От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Тобиас Самет създаде култовата "The Metal Opera" на Avantasia горе-долу когато беше на годините, на които съм аз сега. Само този факт ми е достатъчен, за да се чувствам напълно недостоен да ревюирам и (камо ли) да критикувам неговата нова творба "The Mystery of Time". Още повече, че в този нов албум се виждат имената и чуват гласовете на легенди като Джо Лин Търнър (Rainbow), Михаел Киске (Unisonic), Биф Бифърд (Saxon), както и на Ерик Мартин (Mr. Big), Боб Кейтли (Magnum) и Рони Аткинс (Pretty Maids).
"The Mystery of Time" е различен както от предшестващата го трилогия ("The Wicked Trilogy"), така и от прословутата "The Metal Opera", която продължава да служи като еталон за пауър метъл в 21-ви век. Новият албум на Avantasia е някъде по средата - концептуален, симфоничен и балансиращ на ръба между хард рока и пауър метъла. Дискът започва с идеален откриващ трак, озаглавен "Spectres", който за възможно най-кратко време ни въвежда в атмосферата на албума. След него следва "The Watchmaker's Dream" - песен в стил "хард рок опера", където блестят вокалите на Джо Лин Търнър и ясно открояващият се бас на Тобиас, а през цялото време като фон звучи и Hammond орган. В подобна хард рок стилистика, но с повече симфонични елементи (а ла "Perfect Strangers") е "Black Orchid", в която гост-вокалист е Биф Бифърд от Saxon. "Where Clock Hands Freeze" пък напомня за 90-тарско пауър метъл парче, в което главна роля зад микрофона изпълнява Михаел Киске, който поне аз отдавна не бях засичал в чиста пауър метъл песен (иначе все участва в някакви по-леки и рок-ориентирани). След нея темпото и настроението рязко се сменят в баладичната и избиваща леко на поп-рок "Sleepwalking", която определям като своеобразен наследник на "Lost In Space".
Някъде тук условно свършва първата половина на албума и идва 11-минутният епос "Savior In the Clockwork". Той, заедно с величествения 10-минутен финал "The Great Mystery" събират в себе си всички отделни елементи не само на албума, а и на цялото творчество на Avantasia, но за да описша какво се случва във всеки момент от тях ще пиша до утре, затова оставям изцяло на вас удоволствието от слушането им. Между тези два колоса се крият и още 3 песни - класическото хеви "Invoke the Machine" (с Рони Аткинс), хард рок баладата "What's Left of Me" (с Ерик Мартин) и мелодичният пауър метъл "Dweller In a Dream" (с Киске).
Надявам се, че не очаквате да чуете "The Metal Opera, Part 3", защото в такъв случай ще си останете само с очакванията. "The Mystery of Time" олицетворява естествената еволюция на групата след "The Wicked Trilogy" и за добро или зло, няма много допирни точки с "The Metal Opera". Е, може би ще чуем и нова нейна част някой ден (ха дано!), но засега ви предлагам да оставите тези очаквания настрана, за да можете да приемете подобаващо и да оцените по достойнство "The Mystery of Time".
+ + + + +
Разнообразие от стилови елементи - хард рок, хеви метъл, симфо-пауър, че даже и малко поп-рок!
Страхотен основен състав и все така страхотни (и легендарни) гост-музиканти.
Много намигания към 80-те, съчетани с модерни оркестрации и изчистен звук.
Цели два епоса от по 10-11 минути, които напомнят защо Avantasia е толкова успешен проект.
Страхотен основен състав и все така страхотни (и легендарни) гост-музиканти.
Много намигания към 80-те, съчетани с модерни оркестрации и изчистен звук.
Цели два епоса от по 10-11 минути, които напомнят защо Avantasia е толкова успешен проект.
- - - - -
Тези, които очакват нова "The Metal Opera", ще трябва да почакат още малко (или много).
Поне аз трудно свикнах с факта, че "Sleepwalking" е песен на Avantasia.
Винаги съм предпочитал да има повече пауър метъл, отколкото хард рок, но... нъц.
Поне аз трудно свикнах с факта, че "Sleepwalking" е песен на Avantasia.
Винаги съм предпочитал да има повече пауър метъл, отколкото хард рок, но... нъц.
IF YOU LIKE
Edguy, Helloween, Sonata Arctica, Masterplan, Rainbow, ЯR и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
