите ми ме лъжат, или просто слушам странно промо, но дочувам и 8-битова електроника от време на време. Но няма значение - великолепен финал, спор няма. Че и още една нова любима песен на Hammerfall, доволен съм.

В по-голямата част от албума обаче се разчита не толкова на скорост и енергия, колкото на епичност. Типични примери са сингълът "Bushido", маршовата "Ex Inferis", баладичната "Winter Is Coming" и пълната със страхотно хорово пеене "Evil Incarnate". Заглавната "(r)Evolution" пък прилича малко на песен на UDO/Accept, а от "Live Life Loud" щеше да се получи страхотно парче, ако не звучеше чак толкова накъсано.

Началният ми ентусиазъм от "Hector's Hymn" малко поутихна, след като чух целия албум, но въпреки това съм доволен. Просто на фона на парчета като това и "Wildfire" си проличава колко повече може въпросната банда и как именно това скоростно пауър метъл звучене им отива най-много. Да, другите композиции са достатъчно добри и без да са скоростни, но... можеше да има още 1-2 такива в повече. Сега съм убеден, че до 3 месеца няма да си спомням даже имената на, да речем, "Live Life Loud" и "Tainted Metal". С други думи, "(r)Evolution" е безспорно качествен албум, даващ на феновете нов материал с класическо Hammerfall звучене. Но въпреки високата оценка, която му давам, твърдя убедено, че можехме да получим и още по-добър краен продукт.


+ + + + +
Успешно и качествено завръщане към звученето от славните ранни години на групата.
Нови култови композиции, които да влязат сред най-добрите в дискографията на Hammerfall.
Впечатляващо добра, силно открояваща се китарна работа.

- - - - -
Само 3-4 от общо 11 парчета са скоростни, а в останалите се губи доста темпо и енергия.
Някои лесно забравими композиции.  

IF YOU LIKE
Helloween, Manowar, Sabaton, Accept, Dream Evil, Freedom Call, Firewind и др.

Автор: Undepth
[8/10]

Lacrimosa - 2012 - Revolution

Posted by Today's Metal Crew On сряда, септември 19, 2012 1 коментара

Стил......: Gothic Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Hall of Sermon
Отнема....: ~43 минути 


Навярно ви се е случвало да се заредите с огромна доза очакване към даден албум и да се питате дали този път ще е "супер яко" или "разочароващо скучно". Е, в случая моето голямо очакване бе щедро равъзнаградено. Lacrimosa не е от групите, от които може да се очакват сериозни катаклизми в албумите им, но от друга страна, за освежаването на вече изградено музикално статукво, обикновено е необходимо да бъдат открити и приложени някои различни елементи. 

Началото беше поставено още в предния албум с "I Lost My Star In Krasnodar", който се оказа и основата на търсената свежест. Затова и сега смятам, че целият нов "Revolution" е изграден върху онази основа - клавесин, обогатен от пиано и акустични китарни мелодии, прииждащи и изчезващи във всяка композиция. Тук влагам целия смисъл на думата "композиции", защото в този албум говорим за истинско композиране, граничещо с това в класическата музика. Може би ако Тило беше роден 400 години по-рано, днес щяхме да го гледаме в учебниците по музика. Това се усеща още в първата мачкаща мелодия на "Irgendein Arsch Ist Immer Unterwegs", където става ясно, че шегите с този албум няма да ги бъде, пък и същността на тази банда никога не ги е позволявала. Повярвайте ми, слушам тази група от края на 94-та и въпреки, че имат толкова много години и толкова много албуми зад гърба си, по никакъв начин не са загубили от черно-белия си блясък.

Колкото и да е странно, този албум звучи твърде жизнено. Дали е заради участието на Миле Петроца от Kreator (чието участие надуших във "Verloren", защото някак ми напомни на Kreator-ския "Renewal", бел. ред.; Testset) и Щефан Шварцман от Accept зад барабаните - не знам. Знам обаче, че съотношението между раздвижени и патетично настроени песни е около 70/30 в полза на първите. "Refugium" и "Weil Du Hilfe Brauchstе" са част от малкия процент, като с тях настъпва успокението. Те са нещо като въведение към голямата симфония, но точно там нещо ми скръцна. 20 пъти слушах "Rote Sinfonie" и така и не ме грабна. Късно осъзнах какво й липсва - гласът на Анне Нурми, разбира се. Като изключим "If the World Stood Still a Day" и съвсем задочно "Revolution", оттам нататък гласът й не се чува. Е, явно така са решили - нали за търсене на нещо по-различно говорехме?

Като за финал бих казал, че албумът спокойно можеше да носи и името "Evolution". Сигурен съм, че разочаровани фенове няма да има и ако не беше онази симфония, може би щях да дам и максимална оценка. Остава някой ден да ги видим и на живо... Така де, след толкова кръжане наоколо така и не успяха да кацнат на БГ територия, за сметка на Русия, разбира се. Но времето ще покаже.

+ + + + +
Lacrimosa звучат по-нахъсано и надъхано отвсякога.
Всички нови елементи са вкарани по чудесен начин!
Темпово завишен албум.
Страхотни мелодии, на фона на които се разказват "тъжни" истории.

- - - - -
Спокойно можеше "Rote Simfonie" да е много по-кратка.
Анне Нурми пее само в едно парче...

Подходящо за фенове на:
Dreams of Sanity, Umbra Et Imago, Sopor Aeternus и др.
 Автор: Nightice
-=9/10=-