Стилът: Industrial Rock/Metal
Ако има такова жанрово чудо като "хорър индъстриъл", то Killus определено влизат в тази категория. Музиката на Killus е нещо средно между индъстриъл/готик метъл, глем рок и хорър пънк, а текстовете им са все на нарочно изтъркани (като стари дънки) теми за зомбита, дяволи, вещици и прочие. И въпреки че няма с какво да блеснат в текстовете, Killus компенсират с много хъс и очевидно огромно желание да се забавляват, правейки тази музика - нещо, което все повече групи забравят да правят и звучат като сърдити унили старци дори в най-изпипаните си албуми.
Звукът е много органичен и макар да си личи, че не е от най-високобюджетните, е добре изчистен. Китарите са водещи, електрониката не е излишно надута, а басът е отчетлив и силен, дори когато просто следва като сянка китарите. Барабаните също са сравнително добре озвучени с плътни каси, кристален фус и може би една идея по-намален от необходимото солов барабан ("снарето", както си го знаем).
След тези извънредно дълбоки подробности, ще опитам да ви обясня накратко и какво точно ще чуете в "Ultrazombies". За първоначална представа може би ще ви помогне сингълът "Satanachia", който е можеи най-тежкият, но не и най-добрият трак в албума. Далеч по-представително и готино звучат струпаните в началото на албума "Ultrazombies", "Welcome To My Madness" и моят личен фаворит "The WItch's Pact", където открих и най-запомнящата се мелодия в албума. След средата на албума качеството леко спада и на фона на все по-еднотипните песни се открояват "Mr. Jack", съвсем избиващата не глем и хорър пънк "Crazy Trip on the Road" и разкуфяващата "Know Your Enemy". Най-скучен пък, безспорно, е финалът "The Ghost Under My Bed", който представлява повече от 6-минутно нискотемпово прозяване, без което спокойно можеше да се мине.
Държа да повторя и подчертая, че в "Ultrazombies" чувам един все по-рядко срещан хъс и желание за забавление и това явно подсъзнателно ме кара да харесвам албума повече, отколкото по принцип бих харесал нещо, произведено от тази смесица от жанрове. Без да съм изненадан, шашнат и да съм казал "Уау", вече няколко пъти си пускам албума и си го изслушвам докрай, въпреки че всеки път забелязвам и очевидните му недостатъци. Дайте му и вие шанс, особено ако си падате по поне две от групите, изброени в IYL графата.
От/Год: Испания, 2016
Лейбъл: Art Gate Records
Ако има такова жанрово чудо като "хорър индъстриъл", то Killus определено влизат в тази категория. Музиката на Killus е нещо средно между индъстриъл/готик метъл, глем рок и хорър пънк, а текстовете им са все на нарочно изтъркани (като стари дънки) теми за зомбита, дяволи, вещици и прочие. И въпреки че няма с какво да блеснат в текстовете, Killus компенсират с много хъс и очевидно огромно желание да се забавляват, правейки тази музика - нещо, което все повече групи забравят да правят и звучат като сърдити унили старци дори в най-изпипаните си албуми.
Звукът е много органичен и макар да си личи, че не е от най-високобюджетните, е добре изчистен. Китарите са водещи, електрониката не е излишно надута, а басът е отчетлив и силен, дори когато просто следва като сянка китарите. Барабаните също са сравнително добре озвучени с плътни каси, кристален фус и може би една идея по-намален от необходимото солов барабан ("снарето", както си го знаем).
След тези извънредно дълбоки подробности, ще опитам да ви обясня накратко и какво точно ще чуете в "Ultrazombies". За първоначална представа може би ще ви помогне сингълът "Satanachia", който е можеи най-тежкият, но не и най-добрият трак в албума. Далеч по-представително и готино звучат струпаните в началото на албума "Ultrazombies", "Welcome To My Madness" и моят личен фаворит "The WItch's Pact", където открих и най-запомнящата се мелодия в албума. След средата на албума качеството леко спада и на фона на все по-еднотипните песни се открояват "Mr. Jack", съвсем избиващата не глем и хорър пънк "Crazy Trip on the Road" и разкуфяващата "Know Your Enemy". Най-скучен пък, безспорно, е финалът "The Ghost Under My Bed", който представлява повече от 6-минутно нискотемпово прозяване, без което спокойно можеше да се мине.
Държа да повторя и подчертая, че в "Ultrazombies" чувам един все по-рядко срещан хъс и желание за забавление и това явно подсъзнателно ме кара да харесвам албума повече, отколкото по принцип бих харесал нещо, произведено от тази смесица от жанрове. Без да съм изненадан, шашнат и да съм казал "Уау", вече няколко пъти си пускам албума и си го изслушвам докрай, въпреки че всеки път забелязвам и очевидните му недостатъци. Дайте му и вие шанс, особено ако си падате по поне две от групите, изброени в IYL графата.
+ + + + +
Органичен и учудващо добре изчистен звук.
Много хъс, настроение и очевидно забавляващи се (а не взели се насериозно) музиканти.
Добра смесица от рядко съчетаващи се добре жанрове (индъстриъл, готик, глем рок и хорър пънк).
- - - - -
Много хъс, настроение и очевидно забавляващи се (а не взели се насериозно) музиканти.
Добра смесица от рядко съчетаващи се добре жанрове (индъстриъл, готик, глем рок и хорър пънк).
- - - - -
Все по-еднообразен след средата на албума.
Няколко много лесно пренебрежими песни, отново след средата + много скучен финален трак.
Нямаме си дума на български, която да опише точно колко са "cheesy" текстовете.
Няколко много лесно пренебрежими песни, отново след средата + много скучен финален трак.
Нямаме си дума на български, която да опише точно колко са "cheesy" текстовете.
IF YOU LIKE
Gothminister, Blood, Deadstar Assembly, Hanzel Und Gretyl, LOTL, Wednesday 13 др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Killus - Ultrazombies"
Публикуване на коментар