TODAY'S METAL

Стил......: Gothic Metal

Дълги, дълги години изминаха от момента, когато през 1994-та за пръв път чух Amorphis и техния "Tales From the Thousand Lakes". Оттогава насам бандата неведнъж направи интересни и плавни промени в стила си, покорявайки нови и нови територии и фенове, без обаче да губи старите такива. Днес пред нас е 10-ият студиен албум на групата "The Beginning of Times", чиято обложка изобразява митът за яйцето на звънарката (птица от семейство патицови), от което се е родил светът. Очакванията за този албум бяха най-разностранни, като се почне от "ще се завръщат към корените си", мине се през "ще си дадат ново начало" и се стигне до "ще свирят по нещо, отразяващо всичките им периоди". По-склонен съм да се съглася с последното, защото "The Beginning of Times" ми звучи така, сякаш групата наистина е взела по малко "есенция" от старите си години, за да я използва в направата на нещо съвсем ново и неподозирано. Не ме разбирайте погрешно - Amorphis все още са онази мелодична, меланхолична и дълбоко емоционална банда, залагаща от време на време на екстремни вокали - просто днес звучат така, сякаш са направили крачка в една друга епоха. Това усещане най-вероятно се дължи на по-осезаемото (макар и ненатрапчиво, за щастие) прогресив-звучене на албума, както и на невероятно блестящите този път клавишни партии. Винаги съм харесвал тази част от музиката на Amorphis, но този път Сантери Калио просто надминава себе си, изтръгвайки от черните и бели клавиши не само страхотни, меки и поглъщащи мелодии (пиано, орган, от който да ви настръхне всеки косъм и оркестрации), а и няколко сола. Томи също за пореден път върши великолепна работа зад микрофона, изпявайки (и изгрухтявайки) с чувство всяка една нота, развявайки междувременно убер-дългите си расти. Комплименти отправям и към Ян Рехбергер, чиито барабани звучат изключително добре, автентично и изчистено. Ако пък трябва да посоча песните, които наистина ми направиха огромно впечатление, веднага бих назовал сингъла "You I Need" (който вече много време не мога да спра да си тананикам), "Reformation" (с невероятната си структура, мелодия и беквокали, странно защо напомнящи ми на Indica), "Soothsayer" (просто трябва да се чуе!), заглавната и закриваща "Beginning of Time" (със страхотното си клавишно соло) и "Three Words" (само заради великолепните клавишни в нея). Боя се, че ако продължа, ще трябва да спомена почти всички песни (без 2 или 3), затова ще спра дотук. Вие обаче не давайте нищо да ви спре при закупуването на "The Beginning of Times" и изслушването му от край до край. Можете да бъдете сигурни, че парите ви ще отидат за един повече от качествен продукт.

Темпото в доста от песните е почти еднакво (и средно).
Няколко по-безлични песнички (имена не казвам, да няма сърдити).

Автор: Zorn