Държава...: САЩ
Лейбъл....: Fearless Records
Мисля, че гледах с прекалено много ентусиазъм към този албум. Но не бях ли прав да очаквам нещо интересно след солиден дебют като "Deceiver"? Вместо това, The Word Alive са напълнили близо 50 минути с клишета. Където е имало място за клише - то е поставено. Я, пролука - дай да шмугнем клише! Не става така. Макар клишетата не винаги да са задължително нещо лошо, когато се съберат много, това говори за липса на свежи идеи, каквито The Word Alive имаха в изобилие преди две години.
Нo нека не бъда краен. Ако трябва да съм обективен, в този албум няма почти нищо лошо и го изслушах с ненакърнено удоволствие. Проблемът е, че освен нищо лошо, в "Life Cycles" няма и почти нищо, с което да го запомня. Накратко - албумът има своите добри и лоши страни. Като позитиви мога да изтъкна вокалите на Тайлър Смит и учудващо добрите водещи китари на Зак Хансен. Електрониката също заслужава адмирации, макар и на места да е поставена колкото да запълни някои големи идейни празнини. Сред негативите не мога да не отбележа непрестанното "чуга-чуга" (авторът не се сеща за български еквивалент на термина "chugging"), което китарите държат през цялото време. Принципно няма нищо лошо в "чуга-чуга"-та, но когато продължава 50 минути, просто идва в повече. За да се измъкна от инфантилността на предните редове, ще използвам някоя "зряла" дума... например "конформизъм". Не че има нещо общо с ревюто, но ще я ползвам. И сега ще се върна към ревюто. С подобна на моята ниска целенасоченост в писането на този текст, The Word Alive са изпляскали в албума си де що песен са направили, имитирайки продуктивност и очевидно без да търсят някакъв ефективен резултат. Вместо продуктивност обаче, аз чувам пълнежи и клишета. А щом дори заглавната "Life Cycles" е клише, при това най-голямото в албума, значи нещо куца в композиционния (и лирически) процес.
На "Life Cycles" му липсват повече песни като здравите "Wishmaster" и "Hidden Lakes", запомнящите се "Entirety" и "Dragon Spell" или тежките "Bar Fight" и "Evolution", които де факто могат да се похвалят с качествени, музикантски композиции. Другата половина от албума се забравя лесно, лишена е от хъс и/или залага на стари дъвки и прекалено елементарни решения с повтарящи се до болка брейкдауни. В крайна сметка, албумът не е лош или неприятен, но и не доставя очакваното количество качествен материал, което е доста лоша стъпка за втори албум. В очакване сме на трети.
Нo нека не бъда краен. Ако трябва да съм обективен, в този албум няма почти нищо лошо и го изслушах с ненакърнено удоволствие. Проблемът е, че освен нищо лошо, в "Life Cycles" няма и почти нищо, с което да го запомня. Накратко - албумът има своите добри и лоши страни. Като позитиви мога да изтъкна вокалите на Тайлър Смит и учудващо добрите водещи китари на Зак Хансен. Електрониката също заслужава адмирации, макар и на места да е поставена колкото да запълни някои големи идейни празнини. Сред негативите не мога да не отбележа непрестанното "чуга-чуга" (авторът не се сеща за български еквивалент на термина "chugging"), което китарите държат през цялото време. Принципно няма нищо лошо в "чуга-чуга"-та, но когато продължава 50 минути, просто идва в повече. За да се измъкна от инфантилността на предните редове, ще използвам някоя "зряла" дума... например "конформизъм". Не че има нещо общо с ревюто, но ще я ползвам. И сега ще се върна към ревюто. С подобна на моята ниска целенасоченост в писането на този текст, The Word Alive са изпляскали в албума си де що песен са направили, имитирайки продуктивност и очевидно без да търсят някакъв ефективен резултат. Вместо продуктивност обаче, аз чувам пълнежи и клишета. А щом дори заглавната "Life Cycles" е клише, при това най-голямото в албума, значи нещо куца в композиционния (и лирически) процес.
На "Life Cycles" му липсват повече песни като здравите "Wishmaster" и "Hidden Lakes", запомнящите се "Entirety" и "Dragon Spell" или тежките "Bar Fight" и "Evolution", които де факто могат да се похвалят с качествени, музикантски композиции. Другата половина от албума се забравя лесно, лишена е от хъс и/или залага на стари дъвки и прекалено елементарни решения с повтарящи се до болка брейкдауни. В крайна сметка, албумът не е лош или неприятен, но и не доставя очакваното количество качествен материал, което е доста лоша стъпка за втори албум. В очакване сме на трети.
+ + + + +
Качествен и изчистен звук, модерно звучене, добра продукция.
Музикантски проблясъци, забележителни водещи китари, уместна електроника.
Някои здрави и запомнящи се песни.
Музикантски проблясъци, забележителни водещи китари, уместна електроника.
Някои здрави и запомнящи се песни.
- - - - -
Половината албум е много безличен, незпаомнящ се и на места скучен.
Имам чувството, че всички тракове повтарят един и същи брейкдаун.
Излишно много пълнежи (около 20 минути).
Имам чувството, че всички тракове повтарят един и същи брейкдаун.
Излишно много пълнежи (около 20 минути).
Подходящо за фенове на:
Woe Is Me, Attack Attack!, Memphis May Fire, WCAR и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-
Общо взето-като албума на Hills Have Eyes ...
За мен албума е доста добър, и липсата на свежи идеи явно само автора на това ревю не е могъл да чуе. Не е нормално за мен Abandon All Ships и техния поп шит албум оценката да е по-голяма от на този. Поне 8-ца си заслужа за мен. Супер вокали, много добра електроника точно на място, добри инструментали. Да, може да се каже, че на места са еднообразни и звучат като други метълкор банди, но пък на други места се различават с много неща и свежи идеи (поне според мен). За мен малко повече е хейта от колкото плюсовете. Аз бих го оценил като 8/10 - Не е нещо УНИКАЛНО, ама е добър като цяло. Принципно винаги мнението ми съответства с това на ревютата и 99% съм съгласен със написането и съответно с оценката, но за този албум и на Abandon All Ships не съм на същото мнение, което смъква процента на 97% :D.
Напоследък никой не е съгласен със Stahli... май трябва да си вземе бележка :D
"Сред негативите не мога да не отбележа непрестанното "чуга-чуга" (авторът не се сеща за български еквивалент на термина "chugging"), кеото китарите държат през цялото време. Принципно няма нищо лошо в "чуга-чуга"-та, но когато продължава 50 минути, просто идва в повече. За да се измъкна от инфантилността на предните редове, ще използвам някоя "зряла" дума... например "конформизъм". Не че има нещо общо с ревюто, но ще я ползвам. "
Eto zatova obi4am tozi site :D
Обожавам го този сайт :D
Ревюто е много обективно, бих казал. И можеше да ползваш "чъгинг" братко, но пъ щеше да се изгуби ефекта ;] Кефите ме, от днес ви чета всичко!