От/Год: Англия, 2014
Лейбъл: Nuclear Blast
Някога, когато още не пишех за TMB, се бях срещнал с Testset във връзка с един диск на Megadeth. Тогава го бях питал дали ще има ревю за актуалния по това време "March of Progress". Той каза, че го е прослушал, но нищо не го е впечатлило и надали ще пише за него. Странно дежавю преживях, когато преди дни ме попита дали няма да пиша за "For The Journey" и аз се задавих насред същите думи, които той каза преди две години. И все пак реших да драсна няколко реда. Ей тъй, от куртоазия.
Отдавна не бях чувал по-сух и безличен албум на Threshold. Дори в компилациите им имаше повече живец. И дори Деймиън Уилсън, който намирам за доста по-интересен вокалист дори от починалия Андрю Макдермот не е в състояние да спаси този албум от посредствеността, в която е затънал. Първото нещо, което излезе в нета от този албум бе "Watchtower On the Moon". Парче, звучащо подозрително като демо материал от "Extinct Instinct" (1997) с острия си клавир, рифове, близки до басовите тонове и припев, на който му се иска да е експлозивен и запомнящ се, но в него липсват много силно тези две качества. Все пак, усеща се, че музиката е добре подредена, и ако игнорирам празнотата откъм нови идеи, трябва да призная, че Threshold са си добри музиканти и са се справили добре с аранжимента. След това Карл Груум ми доказва, че като цяло в този запис ще се страхува да се изсвири някаква нова и нетипична рифовка, а солата му ще са онези от учебника по музика - ще звучат добре, само дето съм ги чувал поне милион пъти. "The Box" носталгично напомня на "Pilot In the Sky of Dreams" и се опитва да бъде краткият разказ в албума - с продължителност 12 минути е най-дългото парче. Не съм съвсем черноглед, басът се чува отчетливо тук и е доста свежо попадение. Въпреки всичко, дължината не е еквивалент на качество (ха) и дори отново да призная, че аранжиментът е много добър (има модулации, развихряне при клавирите, разнообразна структура в ударната секция), все още не съм впечатлен. Корекция - все още съм разочарован.
"Turned To Dust" описва големите ми очаквания за нещо свежо до момента, въпреки че парчето кара няколко зелени листенца да поникнат на овъглените клонки на надеждата. "Lost In Your Memory" пък започва като парче на Linkin Park и помита плахата ми надеждица че поне нещо ще е наред в този албум. Като цяло до момента Threshold наблягат на по-баладичен звук и явно разчитат, че Деймиън ще спаси творбата. "Autumn Red" се опитва да изплува над посредствеността, въпреки че отново се основава на всички познати пинизи от консерваторията. На "The Mystery Show" вече възкликвам с глас "Ама вие сериозно ли?!" - единствената мистерия тук е защо, защо, защо забиват едно след друго безлични парчета с калпави послания? Личен съвет от автора - не четете текста на това парче! Краят наближава (въздишам с облекчение) със "Siren Sky", което прави някакъв нов блед опит да докаже, че на Threshold не им е било чак толкова трудно, скучно, тъпо и тегаво в студиото. За първи път във "For the Journey" отбелязвам врязващи се рифовки зад китарите. С клизма и доста уговорки се навивам да харесам и текста. Изданието завършва с бонуса "I Wish I Could" в което Деймиън пее "I failed you, I failed you, I failed you...". Pо-силно от всякакъв кисел коментар от моя страна.
Това не е нов албум - това са увисналите сесии от "March of Progress", забърсани от лекия слой прах, комбинирани с малко инатливост от типа "Ще издадем албум на всяка цена!". Threshold са наблегнали на една особено дразнеща част от творчеството си, а именно - да правят мажорни модулации. Никой не може да ме убеди, че в момента тази група е с двама китаристи, или ако успее, ще трябва да ми обясни отново понятието "Progressive Metal". Свенливо давам палци горе за постоянството и хъса, които обаче не струват без покритие. Палец горе и за доста изпъкналите и интересни клавирни партии (барем те се чуха след като орязаха китарите) и за ударната секция. И една последна точка давам за вокалите на Деймиън Уилсън, който отново се е справил достатъчно качествено със задълженията си. Равносметката: за феновете като мен има две-три попадения. За новия слушател обаче най-вероятно ще е истински тормоз да концентрира ушите си за слушане.
+ + + + +
Хубаво е да знаеш, че една от любимите ти групи все още шава.
Вокалната дарба на Уилсън, добри попадения от ударната и клавирната секция.
Аранжиментът и мастерингът са на ниво.
- - - - -
Вокалната дарба на Уилсън, добри попадения от ударната и клавирната секция.
Аранжиментът и мастерингът са на ниво.
- - - - -
Силен страх/инат да се направи нещо разчупено за конкретния албум.
Кратък албум, почти безсмислен за издаване.
Текстовете на парчетата са обидно семпли и прости.
Кратък албум, почти безсмислен за издаване.
Текстовете на парчетата са обидно семпли и прости.
IF YOU LIKE
Vanden Plas, Fates Warning, Dream Theater, Queensryche, Ayreon и др.
Автор: Quiksilver
[3.5/10]
