Държава...: Англия
Лейбъл....: Golden Axe
Милиони са феновете wish-ски в целия свят. Последователи да искаш. Копир "майстори", бол. Колко от тях, обаче, успяват да направят нещо стойностно или поне такова, че да му обърнем внимание? С годините бройката намалява ли, намалява, но опити продължават да се правят. Което е похвално, разбира се.
В безмерната лятна жега, чудейки се какво ми се слуша, попаднах на този албум. А той от своя страна взе, че ми допадна. Идеята е, че усетих нещо чаровно в него, дори преди да видя вокалистката Емили Алис Овенден (Medevial Baebes - не знаех, че е била една от тях). Английската мома съвсем добре се справя с предназначението си зад микрофона и определено не дразни като повечето от онези, за които споменах в началото. Всичко започва симфонично-бомбастично и изцяло в познатите традиции на жанра с "Cry of Our Nation" - песен, която сякаш предначертава какво ни очаква в следващите девет. С плавно забавянето на темпото, албумът стига и до фънкажно накъсаната "Kissing the Knife". Интересен подход. С други думи - нямаме нужда от допълнително потене. Други парчета за отбелязване са "Long Live the King" (страхотна атмосфера с прекрасни мелодии и ненатрапчиви елeктронни вметки на втори план) и синглите "Betray My Heart" и "The Circle". А мадам Емили продължава да покзва доста доброто разнообразие на певческите си възможности. Разбира се, без сладникав привкус няма как да мине, но това е дразнител само ако се задълбочите. Като цяло албумът е добре балансиран между скорост и мелодия и не се натрапва с претруфени оркестрации или претенциозно сложни аранжименти. Няма ярко изразен хит, който да си пуснете 100 пъти, но за сметка на което слушането му на целия албум (равно на около 50 минути), ще ви откъсне (поне за толкова време) от каквито там грижи си имате.
Лично аз възлагам доста големи надежди на някое от следващите произведения на Pythia. Огромното желание и старание, които демонстрират, трябва да бъдат възнаградени, затова още сега им слагам половинка отгоре. Групата върви във възходяща линия и се надявам и искренно им пожелавам в близко бъдеще да създадат своя голям албум. Засега, обаче, Pythia заслужено остават в сянката на големите.
В безмерната лятна жега, чудейки се какво ми се слуша, попаднах на този албум. А той от своя страна взе, че ми допадна. Идеята е, че усетих нещо чаровно в него, дори преди да видя вокалистката Емили Алис Овенден (Medevial Baebes - не знаех, че е била една от тях). Английската мома съвсем добре се справя с предназначението си зад микрофона и определено не дразни като повечето от онези, за които споменах в началото. Всичко започва симфонично-бомбастично и изцяло в познатите традиции на жанра с "Cry of Our Nation" - песен, която сякаш предначертава какво ни очаква в следващите девет. С плавно забавянето на темпото, албумът стига и до фънкажно накъсаната "Kissing the Knife". Интересен подход. С други думи - нямаме нужда от допълнително потене. Други парчета за отбелязване са "Long Live the King" (страхотна атмосфера с прекрасни мелодии и ненатрапчиви елeктронни вметки на втори план) и синглите "Betray My Heart" и "The Circle". А мадам Емили продължава да покзва доста доброто разнообразие на певческите си възможности. Разбира се, без сладникав привкус няма как да мине, но това е дразнител само ако се задълбочите. Като цяло албумът е добре балансиран между скорост и мелодия и не се натрапва с претруфени оркестрации или претенциозно сложни аранжименти. Няма ярко изразен хит, който да си пуснете 100 пъти, но за сметка на което слушането му на целия албум (равно на около 50 минути), ще ви откъсне (поне за толкова време) от каквито там грижи си имате.
Лично аз възлагам доста големи надежди на някое от следващите произведения на Pythia. Огромното желание и старание, които демонстрират, трябва да бъдат възнаградени, затова още сега им слагам половинка отгоре. Групата върви във възходяща линия и се надявам и искренно им пожелавам в близко бъдеще да създадат своя голям албум. Засега, обаче, Pythia заслужено остават в сянката на големите.
+ + + + +
Непретенциозно добър албум.
Бързо смилаем, неангажиращ и някак... неизискващ задълбочаване от слушателя.
Мадaм Емили е добро откритие и скоро като нищо може да я видим като фронт дама на по-голяма висота.
Бързо смилаем, неангажиращ и някак... неизискващ задълбочаване от слушателя.
Мадaм Емили е добро откритие и скоро като нищо може да я видим като фронт дама на по-голяма висота.
- - - - -
Нищо ново под слънцето и нищо, разчупващо стандартите.
Няма открояващ се хит или нещо, с което да запомним за дълго този албум.
Няма открояващ се хит или нещо, с което да запомним за дълго този албум.
Подходящо за фенове на:
Xandria, Nightwish, After Forever, Serenity и др.
Автор: Nightice
-=7.5/10=-
Ако имаш време направи ревю и на новия албум на Diabulus in Musica - The wanderer.