TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

The Unguided - Lust and Loathing

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 09, 2016 0 коментара

Стилът: Modern Melodic Death Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~40 минути


Бързам да ви го кажа, преди да сте зачудите какъв ми е проблемът - The Unguided е много яка група и "Lust and Loathing" е поредният им много силен албум. Само че аз 10 дни си го пусках всеки ден целия и... абсолютно нищо не запомнях от него. Мина доста време, докато се науча да обръщам внимание на композициите и да откривам добрите (и не толкова добрите) моменти в тях. След съвещание с един приятел (който не пише за музика, а само слуша) стигнах и до извода, че колкото и да са ми любими The Unguided и този тип модерен мелодет, май просто вече няма много за (по)казване в жанра. И все пак, The Unguided продължават да го пълнят с качествено съдържание.

Няма спор - The Unguided са все така добри и "Lust and Loathing" с абсолютно нищо не отстъпва пред по-ранните им творби. В личния ми архив даже бих сложил на всичките им албуми една и съща висока оценка. Проблемът с този е, че още след първата пусната песен в нета сякаш знаех какво ще чуя нататък в него - и се оказах прав. Казано по-просто - "тоя албум вече съм го чувал", но това не ми пречи да ми харесва.

Обичам модерен мелодет, а в днешно време, когато все по-малко групи го правят (добре), няма как да не приветствам "Lust and Loathing" с отворени обятия. "King of Clubs" е жесток трак и преди 10 години такива се превръщаха в хитове - с електроника, прост и разкуфяващ ритъм, супер мелодичен припев и малко дъбстеп брейкдаунче за цвят - как да не се радва човек? Това май ми е и любимата композиция в албума редом с перфектната "Black Eyed Angel" и сменящата няколко настроения "Heartseeker", която започва с подвеждащо баладично пиано, след което обаче се включват всички инструменти и леки красиви оркестрации за фон. Куплетът е баладичен, бриджът - агресивен, припевът - супер мелодичен, а брейкдаунът просто... удря!

Композиции като "The Worst Day (Revisited)" и "Phobos Grip" пък много ми напомнят за добрите стари Sonic Syndicate. Някак... носят онзи дух от 2007-ма и ми гъделичкат носталгията. По-модерно звучене носят "Enraged", "Boneyard" и "Operation: E.A.E." (който не се е сетил, EAE = 616, а който за пръв път чува за 616, значи май не е слушал много тая група), а закриващата "Hate (and Other Triumphs)" показва едно малко по-непознато, мрачно кибер лице на The Unguided. И като казвам "кибер" нямам предвид толкова наличната електроника, колкото усещането и атмосферата. Изненадващо хубава песен, различна от останалите в албума и с това печелеща място сред фаворитите ми в "Lust and Loathing".

"Lust and Loathing" е безспорно добър, но и почти с нищо не се различава от предшествениците си. Това има своите добри и лоши страни и ще оставя на вас да прецените дали така ви допада или ви се слуша нещо по-различно. Отвъд тези прилики, не мога да не спомена и че много от мелодичните припеви в албума звучат много сходни едни с други, от което определено се усеща лек полъх на еднообразие. Важното за мен като слушател обаче е, че все още има група, на която да разчитам за хубав модерен мелодет, както и че имаше на какво да покуфея и поприпявам в продължение на 40 минути. Макар и чак от десети опит.

+ + + + +
Още един очевидно добър албум от една от малкото останали добри модерни мелодет банди.
Композиции с по-модерно звучене и такива, напомнящи за ранните години на SoSy.
Солиден звук, мелодични и често хитови припеви, премерено поставена електроника.
Встрнаи от всичко - баси яката обложка!

- - - - -
Ако сте чували предните два албума, в общи линии сте чули и този.
Леко еднообразен по отношение на припевите.
Ричард, колкото и да го уважавам, е звучал и по-добре.
 
IF YOU LIKE
Sonic Syndicate, In Flames, Soilwork, Dead By April, Demotional, Rise To Fall и др.

Автор: Testset
[7/10]

Raubtier - Bärsärkagång

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 07, 2016 0 коментара

Стилът: Industrial Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Despotz Records
Отнема: ~45 минути


Прес-релийзът за този нов албум на Raubtier гласи, че с "Bärsärkagång" групата се завръща към корените си и първоначалното си звучене. Вече бях доста ентусиазиран, но като прочетох това и избутах настрана всички други албуми, които бях подхванал и се заех с този тук. И да, прес-релийзът изобщо не лъже - "Bärsärkagång" е възможно най-близо до това, което бяха Raubtier в началото - опростен, супер мощен, ударен, разкуфяващ, тежък индъстриъл метъл. Звукът (и най-вече електрониката) пък е 1:1 с този от "Det finns bara krig" и бързо ми припомни защо се скъсвах да слушам тая група през 2009-та.

Знаеш, че един албум е зверски здрав, когато още някъде към средата ти се завие свят от куфеене. Това се случва все по-рядко, но "Bärsärkagång" безмилостно ми го причини, при това в офиса на основната ми работа, където колегите тактично се правеха, че не виждат как куфея в ъгъла. Малко преди края на албума вече реално бях изтощен от куфеене и наистина ми се виеше свят, но Raubtier така и не показаха милост. И сега ще ви обясня конкретно "защо така".

Лесно е да се каже, че музиката на Raubtier е като танк (и по-конкретно Panzer), но аз бих отишъл дори по-далеч. Музиката на Raubtier е като танк, клониран с парен локомотив, парен чук и маршируваща в перфектен такт армия от полухора-полудобермани, въоръжени с тежки картечници и напалмови огнехвъргачки. Поне такива мисли навява още отварящата "Bärsärkagång", която удря, мачка и троши всичко с тежък насечен риф и удрящи като чукове барабани. Следват я не по-малко мачкащите и вече излезли под формата на сингли "Bothniablod" и "Den Sista Kulan", но в тях няма много електроника. Тя прави голямото си завръщане в "Levande Död", която обаче бледнее пред следващия трак "Tropaion", който удря горе-долу с разкуфяващата сила на "Kamphund", но заменя част от агресията с мелодичност. Изобщо - това е една от новите ми най-любими песни на Raubtier. Първата половина на албума завършва с друга позната песен - "Brännmärkt".

Втората половина идва с "Hymn", която сякаш е излязла от "Det finns bara krig" - насечени рифове и простичък arp на заден план през почти цялото време. Учудващото в песента е, че солото ѝ се вписва много добре в нея - нещо, което не мога да кажа за повечето сола в албума, но за това ще спомена след малко. Мачкането продължава с маршовата "Förvildad", скоростната "Praetorian" и другия ми албумен фаворит "Genom Allt", а "Röd Snö" и епично-мелодичната "Lejonhjärta" закриват албума в маршов ритъм.

В "Bärsärkagång" има и слаби звена, но до последно се чудех дали изобщо има смисъл да ги споменавам. Едното слабо звено са китарните сола, които безспорно са добри сами по себе си, но в повечето случаи влизат малко "отникъде" и трудно се връзват в съответната песен и това ги кара да изглеждат като "пришити". Другата слабост е по-скоро субективна и се отнася към конкретни тракове, които просто намирам за по-слаби от останалите. Става дума за 2-3 песни, някои от които дори пуснати като сингли и които де факто харесвах много, преди да чуя колко по-широк избор от яки композиции има из албума. Това обаче вече влиза в сферата на белите кахъри, затова спирам да пиша за тях, отивам за един аспирин и си пускам наново "Bärsärkagång".

+ + + + +
Несравнимо мощни, ударни, бясно разкуфяващи композиции.
Завръщане към страхотното звучене от първия албум.
Даже недвижимото ви имущество ще се раздвижи от тая музика.

- - - - -
Солата, макар и добри сами по себе си, често стоят като "пришити".
Пуснатите сингли не дават достатъчно ясна представа за силата на албума.
 
IF YOU LIKE
Rammstein, Sabaton, Staal, Pain, Die Allergie, Turmion Kätilöt и др.

Автор: Testset
[8/10]

Delain - Lunar Prelude (EP)

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 05, 2016 0 коментара

Стилът: Symphonic/Gothic Metal
От/Год: Холандия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~36 минути


Delain са готина група. Още от първия им албум си личеше, че ги чака добро бъдеще, с "April Rain" това стана ясно на всички, а след "The Human Contradiction" ги видяхме и в София. Е, така и не изпяха нито един от хитовете си и някои леко подремнаха на сета им, но пък за сметка на това, въпреки очевидната умора, излязоха и се снимаха с тълпите фенове, раздаваха автографи и си бъбреха с народа. Знаете ли обаче кога излезе последния им албум? През 2014-та. Да, времето лети. Затова беше време за нещо ново.

"Lunar Prelude" си е залъгалка, но ние не се сърдим. EP-то е дълго почти 36 минути, в които обаче има само две нови песни, а останалото време е запълнено с живи изпълнения, един презаписан трак и една симфонична версия. Единият нов трак е хитовият "Suckerpunch", но "Turn the Lights Out" определено ми харесва повече. "Suckerpunch" е радио хит и това е окей, но "Turn the Lights" е наистина красива песен с много зарибяващ припев и силни симфонични и електронни включвания. Не знам дали не прибързвам, но песента толкова ми допада, че я слагам в списъка си с любими на Delain изобщо.

Сякаш за подсещане, че Delain не харесват електрониката от вчера, идва и новата версия на "Don't Let Go". Първоначално се учудих за какво им е нова версия на нова песен, но след като я сравних с оригинала, разликата се усети - в новата версия звукът е по-изчистен и със засилени високи тонове. Тъпото е, че сега ми се струва, че целия "The Human Contradiction" е приглушен, а изобщо не бях усетил нещо подобно досега.

За живите изпълнения няма какво толкова да се каже, освен че звучат като записани в студио. Публиката почти изобщо не се чува, а специално в "Stardust" се чува един дебел електронен лийд, който трудно се откроява в студийната версия. Помните ли колко беше яко, като го чухме в София? Какво? Момент, че ми говорят в слушалката. Какво викаш, Енгибаре? Как така не са го свирили в София? Това им беше водещото парче от актуалния им по онова време албум, как да не са го изсвирили?! Верно? Е как? Ха стига бе. Баси. Ми аре пък да дойдат пак и да го изсвирят, каква е тая недовършена работа?!

+ + + + +
Приятна залъгалка, докато чакаме да се появи цял албум с нов материал.
Своеобразно представяне на новата китаристка и новия барабанист със студийна работа.
Двете нови песни звучат много хитово и дават надежди за много силен бъдещ албум.
Хубаво е да чуем "Stardust" на живо поне под някаква дигитална форма.

- - - - -
Две нови песни от траклист с 8 е малко разочароващо.
 
IF YOU LIKE
Within Temptation, Lacuna Coil, Nightwish, Epica, Xandria и др.

Автор: Testset
[N/A]

Mechina - Progenitor

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 03, 2016 2 коментара

Стилът: Symphonic/Industrial Death Metal/MDM
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: -
Отнема: ~50 минути


Откакто открих групата преди две години, приемам всеки техен нов албум за личен подарък за рождения си ден (да, на 1 януари съм роден) и за новата година. И какво по-добро начало на 2016-та можех да получа от "Progenitor"? Това е най-изпипаният албум на Mechina, като се имат предвид и две особености: издаден е самостоятелно (спонсориран и от феновете), а в създаването му са участвали само двамата (!) членове на бандата и гост-вокалистката Мел Роуз.

Дейвид Холч отговаря за всички вокали (освен женските, ха!), а китарите, продуцирането и миксирането са дело на Джо Тибери, като той изглежда е отговорен и за композирането и писането на историята. Това е албум №5, продължаващ тематиката и разказващ за случилото се след "Conqueror" от 2011-та. Днес обаче място за скука няма и всички козове са хвърлени на масата. Няма досадни интерлюдии или дълги инструментали. Звъкът е изпипан, а всеки отделен елемент е на точното място и с точната сила на звука.

Началното интро ме прехвърли директно в любимата ми песен - "Ashes of Old Earth". Тя започва с красиви симфонии, които се задържат като фон през цялата песен, а малко след началото удрят и зверски здравият риф и мачкащите барабани. Екстремните вокали допринасят още за мощта на песента, а чистите такива са адски мелодични (и с малко ефекти в унисон с космическата атмосфера). Към края има и кратко, но готино соло, както и включване от Мел Роуз. Целият настръхнал от страхотното начало, вече трепнех в очакване на следващите 42 минути от албума. В следващата "Starscape" пък, освен типичните симфонии, като фон имаме и мотиви от български фолклор - поредна супер мощна композиция. "Cryoshock" леко смъква оборотите и изненадва приятно с наличието на единствено женски вокали. Симфониите са отстъпили мястото си на електронен фон, който си подхожда много добре с красивия глас на вокалистката Мел Роуз.

"The Horrizon Effect" също разчита само на женски вокали, а китарите са намалили малко агресията си и оставят гласа на Мел да блесне, като е важно да се споменат и редките, но навременни клавишни включвания. В красивото начало на "Anagenesis" пък около минута слушаме единствено цигулка и пиано преди да се включат и другите инструменти, а завръщане правят и вокалите на Дейвид Холч. Електронни, симфонични и клавишни елементи са в перфектен синхрон с китарите и барабаните, а вокалите ги допълват перфектно и в двата си варианта, като дори е оставено място и за красив и бавен инструментален пасаж малко преди края. "Planetfall" е най-тежкото и агресивно парче в албума и единственото без чисти вокали, но за сметка на това има зловещи хорове, напрегнато и супер бързо темпо и много яко китарно соло.

За мнозина, четящи сайта ни, закриващата албума едноименна песен вероятно ще се окаже и любима. Всеки, който е посещавал часовете по музика в училище, знае коя българска народна песен се чува в началото и в бриджовете на парчето. "Седнало е Джоре дос" е включена по брилянтен начин в една толкова тежка песен, като дори се надпява на няколко места с крещенето на Дейвид и това се е получило просто страхотно. Поредна невероятна композиция, която дава края на един невероятен албум. Затова и единствените оплаквания към "Progenitor" като цяло могат да бъдат на субективна основа. Момчетата са изпипали по страхотен начин творението си и определено надминаха очакванията ми. Подобрение се чува във всяко едно звено в музиката им и мисля, че би било грехота, ако решите да пропуснете този албум с лека ръка. Не правете тази грешка и си го пуснете безплатно ето тук и ще разберете за какво говоря ;-)

+ + + + +
Симфонии, клавиши, електроника, агресия, мощ и мелодия във всяка една песен.
Скоростни композиции, които те отвяват със сила, идейност и кристален звук.
Три типа вокали на страхотно ниво.
Перфектен микс, където всеки звук е на точното място, с точната сила.
Радващи българското ухо мотиви от родния ни фолклор.

- - - - -
Една малка идея по-разнообразни композиции - и албумът щеше да е перфектен.
 
IF YOU LIKE
Sybreed, Neurotech, Tyrant of Death, Toxic Grind Machine, Ground Zero System и др.

Автор: Reksy
[9/10]

[OUTSIDE!] Dubioza Kolektiv - Happy Machine

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 01, 2016 0 коментара

Стилът: Folk/Balkan Ska/Reggae/Dub/Rock
От/Год: Босна и Херцеговина, 2016
Лейбъл: Koolarrow Records
Отнема: ~36 минути


Dubioza Kolektiv се превърнаха не само в балкански, а и в световен хит в последно време, особено след като пуснаха песента си "Free.mp3" за The Pirate Bay. Новият им албум пък носи същото заглавие и обложка като предшестващото го EP, което може да е малко объркващо, но за разлика от EP-то, албумът съдържа не 3, а 10 песни. "Happy Machine" носи типичния Dubioza дух, но е дори още по-мултижанров и в общи линии почти всяка в него е в различен стил и носи различно послание и... различен гост-музикант.

Първата изненада в албума идва още в първата му секунда с "All Equal", която започва с текст на... индийски? За целта помага упоменатият гост BEE2, за когото поне аз за пръв път в живота си чувам. Стилът на парчето е балканско-индийски, но индийската част е просто непоносима. Тъкмо негодувах и дойде познатият хит "No Escape (From Balkan)" - рязко ми се допи ракия, прияде ми се чеверме, взех да си представям как съм на село през лятото и вадя бири от леген със студена вода... страшна работа. Върнах се към албума с "One More Time", която също залага на странна стилова смесица - балкански фолк, дъб, реге и електроника. От подобно тесто е замесена и следващата "Boom!", която има адски натрапчив припев и гост-тромпет от македонеца от Струмица Джамбо Агушев (не го гугълвайте, само препоръка).

Стилът и гост-музикантът отново се сменят в "Red Carpet", където се включва Manu Chao, а крайният резултат е много свеж и поне на мен доста ми напомни за един популярен трак на Diskoteka Yugostyle. Балкански ритми и реге метъл пък се срещат в раздвижващата "Riot Fire", където гостува Бенджи Уебе от реге метъл бандата Skindred. След нея идва досадничката "Alarm Song" , която всеки път прескачах, за да стигна по-бързо до съчетаващата балкански и латино ритми "Hay Libertad", която трудно може да остави човек неподвижен. Същото важи и за закриващата "24000 Baci", която, както може би по-дъртите от вас се досещат, е кавър на хита на Адриано Челентано от 1961-ва година. Парчето е супер енергично и готино, но е дълго едва 2 минути.

Не знам дали тактиката "10 песни - 10 стила" ми допада, но знам, че в този албум има много тракове, на които с кеф ще скачам и припявам при следващите посещения на Dubioza в България, при това без да ми дреме каква точно комбинация от стилове слушам. "Happy Machine" е изключително разнообразен и показва ясно, че балканските ритми могат да се съчетаят по много любопитен начин с ужасно много други стилове. Единствените очевидно слаби и дори дразнещи песни в албума са "All Equal" и "Alarm Song", а бих могъл да мина и без "One More Time", но оттам нататък нямам сериозни оплаквания. Преи да си пусна Dubioza обаче трябва преди това задължително да си изключа "метъл филтъра", за да мога да възприема това, което чувам, без да мисля дали то ще се хареса на редовия метъл фен. И да, ако ще слушате Dubioza, най-добре също си изключете метъл филтрите преди това и като цяло забравете за стиловите ограничения, защото иначе ще се удавите в морето от не-метъл стилове, което ще ви залее от "Happy Machine".

И не забравяйте: 
"Our music is for free, you can download MP3. 
Keep it playing on repeat, if you hate it press delete. 
Click it, save it, seed it, share it, link it, stream it - we don’t pay!".
 
+ + + + +
Най-голямото стилово разнообразие, което Dubioza някога са постигали в албум.
Ясен пример за това, че балканските ритми могат да се смесят с почти всеки друг стил.
Абсолютни хитове като "Free.mp3" и "No Escape (From Balkan)".
Стабилен брой успешно (предимно) включващи се гост-музиканти.   

- - - - -
Ужасяваща част на индийски в откриващото парче + още 1-2 слаби трака.
Не съм много сигурен дали има нужда от чак такова голямо разнообразие.
Определено харесвам "Absurdistan" много повече.   

IF YOU LIKE
Hladno Pivo, Kultur Schock, Gogol Bordello, Skindred, Goran Bregović и др.

Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]

Оглушителна тишина в бъдещето на Каварна

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 29, 2016 7 коментара


Неуважаема г-жо Ставрева,

Пишем ви без главно "В" в обръщението си към вас, макар това да противоречи на правилата в българския език. Готови сме обаче да ги нарушим, за да ви покажем нашето неуважение към вас. Все пак ще ви говорим на "вие", а не на "ти", защото "ти" е приятелска форма, а вие не сте наш приятел. Вие сте враг на рок и метъл музиката.

Не сме тук, за да защитаваме Цонко Цонев - най-малкото, не сме му адвокати. Всеки в Каварна знае какво добро и лошо е направил той за града, но има един неоспорим факт - по време на неговото управление Каварна се превърна от никому неизвестно плажно село с мътна морска вода, където нищо не се случваше, в европейска столица на рока, за която чуха по целия свят и на която гостуваха едни от най-големите имена на съвременната рок и метъл сцена. Това, от своя страна, е донесло огромни инвестиции в хубавия ви малък град. Каварна се превърна и в туристически център - нещо, което никой преди Цонко не знаеше как (или не искаше) да стори.

Хиляди хора посетиха Каварна за пръв път, само защото го имаше Kavarna Rock Fest. С приятели отидохме за пръв път на почивка там, не само за да гледаме феста, но и за да си изкараме лятната ваканция. Но фестът беше поводът. Фест, който се превърна в традиция и за който хората пътуваха по 12 часа с влак от другия край на България, за да могат да видят любимите си групи и да изкарат няколко незабравими вечери с много хубава музика и неочаквано много нови приятели. И вие с един замах унищожихте тази традиция. Убихте дори коледния концерт. Убихте и Джулая. И да, слънцето на 1 юли ще изгрее и без Цонко. Но ще изгрее и без вас. Ще изгрее за много по-малко хора. И този изгрев ще бъде началото на вашия залез.

Реваншизмът, който проявявате сега с подкрепата на двете партии, които издигнаха франкенщайнската ви кандидатура, е изключително вреден не само за за гражданите на Каварна. Той е вреден за всички рок и метъл фенове в цяла България и околните държави, които всяка година идваха, за да гледат на живо любимите си групи на стадион "Калиакра" и едновременно с това оставаха в местните хотели, стимулирайки местния туризъм и бизнес. Но явно фактът, че нямате изграден музикален вкус и музикален критерий пречи на преценката ви и затова фестът ви се е сторил прекалено шумен, а хората в черни тениски - прекалено страшни.

Е, сега тишината ще бъде много по-страшна.

Кажете, ходила ли сте в който и да е друг малък град в България? Какво си мислите, например, че се случва в Смолян? Или в повечето градове в Северозападна България? Отидете и попитайте гражданите им. Нищо не се случва. Нищо. Няма културен живот, ако не броим факта, че от време на време някоя полуумряла стара чалга певачка или соц-мумия вряка тук-там, за да изкара насъщния. Това ли искате да се случи в Каварна? Искате ли да върнете града към старото му ниво, когато нищо не се случваше? Искате ли единственият повод на хората да посетят Каварна да е, защото са се запътили към прекрасно тихия Крапец? Дори там обаче тишината няма да е толкова оглушителна, колкото ще бъде в Каварна.

Вие не можете да задържите нивото на Каварна без да го има Kavarna Rock Fest. Няма изпълнители, които да доведете, за да привлечете български и чуждестранни туристи. Кого ще повикате? Йосиф Кобзон и Марги Хранова? Коя чуждестранна медия ще отрази евентуален концерт на Веско Маринов, Гери-Никол, или Фики Стораро? Защо директно не връчите един микрофон в ръцете на вашия партиен колега и кмет (вече бивш, но натам отивате и вие) Иван Евстатиев и не му дадете да говори в някое основно училище (щото той по по-големи очевидно не си пада)? Това е нивото на този гнусен номеклатумор, който представлява партията ви и мъчи България от 70 години. Това е нивото на хората, които ви подкрепят. Това е вашето чалга ниво.

Целият екип на Today's Metal ви пожелава много денонощен метъл и скорошна оставка!

В името на Каварна.
В името на метъла.
В името на рока.

- TMB

Megadeth - Dystopia

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 19, 2016 1 коментара

Стилът: Thrash/Speed Metal
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Tradecraft/Universal
Отнема: ~47 минути


Всички хвалебствени и презрителни слова за Mustaine-овата персона вече са изчерпани или са останали за онези, които обичат да си чешат езиците с увиснали от старост аргументи. Megadeth са това, което винаги са били - личната машина на Дейв за правене на пари и концерти. С напускането на Крис Бродерик и Шон Дроувър става все по-очевидно, че чичо Дейв вече е на годинки, а Megadeth е въртяща се врата за музиканти, които вероятно стискат ръце на "Заповядай, в резюмето ти ще седят заглавия на моята група, ще взимаш тези пари, а накрая ще си тръгнеш със скандалче за пред медиите". Лошо няма, предпочитам да влеят малко свежа кръв, отколко да мъчат пресътворяването на "Hangar 18".

Албумът започва със зловещата бичкия "The Threat Is Real", която с интрото си дори не прави опити да намеква каквото и да било, а направо ви хвърля в света на Мъстейновите апокалиптични делюзии. Глави се режат в клипа, мисля че даже едно от човечетата прилича на Кърк (хайде бе, Дейв, все още ли?). "Dystopia" пък е директно попадение за онези, които не са чули кой е новия китарист. Някак си знаех, че рано или късно Дейв ще си признае че иска човечеството да измре. Цялото парче носи посланието "еми, т'ва е положението...". Идва изненадващо успокоително след треснята за интро. Първият сингъл "Fatal Illusion" беше леко посредствен и като цяло подвеждащ за качеството на творбата, или поне на мен ми прозвуча като последните напъни от "Super Collider". Поне ясно се чува, че Мъстейн е зарязал полирания звук на Johnny K и е решил да се върне към грубиянското звучене на "Endgame". Следва "Death From Within" и вече се чува, че Дейв хептен е решил да ръмжи по-честичко, но няма как да му се разсърдим, тъй като Крис Адлър... честно, не знам какво прави тоя човек зад барабаните. Най-вероятно във вените му тече нещо такова, баси човека.

"Bullet to the Brain" демонстрира забавяне в темпото на инструментите, но продължава да носи интересните мелодии на Лурейро в комплект с ритъма. За "Post American World" не желая въобще да си отварям устата. Добре де, ще си позволя един майтап - трябваше да се казва "Post Mustaine World" ;-) Маркирам "Poisonous Shadows" като фаворит, който едва ли някога ще чуя на концерт, поради присъствието на оркестрации и бекграунд ефекти. "Conquer or Die" пък е инструменталът от който "всички имаме нужда" и оттам нататък албумът започва да тече без да изисква нещо особено от теб - или поне тук някъде сърцето ми кротна в успокоение, че няма повече радио сингли. "Lying in State" и "The Emperor" не са никак слаби парчета и държат една сравнително висока скорост - понякога ако не на барабаните, то на китарите.

Всичко на всичко - силно завръщане, новите попълнения си вършат работата идеално. Крис Адлър внася динамика в ударната секция, a Кико Лурейро... всички, които са чували Angra, знаят, че е достоен да плете сола до Мъстейн. Самият Дейв обаче вече съвсем е издъхнал откъм вокали и в албума преобладава повече заплашително ръмжене и съскане, отколкото пинчерът-върколак, който беше в началото на 90-те. За щастие Johnny K вече го няма да продуценства, а и ми беше омръзнало от опити звукът да се чисти до гланцов блясък. Занижавам предвидливо финалната оценка, тъй като смятам че "албум след Super Collider" е автоматично +2 to attack/defense. Нека си признаем - "Super Collider" беше зле, а "Dystopia" е с пъти по-добре.
 
+ + + + +
Груб, здрав саунд за китарите, какъвто отива на Megadeth.
Тематика на албума и пресъздаването ѝ в музика.
Новите музиканти допринасят за разнообразието.
Голяма крачка напред след слабия "Super Collider".

- - - - -
80% от този албум няма да стигне до концертни изпълнения.
На Дейв все повече му личи, че остарява.
 
IF YOU LIKE
Metallica, Anthrax, Exodus, Annihilator, Overkill, Pantera и др.

Автор: Quiksilver
[7/10]

His Statue Falls - Polar

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 17, 2016 0 коментара

Стилът: Modern Metal/Electronic/Trancecore
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Redfield Records
Отнема: ~32 минути


Чувствам се длъжен отсега да предупредя хората със силна непоносимост към поп-елементи в метъла да не четат нататък - никой няма да спечели от това. Ако обаче не сте сред тях и харесвате подобни "поп метъл" експерименти (или просто сте мазохист), то новият албум на His Statue Falls има какво да ви предложи. "Polar" не се съобразява със стилови граници и тук-там директно ги прескача, преминавайки в изцяло друго жанрово поле. Но за това след малко - да почнем подред, пък като стигнем, ще конкретизирам.

Oтварящата "The Black In My Eyes" и сингълът "Hang Me High" дават да се разбере от самото начало, че в този албум ще има много електроника и свръхмелодични "денс метъл" припеви. Те се изпълняват от очевидно създадения за поп-звезда китарист Денис, докато екстремният вокалист Ян реве подобаващо в куплетите и чат-пат погрухва като се наложи, особено ако се задава брейкдаун. Щото да, и такива има, тъй като музиката на HSF до голяма степен е и метълкор. И като сме тръгнали така - първите 3-4 трака в "Polar" са си поп-метъл отвсякъде. В случая на HSF това обаче е добра новина, особено след като чухме колко добре се справят в този жанр в кавъра им на "Break Free" на Ариана Гранде. Той може и да не е намерил място в албума, но пък припевите в "Infidel", "Hang Me High" и "Drink the Rain" са не по-малко хитови.

Като оставим настрана малкото (но налични) пълнежни тракове, остават два, които се различават от всички други в албума и представляват двете полярности на "Polar". На единия полюс е "Skip the Goodbye", която е най-кратката, но и най-тежка песен в албума - без електроника, без чисти вокали, само метълкор. Личи си, че и този стил им се отдава на HSF, но макар парчето да се отличава от останалите, не шокира толкова, колкото "Flatliner" на другия полюс. Песента е почти чиста проба транс/денс - с електроника, бийтове, "дропване на баса" и всичко необходимо за един електронен хит през 2016-та. Вкарването ѝ в албума е доста смело решение, което показва така любимия ми непукизъм тип "И кво, що пък не?", но това надали ще се услади на повечето фенове, които чакат... де да знам и аз какво чакат. Нещо с китари... поне?

Още не съм сигурен дали реагирам правилно на тази крайна мелодичност в "Polar", тъй като съм се хващал да казвам за подобни неща, че са "прекалено лигави". His Statue Falls обаче правят нещата различно. Звукът им е адски добър, електрониката и поп-елементите по необясним начин си пасват идеално с метълкор скелета, а вокалите (и двата типа) са толкова добре изпълнени, че не оставят място за забележки - крещящите са солидни, хриптящи и не "крякат", а чистите, колкото и да са "поп", не са лигави - няма извивки, скимтене и прочие досадности. Затова накрая реших да следвам инстинктите си, а те ме карат да се раздвижа, да тактувам с крак и да куфея. И по тази първична логика - албумът е добър. Изключете и вие инстинктите си за тру метъл самосъхранение за половин час, чуйте "Polar" и вероятно ще стигнете до същия извод.
 
+ + + + +
Обратен завой към първоначалното, силно електронно звучене на групата.
Необяснимо добра и хомогенна смесица от полярно различни стилове - метълкор, поп и електроника.
Безспорни хитове като "Hang Me High", "Infidel" и "Drink the Rain".
Никакви ограничения в стиловите похвати и съобразяване с нечии очаквания.

- - - - -
Прекалено много "поп" на места.
"Flatliner" е чиста проба денс хит и можем да се чудим има ли сериозно място в такъв албум.
Една-две по-безлични композиции и една пренебрежима интерлюдия.
 
IF YOU LIKE
Abandon All Ships, Eskimo Callboy, Escape The Day, One Morning Left, Helia, DBA и др.

Автор: Testset
[7/10]

One Morning Left - Metalcore Superstars

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 15, 2016 0 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore/Electronic
От/Год: Финландия, 2016
Лейбъл: Inverse/Immininence
Отнема: ~40 минути


Някога си правех списък с банди, които може случайно да забравя и ако някой ден отново попадна на тях, да знам дали изобщо да им свалям промото. Срещу One Morning Left си бях записал следното: "музикантски, шашав и леко хаотичен пост-хардкор по европейски тертип". Нямах нужда обаче да си гледам бележките, защото лесно запомних OML и от декември врънкам два от лейбълите им да ми пратят промо за "Metalcore Superstars". Той се оказа различен от първоначалните ми очаквания, но не и по-малко интригуващ.

Днес въпросният "музикантски, шашав и леко хаотичен пост-хардкор" звучи дори още по-освободено и авангардно, но и много по стегнато, а именно това ми липсваше в "Our Sceneration". Ще ми е трудно да изкажа с думи колко по-различно звучат OML от повечето си колеги в "електроникор" жанра, тъй като OML очевидно са много добри музиканти, а не мога да кажа същото за много от подобните им групи, които изкарват цели албуми с три ноти, изсвирени върху трите най-горни струни на китарата. Китарната работа в "Metalcore Superstars" е много добра, рифовете са страшно готини, а електрониката не звучи просто като готови подходящи семпли, а като реално свирена на синтезатор.

Всичко това се случва, докато OML очевидно продължават да не се взимат насериозно и това си личи още от отварящите тракове "OML_KVLT" и леко инфантилния "Heavy Metal Finland", в които обаче групата показва сериозни композиционни умения и зарибяващи припеви. Идеален пример за това, което ви очаква в албума, може да даде и сингълът "You're Dead! Let's Disco!", в който ще ви е трудно да решите дали искате да танцувате, да си заформите пого с два стола или да мошите като шантави на леко дебилния, но адски зарибяващ брейкдаун на 1:51, в който се смесват метълкор, електроника и... пластмасова флейта?

Отделно споменаване заслужават и почти всички припеви в албума. Тази група очевидно знае как да надгради куплетите с хубав мелодичен припев и направо е странно колко добре се справят с тази задача, което пък показва колко добре са запознати всъщност с композиционния процес. Примери има бол, но напосоки ще спомена "Kings and Queens", "The Recipe" и заглавната "Metalcore Superstars". Все така със страхотни припеви, но и наистина великолепни куплети пък се открояват закриващата и малко по-"стадионно" звучаща "Sticks & Stones", както и две от най-добрите песни в албума - авангардните "Devil's Nest" и "Eternity".

Сред малкото тракове, в които не намерих нещо чак толкова специално, са само "Derailed!" и 2-минутната високоскоростна "Fast & Furious 6.66". Встрани от тях съм изключително приятно изненадан от подобреното звучене, все по-впечатляващите чисти вокали, разнообразният инструментал и чудесната работа, която всеки инструмент отчетливо върши, за да бъде "Metalcore Superstars" един от първите ми кандидати за албум на годината в този жанр. Той може да служи за пример на стотиците банди, опитващи се да свирят в същия жанр, които очевидно не знаят "как се прави". Ми ето така се прави - с умение, мисъл и без претенции. 
 
+ + + + +
Музикантски, леко авангарден метълкор/пост-хардкор на най-доброто ниво в жанра.
Всеки инструмент отчетливо върши своята работа в името на добрия краен резултат.
Извъредно добри (особено за жанра) чисти вокали, китарна работа и електроника.
Разнообразни стилови похвати за цвят - хардкор, алтърнатив, поп, денс, транс, пънк, деткор и прочие.
Завидно добри композиционни умения, водещи до много зарибяващи мелодични припеви.

- - - - -
Прекалено инфантилен на места.
Един-два по-слабички трака.
Някои не особено сполучливи включвания на "gang" напеви.
 
IF YOU LIKE
Eskimo Callboy, I See Stars, Capture The Crown, His Statue Falls, WBTBWB и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели