От/Год: Швеция/Финландия, 2016
Лейбъл: AFM
И друг път се е случвало в екипа да има различни мнения за даден албум, но само веднъж досега сме правили истинско "двойно" ревю. Тук не говорим и за често срещания при нас феномен "двама на едно мнение пишат общо ревю", а за нещо друго - двама човека слушат един албум и го чуват по два много различни начини. И когато четях за пръв път двете ревюта, видях толкова коренно противоположни мнения, че реших, че е време за второ такова двойно ревю. Във всички случаи, щом се стига дотук, значи този албум постига най-важното - предизвиква реакция. Оценките на двамата автори не са чак толкова различни, затова от вас зависи с кого ще (или няма да) се съгласите повече ;-)
Testset: Очите не ви лъжат, обложката е същата като на първата част на албума, само че май този път е мината през "сепия" филтър. Няма лошо - все пак групата неведнъж е казвала, че "Nightmares in the Waking State" е един голям албум. Дoбрата новина е, че S45 май-май са оставили най-доброто за десерт в "Part II". Не че нещо, но поне аз намерих "Part I" за прекалено абстрактен, странен, муден и най-вече лесно забравим. Албумът имаше много музикантски достойнства, но му липсваше енергия, която откривам тук, в "Part II". Много пъти обаче сме си говорили за "синдрома на ненужното интро" и уви, то присъства и тук. Никога не съм разбирал защо групите започват албумите си с интродукции, които нямат нищо общо с музиката в албума и по никакъв начин не допринасят за навлизането в атмосферата му. Тук интрото е дълго цели 3 минути и е абсолютно пренебрежимо и затова смятам "The Faint Pulse of Light" за истинското начало на този албум. Парчето е със средна дължина и разчита на директен, ударен и добре разкуфяващ подход. Кристиан Алвестам е извадил от чекмеджето с гласовете високите тонове на ревовете си, но през цялата песен крие неподражаемото си чисто си пеене. Въпреки това песента отваря албума много добре и силно напомня за последния албум на Scar Symmetry с участието на Кристиан. 7-минутната "Mind Mutation" започва с масивен, мрачен риф и почти блек метъл вокали от Кристиан, които обаче преминават в мелодични чисти и дълбоки ревове нататък в песента. Тя, от своя страна, търпи много промени в темпото, настроенията и почти цялата ѝ средна част преминава в китарно соло, подкрепено впоследствие и от клавишно такова.
Reksy: Въпреки че този път само една песен излезе предварително, не останах ни най-малко изненадан от чутото. Албумът е на точно това ниво, което очаквах от него - малко над средното. Дори ми се струва, че тази част е още по-незапомняща се от предишната, защото за 4-5 дни слушане все още не успявам да запомня почти нищо от нея. След интересното интро, което звучи крайно различно от следващата го песен, албумът бива открит с "The Faint Pulse of Light" (чието видео е качено точно 8 минути преди да напиша това изречение). Песента е една от по-добрите като само тя в целия албум залага на единствено екстремните вокали на Алвестам. Китарите започват скоростно, бързо се прехвърлят в насечен риф и към края стигат до готино соло, а вокалите са достатъчно мощни и така се получава един доста солиден и екстремен трак. Той обаче е непоказателен за албума като цяло. "Built on Sand" излезе като първи сингъл и преди месец си помислих, че е доста компромисна, но слушайки я сега на фона на другите песни в албума, тя се оказва най-добрата в него. Песента има заплетени китарни мелодии и е една от малкото, в които Алвестам не използва един и същи похват за чистото си пеене. Композицията е със сложна постройка и има изключително готино соло към края си. "Inescapable Dream" има най-запомнящия се припев в албума, а след нея чуваме и баладата "The Curse that Keeps on Giving", която обаче се развива прекалено монотонно, а Алвестам звучи леко отегчен.
Testset: И ако 6:47 минути са ви се сторили малко, не се бойте - "Built on Sand" е дълга 7:22 минути и е най-прогресарската композиция в целия албум. Един колега свали слушалките, след като я чу и каза "Тая песновка е абсолютен прогазъм" - твърдение, с което не мога да не се съглася. Тук впечатление прави най-вече преминаването от фаза във фаза, но не може да не се спомене и че песента разчита предимно на чистото пеене на Кристиан. Следващата "Inescaple Dream" е от по-кратките песни и също много напомня за добрите години на Scar Symmetry с якия си насечен риф, агресивния си бридж и супер мелодичния си припев. 6-минутната балада "The Curse That Keeps on Giving" сваля темпото и ме кара да губя вниманието си всеки път, щом стигна до нея, което не е никак гот. "Chain Connector" пък ни губи 48 секунди в тихо жужене, след което избухва в екстремен трак със симфонични елементи и агресивен старт/стоп риф. Кристиан дава свобода на възможно най-злокобните си грухтежи в първата половина на песента и изпява само заглавието на песента с чисто пеене 3-4 пъти към края, който постепенно става все по-хаотичен и шумен. И тъкмо щях да кажа, че това е бил един много странен трак, когато дойде "What Turns the Wheels". Отварящият симфо метъл риф направо ме бутна със стола назад, но бурята рязко спря към 50-ата секунда, за да може Кристиан да попее с възможно най-мелодичния си глас. Страхотният начален риф обаче се повтори само още веднъж и не претърпя развитие, което все още ми се струва като голямо разхищение. Никога обаче нямам време да се ядосвам много, защото веднага след това следва може би най-лбюимият ми трак в албума - "Misery Mantra". Той също като отварящата песен разчита на по-директен подход и солидни дози прав ритъм, но включва в себе си чисти вокали, клавиши и още по-яки и разкуфяващи рифове. Е, 6 минути са му малко множко, но нищо. Горе-долу толкова продължава и закриващият трак "Heavy Lies the Crown", който може да мине и за вторият голям "прогазъм" в албума, но лично за мен това е и втората най-скучна композиция в него.
Reksy: Албумът се пренася в доста по-екстремна насока със зловещи хорови напеви, бързи китари и гърлени крясъци в "Chain Connector" като песента най-накрая спира поредицата от 4 песни завършващи с fade-out. "What Turns the Wheel" ни дава глътка свежест с малко симфонични елементи и различна постройка - куплетите са бавни, следвани от бързи припеви, като Алвестам пее единствено чисто, но песента отново завършва с fade-out. Този път закриващияt трак не е дълъг над 12 минути, но пък и "Heavy Lies the Crown" не е кой знае колко впечатляващ завършек. За албум като този обаче си пасва идеално. Така уставноих и че NITWS2 оправда ниските ми очаквания. Дали албумът е добър? Окей е, но нищо повече. На Solution .45 явно не им е лесно да завършват песните си, защото 6-7 от тях завършват с fade-out, което си е странно. Алвестам пък държи един и същи тон на чистите си вокали през почти цялото време. Липсата на свежи идеи също си личи и затова дори след многобройни слушания на албума все още не помня почти абсолютно нищо от него. Чуйте го и вие, но ако ви се слуша здрав и най-вече свеж и интересен MDM, ще трябва да потърсите другаде. И не забравяйте да ми кажете, ако намерите, че аз търся от бая време.
Testset: "Nightmares in the Waking State (Part II)" е един от редките случаи, в които втората част на албум е по-добра от първата. И може би е по-добре, че Solution .45 го издадоха по този начин, защото иначе имаше опасност да не му обърнем заслуженото внимание, ако бе издаден заедно с "Part I". Ясно очертани са начините, по които са построявани композициите в албума и още по-ясно си личат решенията вътре в групата какъв подход да бъде взет за различните песни. Всичко това дава една допълнителна дълбочина на съдържанието и особено ако сте фенове на по-прогресарските форми на мелодета, това е албумът за вас.
+ + + + +
Много поводи да намираме тази част на албума за по-добра от първата.
Достатъчно поводи и за по-прогресарски настроените фенове да ликуват.
Добре разграничени композиции - къде по-сложни, къде по-директни, но винаги изпипани.
Кристиан Алвестам продължава да е един от най-добрите метъл вокалисти изобщо.
- - - - -
Достатъчно поводи и за по-прогресарски настроените фенове да ликуват.
Добре разграничени композиции - къде по-сложни, къде по-директни, но винаги изпипани.
Кристиан Алвестам продължава да е един от най-добрите метъл вокалисти изобщо.
- - - - -
Перфектен пример за супер ненужно (и дълго) интро в лицето на "Dim Are the Pathways".
С губенето на динамиката лесно се губи и интересът към случващото се.
Някои композиции можеха да са далеч по-кратки и ударни.
6-7 песни завършват с fade-out.
С губенето на динамиката лесно се губи и интересът към случващото се.
Някои композиции можеха да са далеч по-кратки и ударни.
6-7 песни завършват с fade-out.
IF YOU LIKE
Scar Symmetry, Mors Principium Est, Zonaria, Soilwork, Miseration и др.
Автори: Testset vs Reksy
[8/10] vs [6/10]
