TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Turisas - Turisas2013

Posted by Today's Metal Crew On сряда, август 07, 2013 3 коментара

Стилът: Epic Heavy/Power/Folk Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Century Media/Animato
Отнема: ~42 минути


Този албум си плаче да обере недоволството на критиците и старите фенове. Предпоставките за това почват с не особено вдъхновяващото заглавие "Turisas2013", продължават с обложката, на която Матиас е сниман на бял фон, бoядиcaн кaтo нaдeницa на cкapа, и завършват с факта, че в албума няма нито "батъл метъл", нито концепция. Но най-странното е, че въпреки всичко това този албум не е лош. Да, не е онзи познат ни стар Turisas, не е батъл метъл, не е това, което феновете очакват, но не е и лош. Или поне не напълно.

Можете да приемете "Turisas2013" за експеримент, или за албум с песни, които просто не са се вписвали в концепция, но за да ви се хареса, е важно да не подходите към него с погрешна нагласа. И дано не е късно за промяна на нагласите, защото първите две пуснати парчета от него "For Your Own Good" и "Into the Free" вече хванаха феновете малко неподготвени. Вярно, траковете не са лоши - първият след време става дори зарибяващ, а вторият е бърз и мелодичен, макар и твърде обикновен за Turisas, но не мога да кажа, че последният е сред най-силните в албума. Не бих казал същото и за скучновати песни като "Greek Fire" или "The Days Passed" (въпреки приятния ѝ COB-ски риф), но за сметка на това, с няколко идеи по-добре се представят "Ten More Miles" и "Piece By Piece" с техните мъжки хорове. 

Встрани от тях, като абсолютни изненади приемам две песни, първата от които е странната и доста авангардна "Run Bhang-Eater, Run!". Не знам как им е хрумнало на Turisas да направят нещо подобно, но тази песен е абсолютна лудница - постоянна смяна на темпото, харш вокали, тромпети, саксофони, фолк ритми, женско пъшкане... просто лудница, към която не можеш да бъдеш безразличен. Другата странна песен е "No Good Story Ever Starts With Drinking Tea", която напомня повече за песен на Korpiklaani, тъй като основна тема в нея е алкохолът, при това възпят с хорови кръчмарски вокали ("Alcohol! All night long! One more song!". Веднага след първия припев пък се чува кратък пасаж с комедийно забързани вокали, които изпяват нещо по темата.

Turisas са претърпели не само стилова, но и звукова промяна. В албума няма тежки симфонични партии и бомбастични оркестрации и изобщо целият звук е оставен с няколко идеи по-суров и органичен. А като добавим и така очевидната липса на концепция, промените стават наистина много - и може би прекалено много, за да бъдат възприети веднага от всички. Но имам чувството, че Turisas все пак знаят какво правят. Не ми се струва случайност и текстът на галопиращата и епична "We Ride Together", която сякаш е посветена на феновете, които ще останат фенове на групата дори и при тази нейна неочаквана стъпка встрани от утъпканата стилова пътека. Въпреки това не мога да си изкривя душата и да кажа, че подкрепям промяната с две ръце. На места албумът става доста безинтересен, на други - откровено странен, някои парчета са направо скучни, промените идват в повече, а намалените нива на епичност ме оставиха надъхан за още. Но още нямаше.
 
+ + + + +
Смел композиционен размах, без каквито и да е ограничаващи концепции и рамки.
Много неочаквани изненади и експерименти, които да поддържат интереса към албума.
Изчистено, органично звучене, без прекалена мащабност в продукцията.

- - - - -
Няма батъл метъл, няма много общо с предишните неща на групата, всяка песен е сама за себе си.
Промените са прекалено много и идват прекалено рязко, което ще отблъсне доста фенове.
Някои прекалено обикновени/семпли парчета, които не отиват на група като Turisas.
 
IF YOU LIKE
Týr, Battlelore, Kiuas, Ensiferum, Heidevolk, Wolfchant, COB и др.

Автор: Testset
[6/10]

We Butter The Bread With Butter - Goldkinder

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, август 05, 2013 2 коментара

Стилът: Industrial/Metalcore/NDH
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: BMG/Visible Noise
Отнема: ~51 минути


Няма да е пресилено ако кажа, че не знам за друга група, която да свири в стила на WBTBWB. Това е постижение, с което малко групи се гордеят, макар WBTBWB да го постигнаха с цената на фенски отлив, след като промениха стила си от електронизиран веселяшки деткор (buttercore) и оставиха зад себе си така популярните им "bree-bree" грухтежи. Днес групата е в различен състав и прави доста по-зряла музика, обединяваща много електроника, метълкор, NDH и редица други метъл стилове. Дълбоки грухтежи, сурови крясъци, мелодични вокали и електронни ефекти пък са в основата на промяната, идваща с "Goldkinder".

Промяната наистина е огромна, но макар да не исках да го призная - тя е за добро. Дълго време не можех да се примиря с нея, защото ЕР-то "Projekt Herz" не ме грабна, но след като чух 3 песни от "Goldkinder" нещата се промениха. Мрачният (и хитов) сингъл "Alles Was Ich Will" показва колко са израснали WBTBWB като композитори, съчетавайки на едно място всичко, което човек може да очаква от "Goldkinder", а "Pyroman & Austronaut" стъпква всичко по пътя си със зверски ниски китари, зарибяваща електроника и зловещи грухтежи. От предварително пуснатите парчета не мога да не спомена и "Das Uhrwerk", която може и да не е сред най-добрите композиция на групата, но съдържа в себе си много от най-добрите страни на WBTBWB - високи и ниски крясъци, запомнящи се рифове и тежък китарен звук.

В "Goldkinder" се крият още много съкровища като "Meine Brille", изненадващата с испански лирики "Viva Mariposa" ("Te Quiero Puta", някой?), и притежаващите много силни припеви "Super Hei Ins Trommelfell", "Mayday Mayday" и "Makellos". Като "мачкащи" пък е лесно да прибавим "Fall" и "Psycho" с техните допълнително втежнени и насечени китари и мрачни припеви, a като по-леки се открояват закриващата "Kind Im Brunnen" и избиващата на синтпоп (с изцяло чисти вокали, електроника, малко китари и банджо включване) "Krieg Aus Gold", която може да мине и за заглавно парче, ако се заслушаме в припева ѝ ("Wir sind Goldkinder!").

"Goldkinder" е колкото тежък, толкова и мелодичен; колкото хумористичен, толкова и мрачен; колкото модерен, толкова и суров. WBTBWB показват не само огромно израстване и узряване, а и нови композиционни умения, които могат да им осигурят звездно бъдеще. От цялата работа ще загубят само някои от старите фенове, които няма да могат да превъзмогнат преминаването от "buttercore" (който и аз обожавах) в нещо толкова различно и... уникално. Нарочно избягвам да казвам тази дума, когато пиша, но тук тя е точно на мястото си. WBTBWB звучат по-силни и интересни от всякога, а в "Goldkinder", с малки изключения (като "Ohne Herz", да речем), почти няма слаби парчета. Той обаче е и албум, който надали всеки ще възприеме на първо слушане, защото е изключително разнообразен, почти изцяло на немски, в рядко срещан, да не кажа уникален жанр. Трудно бих могъл да си представя по-интересна комбинация, но ми се струва, че тя май няма как да се хареса на всички.
 
+ + + + +
Крайно интересен и разнообразен албум в собствен жанр.
Тежък и мелодичен, мрачен и хумористичен, модерен и суров.
Вокали, вариращи от чисто пеене до високи крясъци и дълбоко грухтене.
Тежки китари, зарибяващи рифове, хитови припеви, здрав ритъм, добре поставени ефекти.

- - - - -
Много от феновете на стария стил на групата няма да могат да преглътнат промяната.
Електрониката можеше да е по-разнообразна, вместо да звучи еднакво в повечето песни.
1-2 парчета просто не са им се получили толкова добре.
 
IF YOU LIKE
Waking The Cadaver, The Browning, One Morning Left, Eskimo Callboy, Rammstein и др.

Автор: Testset
[8/10]

Fight Or Flight - A Life By Design?

Posted by Today's Metal Crew On събота, август 03, 2013 1 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Warner
Отнема: ~42 минути


Как да не подходиш с високи очаквания към албум, в чиито състав се виждат имената на има доказани музиканти като Дан Донегън (китара) и Майк Уенгрен (барабани) от Disturbed, а зад микрофона е вокалистът на Evans Blue - Дан Чандлър, особено ако си фен на групите, от които идват те? Силният сингъл "First of the Last" също даде преподставки, че "A Life Design" ще е интересен, но важният въпрос е дали FOF е просто страничен проект за отбиване на номера и изкарване на някой и друг лев по време на почивката на Disturbed (като Device на Дейвид Дреймън), или нещо повече?

Преди да отговоря на този въпрос искам да наблегна на, меко казано, странната обложка - змия със спринцовки вместо зъби, плашило, повръщаща гарга, царевично поле и chemtrails в небето. Уау. След като надали бих могъл да бъда по-малко впечатлен от посланието в артуърка, реших да проверя дали зад него положението не е по-добро. И да, началото е обещаващо със споменатия вече сингъл "First of the Last" и приемливо добрата "Emphatic". Уви, с всяка изминала песен, албумът става все по-посредствен и по-посредствен, докато не стигне нивото на треторазряден евтинярски алт-рок 40-ина минути по-късно. През цялото време на власт са средното темпо, лишените от хъс вокали на Дан и нелошите, но бързо забравими рифове като тези в "Eraser". Още на нея вече се прозявах и съчувствах на гаргата от обложката, която очевидно вече беше чула целия албум, но мен ме чакаха още половин час песни в средно и бавно темпо, приличащи си досущ една с друга.


Не може да му се отрече на Дан Чандлър, че е много добър вокалист, но през почти целия албум той звучи така, сякаш последното нещо, което е искал да направи, е да пее. Може би затова пее всичките си партии по един и същи начин (както, уви, често прави и в Evans Blue). Човек трябва много внимателно да се заслуша и в китарните мелодии, за да долови тънката разлика в тях през отделните парчета. Китарите и барабаните са толкова монотонни и спазващи едно и също темпо през целия албум, че човек лесно може да си помисли, че във всички песни се свири едно и също нещо. Единствената балада и песен с различно от средното темпо (в случая бавно) е "Leaving", която е с една идея по-интересна от останалите парчета.

Този албум е жив пример за това как една група с обещаващ състав може да направи нещо посредствено с единствената цел да изкара малки кинти, докато Disturbed са в творческа пауза. Албумът не е толкова лош откъм отделни парчета, но като цяло е един супер еднообразен, монотонен, сякаш направен насила и лишен от запомнящи се моменти масов продукт. "A Life By Design?" прави всички албуми на Disturbed да звучат като свръхразнообразен авангарден арт рок пред него, а дори феновете знаем колко разнообразни са Disturbed. 

 
+ + + + +
Рядко се срещат по-подходящи за жанра вокали от тези на Дан Чандлър.
Много рядко, но се чува и по някой интересен момент вътре в песните.

Стабилна бройка парчета, които са добри сами по себе си.

- - - - -
Скучен и монотонен почти през цялото време и средно темпо до дупка.
Почти пълна липса на свежи идеи, хъс и желание.
Целият албум звучи така, сякаш Disturbed и Evans Blue са събрали де що b-sides имат и са ги записали.
 
IF YOU LIKE
Evans Blue, Disturbed, Digital Summer, Parabelle, Crossfade и др.

Автор: Reksy/Testset
[4.5/10]

Asking Alexandria - From Death To Destiny

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 01, 2013 9 коментара

Стилът: Metalcore/Hard Rock/Post-Hardcore
От/Год: Англия, 2013
Лейбъл: Sumerian
Отнема: ~50 минути


Сигурно не им е леко на Asking Alexandria. Те изскочиха от нищото и се превърнаха в една от най-противоречивите групи в тежката музика днес, свириха на кажи-речи всички големи рок/метъл фестивали, а вокалистът Дани Уорсноп и китаристът Бен Брус станаха обект на желанията и мокрите сънища на милиони тийнейджърки. Когато нещата се развиват толкова бързо е трудно да останеш здраво стъпил на земята. И докато слушам "From Death To Destiny" се питам - дали AA са успели? Нужна ли беше тази сериозна стилова промяна? И за кого е предназначен този албум?

Не е тайна, че AA се увличат по класическия рок и вече имат няколко EP-та с кавъри (доста слабашки, ако трябва да сме честни) на някои вечни хитове, но ето, че чак сега тази им страст навлиза и в техен дългосвирещ албум. Явно повлияни от неспирната хейтърска "критика", момчетата са решили да направят нещо, с което да затворят устите на плювачите, показвайки, че могат да правят нещо по-зряло от обикновен пост-хардкор и така се е получила тази рядка комбинация от метълкор и хард рок, която чуваме тук. Дани Уорсноп разгръща вокалните си умения, вадейки неподозирани хард рок вокали, които може и да са далеч от нивото на Ковърдейл (да речем), но пък са повече от прилични за който и да е пост-хардкор/метълкор вокалист. И все пак, на места опитите му да пее в този стил удрят на камък, както се случва в "Run Free" и "Believe", където този му тип пеене проваля целите парчета. Нещата стоят много по-добре в "The Death of Me", в удостоената с електронни елементи (като "едно време") "Break Down the Walls" и в леко симфоничната и изненадваща със страхотен риф "Creature". Не мога да се оплача и от отварящата "Don't Pray For Me", запомнящата се "Killing You", както и от "Poison" и "The Road", които единствени ни напомнят, че тази група знае как се правят брейкдауни.

Не смея (и не искам) да говоря нито за имиджа на групата, нито за това доколко трезвен е вече Дани, дали пак е качил килограми и дали Бен Брус вече не е по-секси от него и прочие такива странични неща, от които се интересуват предимно фенките на One Direction, които не са чували и една песен на AA, но вече носят техни тениски (защото са британци като 1D) и чакат родителите си да излязат, за да могат на спокойствие да облизват плакатите си с ликовете на Дани и Брус. С две думи - това не е албумът за тях. Това е албум за фенове, които могат да преглътнат стиловата промяна на любимците си. Аз все още не знам дали съм сред тези фенове, защото мисля, че това ново начало можеше да бъде и много по-добро. Опитът за създаване на такава интересна комбинация заслужава адмирации сам по себе си, но не всеки експеримент в "From Death To Destiny" е успешен, а някои парчета в него са си направо посредствени. Въпреки това, AA показват узряване и развитие, които са превърнали някои песни от албума в абсолютни хитове. Въпросното узряване пък вероятно ще им донесе много нови фенове, а защо не и одобрението на някои доскорошни хейтъри?

За финал бих искал да напомня на всички за думите на Бен Брус за английския "Metal Hammer", пред който той каза, че не вижда смисъл в разделението между "нов" и "стар" метъл и че го намира за нещо доста тъпо. Със сигурност това е една от причините групата да се опита да смеси класическото звучене на хард рока с модерния си метълкор - за да се докаже тази теза и да се обединят "воюващите" онлайн. Това е достойна за уважение, зряла постъпка, която подкрепям на 800% и се радвам, че мога веднага след този албум да си пусна Kreator, Nile, Helloween и Satyricon без притеснения. Засега обаче ще се задържа върху "From Death To Destiny", за да проверя дали още един месец слушане ще промени мнението ми за него. Но надали.

+ + + + +
Интересна, изключително рядко срещана комбинация от модерен метълкор и хард рок.
Някои абсолютно и безспорно хитови парчета със силен зарибяващ ефект.
Дани Уорсноп показва изненадващи нови вокални умения.
Разнообразие, вариращо от електронизиран модерен метъл до уайтснейкски балади.

- - - - -
Хард рок вокалите на Дани Уорсноп "издишат" сериозно на няколко места.
Далеч не всички експерименти са се получили добре, а някои дори са си направо скучни.
Такава рязка промяна в стила рядко се услажда на старите (о, иронията) фенове.

IF YOU LIKE
Attack Attack!, Blessthefall, WCAR, BMTH, ADTR, FIR, BVB и др.

Автор: Undepth/Testset
[6/10]