ЖАНР: Alternative Metal/Electronic
ОТ/Д: САЩ | 11.10.2024
ОТ/Д: САЩ | 11.10.2024
ЛЕЙБЪЛ: FiXT
ОТНЕМА: ~33 минути
ОТНЕМА: ~33 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет self-titled. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет self-titled. Показване на всички публикации
Beyond The Black - Beyond The Black
On
неделя, януари 08, 2023
0
коментара
ЖАНР: Melodic Symphonic Metal
ОТ/Д: Германия | 13.01.2023
ОТ/Д: Германия | 13.01.2023
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~42 минути
ОТНЕМА: ~42 минути
League of Distortion - League of Distortion
On
сряда, ноември 30, 2022
0
коментара
ЖАНР: Alternative/Nu Metal
ОТ/Д: Германия | 25.11.2022
ОТ/Д: Германия | 25.11.2022
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~40 минути
ОТНЕМА: ~40 минути
Lamb of God - Lamb of God
On
петък, юни 12, 2020
0
коментара
ЖАНР: Groove Metal/NWOAHM
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ОТ/Д: САЩ | 19.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
Firewind - Firewind
On
вторник, април 21, 2020
0
коментара
ЖАНР: Power Metal/Hard Rock
ОТ/Д: Гърция | 15.05.2020
ОТ/Д: Гърция | 15.05.2020
ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~47 минути
ОТНЕМА: ~47 минути
Follow The Cipher - Follow The Cipher
On
сряда, май 09, 2018
0
коментара
ЖАНР: Modern/Power/Heavy Metal
ОТ/Д: Швеция | 11.05.2018
ОТ/Д: Швеция | 11.05.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
Asking Aexandria - Asking Alexandria
On
събота, декември 30, 2017
0
коментара
От/Год: Англия, 2017
Лейбъл: Sumerian Records
Всичко вече си е на мястото при Asking Alexandria - Дани Уорсноп се завърна от "изгнание" и си зае старата позиция зад микрофона след мистериозното напускане на доскорошния му заместник Денис Шафоростов. Между "From Death To Destiny" и "Asking Alexandria" обаче и двете страни нямаше с какво толкова да се похвалят. Сформираната от Дани група We Are Harlot издаде един повече от посредствен албум, след което Дани издаде и нещо като кънтри (хайде да го наречем "южняшки рок") албум който също не впечатли силно. AA пък издадоха не толкова лошия, колкото претенциозен и лесно забравим "The Black". Едно обаче е сигурно - и Дани, и АА са израснали.
Хубаво е, че двете страни на драмата се събраха отново и най-вече че са създали албум, с който да поставят ново начало. "Asking Alexandria" не е метълкор, пост-хардкор, хард рок, или каквото там се очаква от тази група - адмирации за което! Звученето е изцяло ново за тях и по-скоро напомня за нещо средно между Stone Sour и BMTH в техния "Sempiternal". Приликата с последните е най-явна в отварящата "Alone In a Room", където се разчита на мащабно, някак епично алтърнатив звучене и електронни вметки. Хитово звучене от малко по-различен тип притежава и следващата "Into the Fire", но големият удар, поне според мен, идва в нетипичната и максимално откровена "Where Did It Go?", където Дани си излива душата в жесток речетатив и надгражда със страхотен припев. Е, Уорсноп продължава да звучи прекомерно повярвал си и да обяснява в текста как е някакъв крал, как тронът бил негов, как любимите ни банди крадяли от AA... пич, успокой се малко, че с това гигантско его пак ще стане някоя беля и ще прее*еш пак нещата. И въпреки това песента е сред най-добрите в албума! Първата половина на албума звършва подобаващо с бъдещия концертен хит (очевидно създаден за такъв) "When the Lights Come On". Ловим ли бас, че така ще отварят много бъдещи концерти?
Точно в средата на албума идва учудващо мелодичната и електронна "Under Denver", чийто припев те кара да си го повтаряш отново и отново. Дани дава воля на рок гласището си пък в акустичната баладка "Vultures", а в "Eve" си позволява да покрещи малко повече (нещо, което прави значително по-рядко) и да захлупи отгоре с мелодичен припев. "I am One" пък може да звучи прекалено еднообразно през цялото време, но разнообразието в "Empire" никак не е добре дошло... Кой е решил, че да се даде гост-участие на бездарен рапър като Bingx е добра идея и като цяло... кому е нужен поп трак в албум на Asking Alexandria? Особено след като 20 минути по-рано в същия албум си се подигравал с поп-сцената? След това безумие остава само посредственото финалче "Room 138", радио версията на "Into the Fire" и един скрит след нея мини трак, представляващ един доста суров брейкдаун, върху който Дани крещи някакви пълни глупости for fun.
Встрани от няколко по-безлични или директно слаби композиции и текстове, "Asking Alexandria" определено надмина очакванията ми. Групата наистина е вдгинала няколко левела на композиционните си умения, а Дани определено е по-добър вокалист отпреди. Сега остава само да се надяваме, че ще дойдат пак по наши земи, че да ни представят песните и от този си албум.
+ + + + +
Дани определено е по-добър вокалист отпреди!
Групата пък определено композира по-добре от когато и да било.
Мега хитове като "Into the Fire", "Where Did It Go?" и "Alone In a Room".
Промяната в звученето, разнообразието и новото начало са все за добро.
- - - - -
Групата пък определено композира по-добре от когато и да било.
Мега хитове като "Into the Fire", "Where Did It Go?" и "Alone In a Room".
Промяната в звученето, разнообразието и новото начало са все за добро.
- - - - -
Няколко по-безлични или откровено лоши композиции.
Ужасяващо тъп рап/поп в "Empire".
Някои дразнещо "надути" текстове.
Ужасяващо тъп рап/поп в "Empire".
Някои дразнещо "надути" текстове.
IF YOU LIKE
BMTH, Stone Sour, Of Mice & Men, Blessthefall, WCAR, Eskimo Callboy и др.
Автор: Testset
[8/10]
Suicide Silence - Suicide Silence
On
понеделник, февруари 27, 2017
0
коментара
Стилът: Nu Metal/Chaotic Hardcore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Nuclear Blast
What the fuck е това и защо се представя под името Suicide Silence?! След смъртта на Мич Лъкър групата прие в редиците си Еди Хермида от деткор зверовете All Shall Perish и издаде не много изненадващия, но все пак подобаващо мощен "You Can't Stop Me". Никой обаче не знае какво ги прихвана тия пичове след това и как се стигна до тази психично болна промяна в стила им. Гледах интервюта, в които чух всякакви оправдания - Еди и Марк се опитваха да го играят cool и да обясняват, че са искали да получат точно тази реакция, а барабанистът Алекс Лопез псуваше недоволните от промяната на "faggy boy" в социалните мрежи. Та, пак - what the fuck?
Ако сте спали зимен сън и не сте разбрали, Suicide Silence вече не са деткор група. На някого му е хрумнала идеята да направят нещо "по-така", а не да стоят вечно в едни рамки и това по принцип е окей. Уви, резултатът е ужасяващо объркващ. Новият звук на групата представлява хаотична и болезнено шумна смесица от Korn и Deftones влияния, невъобразимо лоши чисти вокали и кошмарно лоша и сурова продукция. Синглите "Doris" и "Silence" са само върхът на айсберга (донякъде и буквално, защото са на върха на траклиста), но под тях става дори още по-страшно. "Listen" е хаотична шумотевица, в която Еди Хермида кряка и хленчи, вместо да използва зловещите си ревове, а разликата с "Dying in a Red Room" е само тази, че в нея дори не се крещи, а само се хленчи с излизащите извън всякаква тоналност чисти вокали на Еди. "Hold Me Up, Hold Me Down" решава все пак да покаже, че Suicide Silence още са тежка група и представлява един голям хардкор брейкдаун с грухтежи към края, но лошата продукция и хаотичните китари отново казват своята тежка дума.
Тъкмо когато за шести път проверявате дали това наистина са Suicide Silence и дали някой не се бъзика с вас, идва "Run". В нея Еди Хермида отново е решил, че може да пее като Джонатан Дейвис, но никой в групата не е имал сърце да му каже, че не му се получава. "The Zero" може да мине за една от най-лошите песни на Deftones изобщо, а "Conformity" (тема, която уважавам) би изиграла добра роля като балада в албум на Limp Bizkit, но с уточнението, че Еди пее доста по-зле от Фред Дърст. Въпреки всичко, съм склонен да кажа, че това е една от добрите песни в албума, тъй като колкото и зле да пее Еди, в тази баладка можем да му го простим. Ето, например, "Don't Be Careful You Might Get Hurt" е доста по-тежък трак, но е същата скрибуцаща шумотевица като останалите тракове в албума. Но пък поне има един як брейкдаун.
Слушането на този едноименен (!) албум на групата е болезнено. Ако бях от по-обидчивите, щях да реша, че Suicide Silence се еб*ват с феновете си, или поне да реша, че са в някаква тежка депресия, на тежки лекарства, или на някаква хероинова диета, защото не знам какви проблеми трябва да имат тия хора, за да запишат нещо такова. Даже не съм и разочарован - просто съм адски объркан и наистина, ама наистина не разбирам какво ги е прихванало Suicide Silence, както и кой ги е излъгал, че е добра идея да променят стила си на... това, каквото и да е то. Сигурно са си мислели "Чакай само да видиш как ще изненадаме хората, направо ще припаднат" и сигурно са очаквали някое и друго негативно мнение от по-закостенелите фенове, но не и масовия отпор, който срещат сега. Аз държа да си кажа - нямаше да имам против да променят стила си, стига да продължат да правят добра музика, но това тук е много далеч от това понятие. Напълно споделям и мнението на метъл ютубъра Джаред Дайнс, който направо разкости групата от бъзици в неговите видео реакции - не е въпросът в употребата на чисти вокали, а в това, че тези на Еди са ужасни (дори с ефекти), както и че продукцията е под всякаква критика. Пък и кому наистина беше нужна чак такава промяна? Все едно ние изведнъж да почнем да си пишем ревютата в стихотворна форма, да стихоплетстваме на детинско ниво и претенциозно да се наричаме "поети". Кой би чел подобна глупост? Макар че... хмм...
Питам пак
уот дъ фак.
Всяка песен тук е тъпа
провали се тая група.
+ + + + +
Еди пее приемливо в баладката "Conformity".
Смелост за промяна, която малко групи притежават.
Няколко грухтежа и някой и друг добър брейкдаун.
- - - - -
Смелост за промяна, която малко групи притежават.
Няколко грухтежа и някой и друг добър брейкдаун.
- - - - -
Промяната в звученето е абсолютно неприемлива.
Инструменталът през повечето време е една скрибуцаща шумотевица.
Кошмарно лоши чисти вокали от Еди Хермида.
Ужасяващо слаба, сурова, странна продукция.
Всичко в този албум е изключително объркващо.
Инструменталът през повечето време е една скрибуцаща шумотевица.
Кошмарно лоши чисти вокали от Еди Хермида.
Ужасяващо слаба, сурова, странна продукция.
Всичко в този албум е изключително объркващо.
IF YOU LIKE
Korn, Deftones, Norma Jean, Oathbreaker, Converge, The Fall of Troy и др.
Автор: Testset
[2/10]
Palisades - Palisades
On
четвъртък, януари 05, 2017
0
коментара
Стилът: Alternative/Post-Hardcore/Emocore
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Rise Records
Трудно беше да преглътнем недоразумението "Mind Games", което Palisades ни сервираха точно преди две години и съвсем честно - не очаквах тази група някога да направи добра песен отново. Явно обаче масовата съкрушителна критика към "Mind Games" им е помогнала да си вземат поука и сега Palisades издават своя едноименен албум. Нали се сещате, онзи похват, в който показваш "Ето това сме ние!" и правиш нещо по-различно от миналия път, като изпълваш музиката си с емоция и гледаш да е епично, защото... това е тежестта на едноименния албум.
Добрата новина е, че "Palisades" са загърбили идеята за правене на недъгава електроникор шитня и са се върнали към тяхната си музика - смесица от алтърнатив рок, пост-хардкор, пък ако щеш дори малко поп и емокор (за съжаление). И макар това да е крачка в правилната посока, тя не е достатъчна. Повечето фенове се надяваха на по-тежък албум и той е такъв, но в сравнение с "Mind Games" даже албумите на One Direction са тежки.
Като за начало, не може да кръстиш отварящия си трак "Aggression" и той да не е агресивен. Ясно, имат някаква гражданска позиция за свободната продажба на оръжия в САЩ, искат нещо да кажат, пускат запомнящия се рефрен "American aggression for free!" в действие, но когато посланието е толко по-силно от музиката, нещо някъде е сбъркано. Следващата "Cold Heart (Warm Blood)" е дори по-лека, но в припева силно се опитва да имитира Bring Me The Horizon, използвайки някои техни похвати, особено откъм вокални ефекти. Учудващо, колкото и да е лигава песента, припевът и бриджът преди нея я превръщат в една от най-запомнящите се в албума. За сравнение, "Better Chemicals" разчита на повече китари, но в нея просто няма какво да се чуе, защото е праволинейна, скучна и абсолютно "безсолна". Сингълът "Fall" прави нещо по въпроса, но отново се разлива в ненужни емоционалности.
Най-тежката песен в албума се казва "Through Hell" и бе пусната като сингъл, подлъгвайки феновете, че Palisades ще правят и тежка музика през 2017-а. Почти всички останали песни - "Let Down", "Dark", "Memories" и "Hard Feelings" следват сходни формули - започват лежерно и емоционално, като чак по някое време се включват китари, които да пораздвижат нещата. Към финала "Dancing With Demons" отново го избива леко на модерен BMTH (не е хвалба), а закриващата "Personal" показва, че в Palisades все пак може да се роди и наистина добра композиционна мисъл. Парчето, макар и леко, е сред малкото запомнящи се в албума.
Колкото и да се напъвам да съм в крак с модата, не мога да приема, че Palisades правят нещо повече от това, което наричам "евтин пост-хардкор за тийнове". Почти напълно празни откъм качествено музикално съдържание, групи като тях разчитат предимно притегателни за тийновете евтини послания и емоционалност. Когато и да чуя такъв праволинеен албум и се сещам колко липсват на света групи като In Fear & Faith, които също свиреха в този жанр, но с реална музикантска мисъл, каквато тук рядко протича. Даже не говоря за излишно техничарство, въртене на сола и прочие, а за основополагащи композиторски умения. Въпреки това е похвално, че дори с подобен ограничен потенциал, Palisades правят не чак толкова лоша музика и имат толкова много фенове. И да, "Palisades" е доста по-добър от "Mind Games".
+ + + + +
Решителна крачка напред след ужасяващо слабия "Mind Games".
Няколко запомнящи се песни, една от които дори е приятно тежичка.
Там, където има повече китари, нещата се получават доста добре.
- - - - -
Няколко запомнящи се песни, една от които дори е приятно тежичка.
Там, където има повече китари, нещата се получават доста добре.
- - - - -
Проява на слаби музикантски и композиционни умения.
Праволинеен, бързо доскучаващ и лесно забравим в по-голямата си част.
Изключително досадни поп-емоционалности и липса на достатъчно тежък звук.
Праволинеен, бързо доскучаващ и лесно забравим в по-голямата си част.
Изключително досадни поп-емоционалности и липса на достатъчно тежък звук.
IF YOU LIKE
Sleeping With Sirens, Issues, Bring Me The Horizon, Falling In Reverse и др.
Автор: Testset
[4.5/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
