ЖАНР: Symphonic Metal
ОТ/Д: Швейцария | 03.04.2020
ОТ/Д: Швейцария | 03.04.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~43 минути
ОТНЕМА: ~43 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет chapter. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет chapter. Показване на всички публикации
Slipknot - .5: The Gray Chapter
On
четвъртък, октомври 09, 2014
15
коментара
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Roadrunner
Винаги ми е било трудно да пиша за големите банди. Имам предвид наистина големите, повлияли на цели поколения. Независимо дали на някой му се иска да отрече този факт, Slipknot са точно такава банда. Моето поколение израсна с тяхната музика! И сега аз, бившият осмокласник, борещ се да пусне "Wait аnd Bleed" на касетофона в класната стая (алтернативите бяха Василис Карас и българският рап DRS), да критикувам Кори Тейлър и компания? Брр.
Много неща се промениха, откакто Slipknot за последно издадоха студиен албум. Басистът Пол Грей почина, а Джоуи Джордисън бе уволнен по неразкрити засега причини (явно имат договори да не говорят гадости едни за други след евентуална раздяла). Дори тези два тежки удара обаче не са попречили на групата да се концентрира, да даде всичко от себе си и да запише изключително силен албум. Казвам това без свян, защото изобщо не разбирам вечно недоволните фенове, които оплюват всичко, което Slipknot са извадили след "Iowa". "The Gray Chapter" е зверски силен и смазва на пух и прах де що има конкуренция в жанра тази година.
Заместниците на Пол и Джоуи вече са ясни, макар че Кори Тейлър дебело подчерта, че те все още имат "временен" статут. Засега знаем, че басът вече е в ръцете на Алесандро Вентурелa (ex-Krokodil), a почти сигурно зад барабаните е Джей Уайнбърг (ex-Madball, ex-Against Me!). Който и да е барабанист обаче, се справя изненадващо добре с трудната задача да замести Джоуи. Естествено, Джордисън има свой уникален почерк и прави чест на новия "ударник", че не го копира, а допълва музиката по свой начин. Барабаните са плътни и мощни, което е най-важното в случая и затова ми се струва, че отсъствието на Джордисън няма да има чак такъв негативен ефект върху Slipknot. Басът пък може и да не е на преден план през повечето време, но се чува винаги в ролята си на "уплътнител", допълвайки идеално и водещите китари, и ритъм секцията.
Често попадам на писания от типа на "Slipknot вече не са тежки". Ами, ако някой очаква от тях да правят горграйнд - да, не са тежки. Но ако си пусне човек "Sarcastrophe", "AOV (Approaching Original Violence)", "The Devil in I", "Skeptic", "The Negative One" (нищо, че започва малко като "Seek N Strike" на Soulfly, хаха), или размазващата "Custer" и после пак каже "ама те не са тежки", тогава вече ще е необходима намеса на ушен лекар, психиатър и леген със студена вода, за да може въпросният човек да се освести. И да, има и по-леки парчета. "Goodbye" е емоционална балада, "The One That Kills the Least" е доста мелодична и "алтърнатив", а "Killpop" почти не звучи като песен на Slipknot... и може би затова я намирам за една от най-слабите в албума. Не мога да кажа, че съм супер впечатлен още от "Lech", "Nomadic" и "If Rain Is What You Want", които не се вписват много добре в общата атмосфера, а и звучат до една или друга степен разхвърляни. Мисля си, че албумът спокойно можеше да мине и без тях, особено като имаме предвид, че на места дори в най-добрите парчета има някои излишни удължавания с интродукции и аутрота. Държа да спомена и че оставената за бонус трак "Override" трябваше да бъде в основната част на албума, защото има различно, но супер интересно звучене. И горе-долу с това се изчерпват всичките ми критики към "The Gray Chapter".
Осъзнавам, че до известна степен звуча като тропащ с крак фенбой, но искам да ви уверя, че не съм такъв. Фенбой съм само на една група на тоя свят (и тя дори не пее на английски), така че каквото казвам сега е следствие на това, което съм чул в "The Gray Chapter". Не бих имал проблем да кажа, че даден албум на Slipknot е скапан, ако евентуално излезе такъв някога. Но няма как да кажа нещо подобно за тази им творба. "The Gray Chapter" кипи от заразителна енергия и разтърсваща агресия и е един от наистина малкото албуми, излезли тази година, който успя да ме разкуфее с такава огромна сила. Достойнствата му обаче се простират далеч отвъд разкуфяването, за което можем да похвалим очевидно добрия креативен и композиционен процес, бушуващ в редиците на Slipknot. Затова, ако сте решили да слушате този албум, дори не смейте да го подхващате, ако сте настроени за разочарование. Изчистете си главите от хейтърските "trve" глупости, които сте прочели из интернет и тогава си го пуснете. И ще разберете за какво говоря.
+ + + + +
Тежък, зверски енергичен, надъхващо агресивен и отвяващо мощен звук.
Slipknot не са изгубили и грам от идентичността си, но със сигурност за узрели още като музиканти.
Новите (макар и временни) членове на бандата се справят повече от подобаващо.
На много парчета можеш да си откършиш врата от куфеене ("AOV", "Skeptic", "Custer" и прочие).
- - - - -
Slipknot не са изгубили и грам от идентичността си, но със сигурност за узрели още като музиканти.
Новите (макар и временни) членове на бандата се справят повече от подобаващо.
На много парчета можеш да си откършиш врата от куфеене ("AOV", "Skeptic", "Custer" и прочие).
- - - - -
Тук-там има някои и друг пълнежец - я под формата на интро/аутро, я под формата на цял трак.
Някои парчета не звучат много-много като такива на Slipknot.
Някои парчета не звучат много-много като такива на Slipknot.
IF YOU LIKE
Stone Sour, Machine Head, Mushroomhead, 5FDP, Soulfly, Chimaira, Korn, SOAD и др.
Автор: Testset
[9/10]
Wolfen - 2012 - Chapter IV
On
петък, януари 06, 2012
1 коментара
Стил......: Speed/Power MetalДържава...: Финландия
Лейбъл....: Pure Legend Records
Отнема....: ~67 минути
www.facebook.com/wolfenmetal
www.facebook.com/wolfenmetal
На въпроса "Чувал ли си тая банда Wolfen?", трима отговориха с "Абе... май да". И аз бях така. След като се престраших да си пусна албума, мисълта, че някога май съм чувал за тази група така и не ме напусна. Впоследствие се разрових и се сетих, че някога си през 2006-та съм слушал тогавашния албум на групата, но не помня нищо от него и разпознах само обложката.
С течение на албума ме налегнаха и нови мисли - за това на колко други банди ми приличат Wolfen. От една страна усетих прилики със спийд/траш елементите, ползвани от Mystic Prophecy, а от друга - суровият метъл дух на Grave Digger. И все пак, не бих могъл да кажа, че в "Chapter IV" можем да говорим за копиране от каквото и да е естество. Wolfen просто са направили един тежък спийд/пауър/хеви метъл албум, стараейки се да се разграничат от това, което всички останали правят в момента на европейската пауър сцена.
Съчетавайки традиционни хеви метъл елементи с модерно звучене, свежи идеи и разнообразни по темпо и дух песни, Wolfen удрят с мощен метален юмрук по масата, чийто отзвук би могъл да стигне до ушите на много фенове на жанра. Защото като се заслуша човек, този албум си има всичко! Бавни ("Hole In the Sky", "Dolor Mundis"), бързи ("Revolution/Evolution", "Unbroken") и среднотемпови ("DFAIT", "Demons"), по-леки, по-тежки и по-технични песни, разнообразни вокали (чисти и понякога екстремни) и ниско настроени (двойни) китари, от които няма кой (нормален) да се оплаче. С две думи - ако ви се слуша тежък и мрачен пауър/хеви метъл, то си запишете в тефтера, че "Chapter IV" излиза на 27 януари! И макар надали това да стане новия ви най-любим пауър метъл албум ever, ще знаете, че имате на разположение цели 67 минути изключително качествен материал. Give it a try!
С течение на албума ме налегнаха и нови мисли - за това на колко други банди ми приличат Wolfen. От една страна усетих прилики със спийд/траш елементите, ползвани от Mystic Prophecy, а от друга - суровият метъл дух на Grave Digger. И все пак, не бих могъл да кажа, че в "Chapter IV" можем да говорим за копиране от каквото и да е естество. Wolfen просто са направили един тежък спийд/пауър/хеви метъл албум, стараейки се да се разграничат от това, което всички останали правят в момента на европейската пауър сцена.
Съчетавайки традиционни хеви метъл елементи с модерно звучене, свежи идеи и разнообразни по темпо и дух песни, Wolfen удрят с мощен метален юмрук по масата, чийто отзвук би могъл да стигне до ушите на много фенове на жанра. Защото като се заслуша човек, този албум си има всичко! Бавни ("Hole In the Sky", "Dolor Mundis"), бързи ("Revolution/Evolution", "Unbroken") и среднотемпови ("DFAIT", "Demons"), по-леки, по-тежки и по-технични песни, разнообразни вокали (чисти и понякога екстремни) и ниско настроени (двойни) китари, от които няма кой (нормален) да се оплаче. С две думи - ако ви се слуша тежък и мрачен пауър/хеви метъл, то си запишете в тефтера, че "Chapter IV" излиза на 27 януари! И макар надали това да стане новия ви най-любим пауър метъл албум ever, ще знаете, че имате на разположение цели 67 минути изключително качествен материал. Give it a try!
+ + + + +
Много разнообразен във всяко отношение!
Смесица между традиционни метъл мотиви и модерен звук.
67 минути качествен пауър/спийд/хеви метъл, какво повече?
Смесица между традиционни метъл мотиви и модерен звук.
67 минути качествен пауър/спийд/хеви метъл, какво повече?
- - - - -
Не всеки може да отдели над час за един албум.
Доста силно напомнят на Mystic Prophecy на места...
Доста силно напомнят на Mystic Prophecy на места...
Подходящо за фенове на:
Mystic Prophecy, Grave Digger, Bloodbound, Firewind и др.
Автор: BGMario
-=7/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
