TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Dream Theater - The Astonishing

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 09, 2016 1 коментара

Стилът: Progressive Metal
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Roadrunner Records
Отнема: ~130 минути


Как точно да напиша ревю за новия концептуален албум на DT при положение, че не ми се слушаше точно такъв от тях? Негативно започвам, ама какво да се прави – винаги бих предпочел парчета, които не са свързани в цяла една история, тъй като максимумът беше постигнат в "Metropolis II". И тук бих помрънкал още малко, докато всички прозрат ужасната истина - на Qiuksilver кой му е любимият албум на DT, и защо все него ползва като отправна точка за качеството на последвалите албуми.

Баста. Въпреки негативната нагласа седнах и прослушах албума, и за него може да се каже само една дума - "Astonishing" (Бог знае още колко ревюъри по света са написали това изречение по този начин). Тъй като песните преливат една в друга, ще се наложи да избегна разбивката парче по парче, защото е невъзможно да се различи къде свършва една история и започва нова, особено когато DT ти сложат модулации и брейкдауни в средата на някое парче. Историята в "The Astonishing" се върти около дистопично бъдеще, в което зла империя налага слушането на Софи Маринова и Преслава и потиска хеви метъл уориърите, но има банда бунтовници, които здраво слушат Мешугата и правят революция със силата и подкрепата на музиката. Предишното изречение може би обяснява защо подходих негативно в началото - гаден хейтър съм, но признавам: историята си я бива, постарали са се, има драма, предателство и смърт. Но стига за това. Типично за Петручи и компания, албумът е много наситен откъм музика, шарени пасажи от оркестрации и сола, че и хорова секция, която подкрепя ЛаБри. Всичко това допринася за по-мелодичен, но и по-лек албум, който не е съвсем по мой вкус. Но няма как много да киселея, когато във всеки един малък момент откривам скрит сегмент, каквито някога титаните Pink Floyd криеха в парчетата си.

Прекрасен аранжимент, много комплексност, но идва моментът, в който осъзнавате, че в концептуален албум с много персонажи всички те трябва да бъдат представени от ЛаБри, което довежда до нуждата да слушаш албума успоредно с отворени текстове пред себе си. За такава грандиозна концепция можеха (и май трябваше) да поканят хора, които да представят негативните персонажи в съответната светлина и звук. Сигурно прекалявам с оплакванията, но участие на Йорн Ланде или Shagrath като лорд Нефариус, или пък на Кристина Скабия или Lzzy Hale като лейди Фейт щеше да помогне за едно ясно разграничаване кой кой е в творбата. Говоря примерно. За съжаление - това са бизнес решения, които щяха да попречат на изпълненията на живо, а изплащането на хонорари щеше да е един малък ад сам по себе си.

В края на краищата - история с хепи енд. И за нас - нов, дълъг повече от два часа албум ("прог метъл опера", както държеше някъде да вмъкне редакторът), в който да се насладим какви страхотни композитори са Dream Theater. Сингълът "The Gift of Music" не обещаваше много, въпреки че е единственото парче, което може да se извади от контекста на историята. Вторият сингъл "The Moment of Betrayal" пък ни представи по-тежкия аспект на албума, ако може да се каже, че такъв изобщо има. А аз маркирам "A New Beginning" с прекрасния му край за най-успешно попадение в "The Astonishing".


+ + + + +
Качество и количество, присъщи на Dream Theater.
Огромна дължина, повече от достойна за концептуален албум.
Музиканство на върховно ниво, гигантско разнообразие и купища скрити елементи за (пре)откриване.
Заплетена и изпипана фабула.


- - - - -
ЛаБри е "всички" герои - няколко госта щяха да направят албума още по-грандиозен.
Сравнително по-леки китари от едноименния албум.
Не е албум за "по всяко време, на всяко място".

 
IF YOU LIKE
Symphony X, Fates Warning, Ayreon, Opeth, Queensrÿche, Rush и др.

Автор: Quiksilver
[8.5/10]

1 Response for the "Dream Theater - The Astonishing"

  1. Анонимен says:

    Ами голям фен съм на ДТ. Някои албуми ми харесват повече от други, но най- накрая успяха да издадат албум, който не искам да чуя втори път!!!
    Не е случайно, че авторът на ревюто набляга на фабулата ( Все едно пише за Песен за Огън и Лед ), защото за музиката малко може да се каже и то е - лиру-лиру и мрън-мрън! Според мен трябва да си вземат малко по- дълга почивка, да натрупат материал като за три албума и да направят един, ама като хората.
    Оценка - 3,5/10