От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Nuclear Blast
Минаха повече от 20 години, откакто за пръв път чух Accept с "Objection Overruled". Превъртах пиратската касетка на влачещия, дъвчещ лентите уокмен и на стария си касетофон и запомнях наизуст "Slaves To Metal", въпреки че не знаех и грам английски по онова време. Така че може да се каже, че съм израснал с музиката на Accept и всеки нов техен албум (макар и вече без Удо) ме връща към началото на 90-те. Това е и една от групите, за които винаги съм сигурен, че ще издаде ако не великолепен, то поне подобаващо добър албум. И "Blind Rage" не прави изключение от това правило.
"Blind Rage" продължава линията на тевтонския хеви метъл, която групата захвана с "Blood of the Nations" и ни предлага още от същото - поредица от хеви метъл химни с 80/90-арско звучене. Хубавото е, че Accept, за разлика от едни други легенди, с които много се заяждам напоследък (не че на тях или феновете им им дреме), не са се подвели да гонят 80-арско звучене откъм продукция и вместо това залагат на съвременен звук. Класическо звучене, но с модерен звук - това е формулата, драги стари хеви метъл легенди, учете се от Accept!
Отплеснах се. Та, обратно на темата - "Blind Rage" е пълен с хеви метъл химни, които карат ръката неволно да се свива в юмрук и да се вдига във въздуха. Началото е ударно със сингъла "Stampede" и следващата "Dying Breed", която отдава почит на хеви метъл класиците и ни напомня, че групи като Accept наистина са част от една изчезваща порода банди, които формираха значението на думата "метъл" в последните десетилетия. "Fall of the Empire" пък сякаш идва заобиколена от гъста мъгла и с епичния си припев се откроява като едно от най-оригиналните парчета в албума. По подобен начин звучи и "From the Ashes We Rise", докато на повече скорост залагат "Trail of Tears", 6-минутната "Bloodbath Mastermind" и финалната "Final Journey".
След толкова албуми вече е трудно да се изненадаме от нещо в творчеството на Accept, но Волф Хофман все някак успява да избяга от самокопирането, макар и от време на време да посяга назад към времената на "Metal Heart" и "Balls to the Wall". Но пък честно - очаква ли някой наистина група с над 35-годишен стаж да разбива клишетата с всеки нов албум? Аз не. Достатъчно ми е, че Accept правят своята музика и не са се превърнали в бледо копие на самите себе си, което се случва с много от групите с техния (или дори по-малък) стаж. Ако това е достатъчно и за вас - не виждам причина още да не сте чули "Blind Rage".
+ + + + +
Accept продължават да показват постоянство и с всеки албм затвърждават легендарния си статус.
Албумът е пълен с хеви метъл химни в различно темпо.
Частично завръщане към звученето от "Metal Heart" и "Balls to the Wall", но със съвременен саунд.
- - - - -
Албумът е пълен с хеви метъл химни в различно темпо.
Частично завръщане към звученето от "Metal Heart" и "Balls to the Wall", но със съвременен саунд.
- - - - -
За пореден път остава чувството, че Accept се самоповтарят тук-там.
Няма големи дози оригиналност като цяло (макар че кой ли очаква нещо такова).
Няма големи дози оригиналност като цяло (макар че кой ли очаква нещо такова).
IF YOU LIKE
UDO, Judas Priest, Saxon, WASP, AC/DC, Running Wild, Motörhead, Anvil и др.
Автор: Undepth
[8/10]
0 Response for the "Accept - Blind Rage"
Публикуване на коментар