От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: Century Media
С всеки следващ албум Insomnium затвърждават позицията си като една от най-силните скандинавски мелодет банди в последните години. Затова не трябва да е учудващо, че имах високи очаквания и за "Shadows of The Dying Sun" - и те напълно се оправдаха. Албумът е първи с новия китарист Маркус Ванхала (познат ни от Omnium Gatherum). Черпейки влияние от легенди като In Flames, Insomnium постепенно изградиха свой собствен звук без да плагиатстват, а това определено е нещо, достойно за похвала.
Същинското начало на албума идва с дългата над 6 минути (и служеща като сингъл) "While We Sleep". Тя започва ударно, а към края предлага емоционално соло, а впечатление прави и завишеното като количество чисти вокали и спокойни пасажи. Определено ще има хора, които няма да приемат това добре, но точно това различава новата творба на бандата от останалите им. Слушайки интрото на "Revelation" пък мигом си представям окапалите жълто-оранжеви листа на дърветата, но това продължава за кратко, защото това далеч не е балада - песента прелива в съвкупност от здрави рифове и бързи барабани, като на моменти има приятни паузи. В "Black Heart Rebellion" темпото е доста високо, за което много спомагат бързите двойни каси. Mелодичната (полу)балада "Lose To Night" пък има едно специфгично "мистично" звучене, а припяването по време на припева е почти гарантирано.
Като една от по-слабите песни в албума бих отбелязал "Collapsing Words", но пък тя компенсира донякъде с наистина хубав текст. "The River" започва със спокойно интро, отстъпващо на бързи китари и доста смени на темпото през цялото време, а "Ephemeral" звучи някак по-енергично от другите песни, въпреки средната си скорост. След тях обаче там идва една от най-силните песни на бандата изобщо - "The Promethean Song". Подобно на "Losе To Night" припевът е много мелодичен, но с една идея по-унил. Солото е много емоционално, а краят, макар и изпълнен с носталгия и тъга, има мечтателска, фантастична атмосфера. След нея заглавната (и закриваща "официалната част" на албума) песен някак бледнее, въпреки красивите моменти в нея. Бонус тракът "Out to the Sea" май е по-подходящ за финал, тъй като не само ни отнася на брега на студеното море, но и звучи най-много като онзи Insomnium, който феновете най-вероятно очакват.
Като заключение - въпреки някои промени в звученето, Insomnium продължават да се доказват като една от най-добрите банди на съвременната мелодет сцена. "Shadows of The Dying Sun" сигурно няма да се хареса на всички фенове, но никой не може да отрече, че е направен добре. По отношение на звука също няма от какво да се оплаче човек - това е именно студеният звук на Insomnium и това е очакваната от тях продукция. Текстовете пък като цяло са с мрачна нотка, но са изпълнени с надежда и поучителен смисъл, като за пореден път си заслужават четенето и вникването в тях. Един вид, дори да не ви интересува по принцип какво пеят бандите, които слушате - поинтересувайте се, докато слушате Insomnium.
+ + + + +
Повече от час качествен материал, идеален за есенните и зимните дни.
Качествен звук - тежки китари, добри сола и барабани, запомнящи се припеви.
Уникална емоция - красива атмосфера с меланхолично-носталгичен привкус.
Много добра комбинация на различни видове вокали, особено в "Losе to Night" и "The Promethean Song".
- - - - -
Качествен звук - тежки китари, добри сола и барабани, запомнящи се припеви.
Уникална емоция - красива атмосфера с меланхолично-носталгичен привкус.
Много добра комбинация на различни видове вокали, особено в "Losе to Night" и "The Promethean Song".
- - - - -
На моменти албумът става предсказуем.
Няколко не особено силни песни.
Няколко не особено силни песни.
IF YOU LIKE
Omnium Gatherum, Dark Tranquillity, Before The Dawn, ETOS, In Flames и др.
Автор: Cenarius
[7.5/10]
