ЖАНР: Technical/Math Metal/Djent
ОТ/Д: Швеция | 01.04.2022
ОТ/Д: Швеция | 01.04.2022
ЛЕЙБЪЛ: Atomic Fire Records
ОТНЕМА: ~67 минути
ОТНЕМА: ~67 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет technical. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет technical. Показване на всички публикации
Aversions Crown - Hell Comes For Us All
On
вторник, юни 09, 2020
0
коментара
ЖАНР: Technical Deathcore
ОТ/Д: Австралия | 12.06.2020
ОТ/Д: Австралия | 12.06.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~38 минути
ОТНЕМА: ~38 минути
Fallujah - Undying Light
On
вторник, март 05, 2019
1 коментара
ЖАНР: Technical Metalcore
ОТ/Д: САЩ | 16.03.2019
ОТ/Д: САЩ | 16.03.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
Within The Ruins - Halfway Human
On
сряда, март 01, 2017
0
коментара
Стилът: Technical Metalcore/Djent
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Long Branch Records/eOne
Within The Ruins се развиват с всеки нов албум и вече са доста далеч от това, което бяха в началото. Днес тази група ми напомня по-скоро на вече несъществуващите (за съжаление) The Human Abstract, отколкото на Within The Ruins от 2009-а. Да, техничният джент инструментал и дълбоките грухтежи все още са налице, но чистите вокали, кийбордите и мелодичността вече са неизменна част от композициите на групата. Някои може да имат проблем с това, но аз съм с две ръце "за" това развитие.
"Halfway Human", напук на странната си анимационна обложка, е един учудващо красив в своята екстремност албум. Като се започне с красивите вокални хармонии в "Death of the Rockstar" и "Beautiful Agony", мине се през атмосферичните клавиши и прекрасните акустични китари в края на "Bittersweet" и се стигне до брилянтната инструментална комбинация от джент и неокласически елементи в 7-минутната "Ataxia IV", в този албум просто няма обективно слаби моменти. Е, може би солото в "Objective Reality" можеше и да е по-добре, но как може човек да каже нещо против насечените китари или страхотното чисто пеене в "Absolution", "Sky Splitter" и закриващата "Treadstone"? Тежките "Shape-Shifter" и "Incomplete Harmony" пък би трябвало да са достатъчни за феновете на по-старото звучене на групата.
Да, тия джент похвати вече сме ги чували, и слушан наведнъж "Halfway Human" може чат-пат да дава усещането за неусетно преливане от песен в песен, но трябва или да си адски навътре в джента, или за пръв път да го слушаш, за да решиш така. И все пак го отбелязвам като възможност, макар аз да нямам подобен проблем. Така де, колко пъти можеш да накъсаш едни супер ниско настроени китари и сола и винаги да звучиш различно? Ако си отговаряме с този албум, отговорът е "Учудващо много!", но дори тогава "Halfway Human" не е перфектен. Но и сякаш нито се опитва, нито има някаква спешна нужда да бъде такъв.
+ + + + +
Техничен инструментал, несправедливо омаловожаван от някои като "нормален джент".
Мега страхотни включвания на чисти вокали и атмосферични кийборди.
Албумът сякаш става все по-силен с всеки изминал трак и кулминира със страхотен финал.
- - - - -
Мега страхотни включвания на чисти вокали и атмосферични кийборди.
Албумът сякаш става все по-силен с всеки изминал трак и кулминира със страхотен финал.
- - - - -
Насъбирането на много ниски джент китари винаги натежава по някое време.
Едно слабичко и неуместно соло.
Едно слабичко и неуместно соло.
IF YOU LIKE
The Human Abstract, Born of Osiris, After The Burial, Veil of Maya и др.
Автор: Testset
[8/10]
Fleshgod Apocalypse - King
On
четвъртък, ноември 17, 2016
0
коментара
От/Год: Италия, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
Комбинацията от дет метъл и симфонични елементи звучи изкушаващо и много банди се опитват да правят нещо подобно, но не на всички им се отдава. Дори Fleshgod Apocalypse често биват обвинявани, че залагат прекалено много на симфониите и оставят метъла да се изгуби под тях. И дори да е имало подобни грешки досега, в "King" не може и дума да става за нещо подобно. Продукцията е учудващо чиста като за толкова претрупана с елементи музика - китарите изпъкват, ревовете са ясни, а оркестрациите, макар и все така силни, не поглъщат останалия инструментал.
Епични интродукции сме чували не една и две, затова трябва да изчакаме до "In Aeternam", за да се убедим, че FGA са направили един наистина епичен и отвяващ албум. "Healing Through War" и абсолютният хит "The Fool" бързо затвърждават тези убеждения, а "Cold as Perfection" и високоскоростната "Mitra" буквално моgат да ви отвеят перчема и напукат мазилката, ако увеличите колоните си достатъчно.
В средата на албума вече трудно може да се изненадаме, че "King" е мощен и епичен и изглежда, че повече няма накъде, затова FGA правят великолепен ход с нещо напълно неочаквано. Италианците посягат към Гьоте и неговата "Трилогия на страстта" и по-конкретно частта, озаглавена "Помирение". Само че вместо да я изпълнят със симфоничен дет метъл, те дават микрофона на оперната певица Вероника Бордачини за едно изпълнение, озаглавено "Paramour (Die Liedenschaft Bringt Lieden)", от което можем само да настръхнем. След това отклонение обаче няма никакво време за размисъл и високоскоростната симфо сеч продължава с "And the Vulture Beholds" и подобаващо озаглавената "Gravity" (защото направо мачка). "A Million Deaths" ни отвежда без забележки до над 7-минутния епос "Syphilis", а той, от своя страна - до пиано финала "King".
Думите не описват добре колко епична музика правят FGA, затова и не се впускам в излишни обяснения кое, къде и колко точно е епично. Без да предлага невероятни новости жанра, но с достатъчно мощ, за да ви отвее мозъците и достатъчно открояващи се тракове, "King" е поредният незаслужено оплюван албум на Fleshgod Apocalypse. С болка се начетох на какви ли не неадекватни ревюта, бъркащи се в детайли, които нямат никакво отношение към музиклата в албума. Затова стига четохте, а си пуснете албума, оставете мощта му да ви блъсне в гърдите и преценете сами дали съм сбъркал, като съм му дал тази висока оценка.
+ + + + +
Симфонична мощ, комбинирана перфектно с дет и мелодет метъл.
Вклюванията на чисти вокали им отиват прекалено много.
Страхотна изненада в средата на албума.
Без открояващо се слаби песни.
- - - - -
Вклюванията на чисти вокали им отиват прекалено много.
Страхотна изненада в средата на албума.
Без открояващо се слаби песни.
- - - - -
Започва да звучи малко еднообразно по някое време.
IF YOU LIKE
Septicflesh, Hollenthon, Behemoth, Hypocrisy, Ex Deo, Gorod и др.
Автор: Testset
[8/10]
Architects - All Our Gods Have Abandoned Us
On
петък, август 19, 2016
0
коментара
Стилът: Metalcore
От/Год: Англия, 2016
Лейбъл: Epitaph Records
Датата е 20 август, а моят фейсбук е пълен с постове от групи, музиканти и лейбъли, изказващи съболезнования към членовете на Architects - техният китаристът и съосновател на групата Том Сърл почина на 28 години след 3-годишна борба с рака. Бандата постигна връхна точка в кариерата си с "Lost Forever // Lost Together", затвърждавайки собственото си звучене, или както беше казал по-точно Том – тяхната си тежка музика. "All Our Gods Have Abandoned Us" не само затвърждава, но и надгражда всичко постигнато от групата досега и това прави тази загуба дори още по-ужасна, особено пък на тази възраст.
Новият албум на архитектите е една от малкото много приятни музикални изненади за мен тази година. Противно на очакванията ми, британците са успели да направят по-силен продукт от "Lost Forever // Lost Together", и то не защото не ги смятам за толкова талантливи, ами защото албумът беше великолепен. Групата обаче е успяла да се усъвършенства във всяко отношение. Звукът е още по-изчистен и кристален, инструменталът е дори по-разнообразен, вокалите на Сам някак са станали дори още по-мощни, надъхващи и емоционални, а използваната електроника е идеално въплътена в музиката и звучи така, сякаш винаги е била толкова важна част от нея. Меланхоличните елементи не са насилени, а са използвани отново по брилянтен начин и заедно с въздействащите текстове правят "All Our Gods Have Abandoned Us" да бъде едновременно много тежък и изключително емоционален.
"Nihilist" отваря албума тежко (точно както го направи и "Gravedigger" в предшественика му), но само след минута темпото рязко пада и ни удря първият типичен архитектски брейкдаун за албума. По подобен начин е развита и "Phantom Fear" чийто риф се забива надълбоко в мозъка, а крайният ѝ пасаж е едновременно бавен и тежък. "Deathwish" и "Downfall" залагат повече на мелодия и бързина, като голямо впечатления правят вокалите на Сам, който не спира да крещи по един странно мелодичен начин. "Gone With the Wind" е една от най-интересните композиции в албума и един от личните ми фаворити - песента започва тежко и бързо, продължава със средно бърз бридж, стигайки до бавен припев, като през цялото време електрониката държи всичко на гърба си. Втория припев удря с толкова остър брейкдаун, че направо може да ви спре дъха, а леките вокали на Сам, подкрепени само от електронни звуци, звучат... точно по архитектски. След нея меланхоличната "The Empty Hourglass" малко се губи, но в никакъв случай не оставя и лоши впечатления.
"A Match Made In Heaven" е най-"in-your-face" тракът и има толкова зарибяващ риф, че като излезе като сингъл я слушах няколко дни на repeat. "Gravity" и "From the Wilderness" са двете песни с най-силен мелодичен елемент, а "All Love Is Lost" напълно обръща нещата като най-бавната песен в албума, изпълнена с меланхолия и емоция. Нищо обаче не може да достигне закриващата "Memento Mori", която вече ни звучи като химн за починалия Том Сърл. Песента е дълга близо 9 минути и ни прекарва през всичко чуто в албума. Лекото начало с чистите вокали на Сам прелива в електронна интерлюдия, следвана от, за пореден път, страшно запомнящ се риф и припев, допълнен с архитектска мощ и емоция. Песента съдържа огромно количество различни елементи и е построена толкова разнообразно, че не ми остава друг избор, освен да я призная като най-добрата композиция на групата в кариерата им.
Architects са успели да еволюират в една още по-добра и зряла банда, като музиката им е не само завладяваща, но и до голяма степен единствена по рода си. С това нямам предвид, че няма други групи правещи подобен вид музика, ами че ако чуете някъде песен на Architects от последните им два албума, то след две секунди слушане ще знаете кой е изпълнителят. Тези британци са надградили труда и идеите си във всяко едно отношение и заради това ще бъде истинска грехота да пренебрегнете бандата и още повече изключителния "All Our Gods Have Abandoned Us".
+ + + + +
Напълно затвърдено и моментално разпознаваемо собствено звучене.
Всеки един елемент в музиката на групата е надграден и още по-добре изпипан.
Много добре използвана и перфектно пасваща си с музиката и настроението електроника.
Вокалите на Сам заслужават отделно споменаване, защото наистина са толкова добри.
Изключително въздействащи текстове.
- - - - -
Всеки един елемент в музиката на групата е надграден и още по-добре изпипан.
Много добре използвана и перфектно пасваща си с музиката и настроението електроника.
Вокалите на Сам заслужават отделно споменаване, защото наистина са толкова добри.
Изключително въздействащи текстове.
- - - - -
Липсва му много малко повече разнообразие, за да бъде перфектен.
IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, Bury Tomorrow, The Devil Wears Prada, Northlane, IKTPQ и др.
Автор: Reksy
[9/10]
Silent Planet - The Night God Slept
On
вторник, декември 09, 2014
1 коментара
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Solid State Records
На дебютантите Silent Planet отсега им личи, че ги чака добро бъдеще, ако продължат да се развиват в правилната посока. Но макар това да им е първи албум, пичовете звучат много добре сработени и зрели, а песните в албума, макар и рядко да надвишават 3-4 минути, звучат много по-мащабни и дълги, което е интересен ефект от техния разчупен, мрачен и леко епичен метълкор. Пък нищо, че изглеждат като група висши математици с афинитет към хипарщината.
В "The Night God Slept" има по малко от всичко, което може да се очаква от един метълкор албум, но и "още нещо", дет' се вика. Така например може да се разчита на здрави брейкдауни в "XX (City Grave)", "Darkstrand (Hibakusha)" и "Wasteland", но в контраст с тях има и неочаквани (но по някое време все пак стават очаквани) меланхолични пасажи, например в "The Well" и "Firstwake", както и цял пасаж на френски и с женски вокали в "Tiny Hands (Au Revoir)". Мелодичните припеви пък звучат най-ярки в "Native Blood" и "First Mother (Lilith)".
Китарите са едно от най-важните звена в албума. Те не разчитат толкова на типични метъл рифове, колкото на техника и служат като гръбнак, около който се случва всичко останало. Едната китара залага на повече техника и агресия, а другата играе ролята по-скоро на фонова мелодия, като от нея всъщност идва най-вече това усещане за меланхолия и мрак, което сякащ се разлива из цялата стая по време на слушане. Текстовете и тяхната задълбочена религиозна тематика пък биват изкрещени с толкова хъс от Гарет Ръсел, че можем само да се чудим откъде вади такива здрави гласни струни тоя човек. Допълнителни адмирации отиват към барабаниста Алекс Камарена, който е видял доста зор със запомнянето на техничните си партии.
Всичко супер, само че има един проблем. Вече казахме за дължината на композициите и макар че това не е проблем, дължината на албума е едва ~33 минути. От тях 2-3 минават в интерлюдии, а затварящата "Depths II" е почти изцяло речетатив, при това от онези, досадните, които християнските банди си мислят, че е много готино да вкарваш (крещейки) по време на концерт, сякаш някой е отишъл на църква там (и това го казва християнин). От друга страна обаче "The Night God Slept" се слуша на един дъх, а и дори дава усещането, че е по-дълъг, макар материалът в него де факто да е малко. Но все пак нека имаме предвид и че това е дебют, пък и групата дълго време стоеше без договор, така че не трябва да им се сърдим на юнаците, че не са си изблъскали целия наличен материал наведнъж. С други думи - дайте им шанс! Silent Planet звучат изключително сериозни, кадърни, готови за развитие и нахъсани да създават добра и интересна музика. Затова очакваме скоро след този силен старт да успеят да блеснат и в пълната си светлина!
+ + + + +
Различен метълкор, който веднага ти казва, че тази група я очаква светло бъдеще.
Много добри китари, разчупени барабани, детайлно изпипани композиции.
Задълбочени и каращи те поне малко да се замислиш текстове.
- - - - -
Много добри китари, разчупени барабани, детайлно изпипани композиции.
Задълбочени и каращи те поне малко да се замислиш текстове.
- - - - -
~33 минути е прекалено кратко за какъвто и да било албум.
Две напълно безмислени интерлюдии и един речетатив, от който е спорно дали има нужда.
Продукцията явно нарочно е оставена по-сурова, но... може би е трябвало да се "пипне" още малко.
Две напълно безмислени интерлюдии и един речетатив, от който е спорно дали има нужда.
Продукцията явно нарочно е оставена по-сурова, но... може би е трябвало да се "пипне" още малко.
IF YOU LIKE
Underoath, Northlane, I The Breather, Structures, Erra и др.
Автор: Reksy/Testset
[7.5/10]
Monuments - The Amanuensis
On
вторник, септември 09, 2014
2
коментара
Стилът: Progressive/Djent/Melodic Metalcore
От/Год: Англия, 2014
Лейбъл: Century Media
На тази изключително красива и детайлна обложка можете да видите изобразена "Самсара". Понятието идва от източните религии и буквално думата означава "кръговрат". Тя изобразява веригата от раждане, живот и смърт под формата на колело, което е в непрекъснато движение. Няма да навлизам в тълкуване на терминологии и понятия, които не са кой знае колко ясни и на мен самия, пък и момчетата от "Monuments" са се погрижили да хвърлят малко светлина над тях в новия си концептуален албум.
Също като обложката, музиката на бандата е малко сложна за възприемане и определено ще изиска голяма част от вниманието ви, за да можете да вникнете достатъчно добре в тези 11 песни. Момчетата свирят модерен и техничен "джент" метъл с примеси от много други стилове - прогресив, метълкор, пост-хардкор и какво ли още не. За да придобиете по-добра представа, просто си пуснете "The Amanuensis" (заглавието е вдъхновено от романа "Облакът Атлас" на Дейвид Мичъл) и още от първия трак в него, "I, The Creator", ще ви стане ясно за какво точно става дума и ще можете да се възхитите от огромния диапазон на Крис Барето (да, вече той е вокалист на групата, но за това след малко). Общо взето обаче всички тракове залагат на зверски добри, тежки и технични китари, разчупени, но прецизни барабани и два типа вокали, като чистите имат леко количествено предимство пред екстремните.
Предполагам, че всички фенове на бандата ще гледат под лупа как се справя новият човек зад микрофона - Крис Барето (ex-Periphery). Той обаче не само устоява на напрежението от това погледите да са вперени в него, а направо оставя критиците със зяпнали усти. Вокалите му винаги са били безупречни и това е така и в този албум. И макар той да е човекът, който ще обере най-много лаври за изпълнението си, трябва да отдадем заслуженото и на китарното звено - всички рифове и сола са много добре изпипани и интересни и често излизат извън рамките на джент жуженето. Която и песен да хванете, все ще намерите поне няколко "куки", които да ви накарат да си пуснете песента (и съответно - целия албум) още веднъж. Не искам да тръгвам да изреждам какво точно се случва в отделните песни, защото за всяка може да се каже много, а нито искам да превръщам ревюто в "роман", нито мога да пренебрегна който и да е трак. Но редакторът ми сложи едно изречение тук, в което отбелязва, че "Atlas" е сред най-разчупените и разнообразни парчета в албума и има доста малоумно видео и че щеше да е по-добре просто да ѝ се направи красиво лирик видео като на "Origins of Escape".
Нарочно оставям по-конкретните описания настрана, за да се опитам без да ви досаждам с 356 абзаца да ви дам кратка представа какво да очаквате като музика от "The Amanuensis" и да ви подтикна да му дадете поне един шанс. Момчетата са направили гигантска крачка нагоре в един труден и все по-размиващ границите си жанр и са сътворили един от най-изпипаните музикално албуми, които съм чувал в последно време.
+ + + + +
Наистина добра и технична китарна работа.
Първокласни вокали от Крис Барето.
Страхотни, разнообразни, неклиширани, детайлно изпипани композиции.
Интересна концепция и страхотна обложка.
- - - - -
Първокласни вокали от Крис Барето.
Страхотни, разнообразни, неклиширани, детайлно изпипани композиции.
Интересна концепция и страхотна обложка.
- - - - -
Изисква повишено внимание и поне няколко цялостни преслушвания, за да се оцени както трябва.
Множеството китарни звуци започват леко да напрягат и изморяват към края.
Множеството китарни звуци започват леко да напрягат и изморяват към края.
IF YOU LIKE
Periphery, Tesseract, Volumes, Structures, The HAARP Machine, Erra и др.
Автор: Reksy
[8.5/10]
Architects - Lost Forever // Lost Together
On
вторник, март 11, 2014
1 коментара
С пет албума зад гърба си и под крилото на нов лейбъл, Architects са готови да ви покажат най-доброто, на което са способни и да изненадат повече от приятно всички свои фенове. Зад тази сравнително семпла обложка се крие моят метълкор фаворит за 2014-та до този момент. С по-тежко звучене и страхотни, неклиширани композиции, те сякаш са вложили всичките си сили и идеи в създаването на този албум и резултатът определено е впечатляващ!
От тук още искам да кажа, че сравненията с BMTH ще бъдат неизбежни, но този албум не е копие, а точно това, което бандата прави и иска да прави, а именно - "своя" метълкор. Както вече споменах, звученето на групата е доста по-тежко (по думите на китариста Том - техният начин за правене на тежка музика) и чистите вокали са драстично намалени, но без да се губи мелодичността (което е труден процес в такива ситуации). Вокалите на Сам са по-добри от всякога и преминават с лекота от високо крещене в нещо средно между екстремни и чисти вокали, което можем да наречем... екстремно пеене. Също така почти всяка дума, независимо дали е изкрещяна или изпята, се разбира идеално (разбирам когато британец крещи, пък се затруднявам с английския на французи... странна работа). Инструменталът зад него също е впечатляващ. Групата прави каквото си поиска с темпото, минавайки от скоростни пасажи, интересни рифове, бласт-бийтове (!) и внезапни, спиращи дъха брейкдауни, които водят до почти лишени от звуци меланхолични пасажи. Тези елементи се използват все повече от различни групи и често водят единствено до прозявки след несполучливата си употреба, но тук аз лично изтръпвам и автоматично започвам да припявам заедно с тихите вокали на Сам.
Във всяка песен от албума има по нещо интересно и запомнящо се. Отварящата "Gravedigger" е агресивна и бърза и ни показва всичко, което ще последва след нея, а малкото чисти вокали в припева ни подсказват, че те вече няма да са основен елемент в песните на бандата. Сингълът "Naysayer" ни показва, че групата може да бъде мелодична и без чисти вокали, а леките меланхолични мотиви ни загатват за грандиозността на целия албум. Следващите песни поддържат ритъма и всяка от тях успяват да се открои с по някой свой, отличаващ елемент. "C.A.N.C.E.R." направо ни помита с тежестта си и е едно от най-хитовите парчета в албума, докато в "Colony Collapse" чуваме повече чисти вокали, непрекъснато променяне на темпото и като цяло по-мрачно звучене. "Castles in the Air" изненадва с направо епичен финал, а пък в "Youth is Wasted on the Young" се включва Мъри Маклауд от The Xcerts. Албумът завършва с епичната "The Distant Blue" и ни оставя в няколко минутен размисъл над това какво точно сме чули. Опитваме си да си спомним кой точно готин пасаж ни е направил най-голямо впечатление и в коя песен е бил и докато не успяваме да го направим само след едно слушане, се сещаме, че не си спомняме за слаб или безинтересен момент и тогава си пускаме албума отново.
В този бърз жанр рядко някой успява да направи добра смесица от бързи и агресивни пасажи, идеално пасващи си с тотални спадове на темпото. Архитектите обаче не само правят тази смесица да звучи страхотно, но успяват и да въздействат на слушателите си с интересните си текстове (например в “C.A.N.C.E.R.” е засегната темата за проблемите на Том с рака, а "Colony Collapse" е свързана с трагедиите във Фукушима и Чернобил). Изобщо, "Lost Forever // Lost Together" е много голяма крачка в кариерата на групата, която затвърждава напълно своето собствено звучене с най-силния си албум досега. А ако и вие като мен харесвате музиката на групи като BMTH и искате да чуете такъв тип метълкор с повече тежест и агресия във вокалите, то със сигурност албумът ще се задържи доста дълго на плеъра ви. При мен се задържа дотолкова, че оставих предното ревю, което подготвях недовършено, защото не успях да спра да слушам този албум!
+ + + + +
Тежест, агресия и мощ с щипка характерна мелодичност и меланхолия.
За пореден път Architects не са направили нито една клиширана композиция.
Вокалите на Сам са по-добри от всякога!
Солиден инструментал, подпомогнат от редки, но точно поставени електронни елементи!
- - - - -
За пореден път Architects не са направили нито една клиширана композиция.
Вокалите на Сам са по-добри от всякога!
Солиден инструментал, подпомогнат от редки, но точно поставени електронни елементи!
- - - - -
Китарите си приличат доста на места.
Или харесваш резките спадове на темпото и меланхолията в тях, или не можеш да ги приемеш изобщо.
Или харесваш резките спадове на темпото и меланхолията в тях, или не можеш да ги приемеш изобщо.
IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, Bury Tomorrow, The Devil Wears Prada, Northlane, IKTPQ и др.
Автор: Reksy
[8.5/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
