ЖАНР: Atmospheric Metal
ОТ/Д: Финландия | 18.05.2018
ОТ/Д: Финландия | 18.05.2018
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~57 минути
ОТНЕМА: ~57 минути
Началото на албума нямаше как да е по-ударно, като в случая дори не говоря само за първия трак "The Bee", където куплетите с тежки китари, епични оркестрации и могъщите ревове на Томи Йоутсен прокарват пътя на супер мелодичен и зарибяващ припев. Близо 7-минутната "Message in the Amber" пък залага на силни, типично финландски фолклорни мотиви и хорово пеене, но следващият наистина голям удар идва с "Daughter of Hate". В тези близо 6 минути и половина се случват много неща, като се започва с лек, но напрегнат куплет, избухващ в типичен мощен Amorphis-ки припев. Вторият куплет пък е предшестван от неочакван балсам за сетивата под формата саксофонно соло (о, да!), което се появява с дори по-голяма сила по време на речетатива на текстописеца на групата Пека Кайнулайнен (който за пръв път се включва с гласа си в песен на Amorphis). "The Golden Elk" пък вкарва в играта рифове, вдъхновени от ориента и чисти близкоизточни мотиви, като веднага си личи и че е сред най-добре построените композиции в албума - нищо, че доста напомня на Orphaned Land по някое време, това си е даже комплимент.
Сингълът "Wrong Direction" обаче, някак според заглавието си, сякаш завива в грешната посока след това жестоко 10/10 начало с първите четири композиции. Песента е твърде лека и еднообразна и нямам никаква идея защо изобщо я пуснаха като сингъл, след като е най-слабата в целия "Queen of Time", ама здраве да е. "Heart of the Giant" пооправя нещата, но звучи по-скоро като бледо копие на "The Golden Elk" и също не носи разнообразието, което ни заливаше в началото. Напдпреварата между клавир и китара преди края пък можеше да се поразвие още малко, но, уви, е оставена само като загатване. "We Accursed" пък идва с много мелодет звучене и за миг почувствах, че слушам яка песен на Omnium Gatherum, а леките фолк мотиви към края внасят поизгубеното в последните няколко песни разнообразие.
На финалната права идва мрачната "Grain of Sand", която е най-кратката песен в албума (4:44 минути), но бавното ѝ темпо и еднообразието сякаш я удължават с още 2 минути. Точно затова слагам това парче сред разочарованията в "Queen of Time", което дори готиното клавирно соло към края не успява да спаси. Идваме си на думата с "Amongst Stars", която е друг потенциален хит, и то не само заради участието на страхотната Анеке ван Хийрсберхен. Песента е толкова мелодична и лепкава, а Томи пее с такава емоция, че крайният резултат звучи като Poets of the Fall на тежки стероиди. Напомнящото за съвременните Nightwish фолк отклонение в средата пък е малко неуместно, но е бял кахър - парчето е страшно зарибяващо, силно и мелодично и хиляди пъти бих го предпочел като сингъл вместо "Wrong Direction". За финал идва друг бавничък, но епичен трак - "Pyres on the Coast". Той избухва с мощна симфонична енергия в средата и края си, а отвъд това напомня много за онова класическо, почти дуумаджийско Amorphis звучене.
Един от изводите, които можем да извлечем от "Queen of Time" е, че оркестрациите и експериментите много отиват на Amorphis, точно както и тежките насечени рифове (я пак чуйте "The Bee", ако ви се спори). Друг извод за мен пък е, че колкото и да обичам клавирни сола, те не могат да спасят абсолютно всичко, когато се изгуби разнообразието, а Amorphis го губят на няколко пъти неочаквано, като Левски - финали за купата (прощавайте за сравнението, ама така опитвам да се справя с болката от загубите). Честно, бях се наточил да дам на този албум максимална оценка, докато не дойде "Wrong Direction" и няколкото малки, но значими разочарования след това. Но как да дам на този албум ниска оценка, когато в него има убийствени тракове като "The Bee", "Daughter of Hate", "The Golden Elk" и "Amongst Stars"?! Точно така - няма как.
+ + + + +
Страхотно построени композиции като "The Bee", "Daughter of Hate", "The Golden Elk" и "Amongst Stars"!
Епични оркестрации, мощни китари, чудна калвишна работа и безпогрешен Томи Йоутсен.
Готини включвания на саксофон, фолклорни и ориенталски мотиви, ларинксово пеене и прочие изненадки.
- - - - -
Епични оркестрации, мощни китари, чудна калвишна работа и безпогрешен Томи Йоутсен.
Готини включвания на саксофон, фолклорни и ориенталски мотиви, ларинксово пеене и прочие изненадки.
- - - - -
Няколко изненадващо (и разочароващо) еднообразни парчета.
Енергията се губи рязко след взимането на грешната посока с "Wrong Direction".
Енергията се губи рязко след взимането на грешната посока с "Wrong Direction".
IF YOU LIKE
Moonspell, Katatonia, Omnium Gatherum, Draconian, Nightwish, Orphaned Land и др.
Автор: Testset
[8/10]
Пичове, вие верно ли нахранихте Heart of the Giant?! Че това е сърцето на албума бе, хора!