ЖАНР: Symphonic Metal
ОТ/Д: Швейцария | 03.04.2020
ОТ/Д: Швейцария | 03.04.2020
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~43 минути
ОТНЕМА: ~43 минути
Няма как да не започнем с най-очевидното важно звено - вокалистката Мелиса Бони, която може би сте чували в транс метъл групата ѝ Rage of Light. Швейцарката пеейки не само всички чисти вокали, но и екстремните такива. Последните не са чак толкова много, като са по-скоро екстремна украса в някое и друго парче, но с това Мелиса Бони определено се откроява от повечето си колежки из симфо метъл бандите. Стилът ѝ на пеене е леко "поп", донякъде в духа на сънародниците ѝ от Lunatica (ако някой си спомня за тях) и без да се опитва да изпъква ненужно, върши задачите си с максимален професионализъм.
Албумът започва с "Infected Monarchy" - симфоничен трак, даващ доста добро усещане за това, което ще се случва нататък из албума. Следва сингълът "Marching on Versailles", който поне на мен далечно ми напомня за бойкия дух на Sabaton. Тук Мелиса има и няколко реда с харш вокали, но си проличава и че не са ѝ най-голямата сила. Следващата "Maleficent", макар и да не е сингъл, има същия, че дори по-голям хитов потенциал с агресивните си насечени рифове, красиви мелодии и ярък текст. Мрачно-елегантната "See You In Hell" и баладата "Fire and Ice" показват умението на групата да се справя и с по-бавни композиции, без да изпада в капана на скучните клишета, който често дебне при подобен тип парчета. На другия полюс е "I am the Storm", която идва с по-ярко пауър метъл звучене, тежки китари, двойни каси и затишия в куплетите.
С още хитов потенциал и модерно звучене изпъква съвсем мелодичната "Live Before You Die", а малко по-разчупената "Revenge" леко губи инерция заради твърде многото спирания в нея. За нейна сметка обаче идва "Demons", в която има най-много динамика и най-много екстремни вокали, но някак ѝ липсва завършващ елемент, който да я превърне в истинско бижу. За десерт е оставена баладичната "Tell Me Why", чийто адски як китарен риф я прави много по-добра от средното ниво балада за жанра.
Макар и с някои малки пробойни в себе си, "Chapter I: Monarchy" няма да има проблем да се нареди до много по-големи имена в жанра. Това е само дебют за Ad Infinitum и техния исторически ориентиран симфо метъл, но сработеността им е на нивото на група със сериозен стаж и е въпрос на време, докато и техните албуми се превърнат в масово очакваните заглавия в този стил. Ако не се изгубят по пътя като Beyond The Black и ако се справят с продажбите в този толкова труден за всички групи период - ще е прекрасно, защото поне аз усещах липса на качествено ново име в жанра. Хвърлете ухо задължително, ако си падате по групите от IYL графата.
+ + + + +
Завидна сработеност между членовете на групата, особено пък като за дебют.
Епични, супер мелодични и много добре построени композиции.
Много професионално изпълнение от Мелиса Бони, която се справя и с чистите, и с харш вокалите.
Откряващо се добра китарна работа.
Няколко парчета със сериозен хитов потенциал.
Епични, супер мелодични и много добре построени композиции.
Много професионално изпълнение от Мелиса Бони, която се справя и с чистите, и с харш вокалите.
Откряващо се добра китарна работа.
Няколко парчета със сериозен хитов потенциал.
- - - - -
Оркестрациите хем са на заден план, хем не са нещо нечувано, та не знам от какво да се оплача.
Има какво още да се иска от харш вокалите на Мелиса Бони.
Някоя и друга по-скучничка песен.
Има какво още да се иска от харш вокалите на Мелиса Бони.
Някоя и друга по-скучничка песен.
IF YOU LIKE
Lunatica, Beyond The Black, Delain, Diabulus In Musica, Epica, Serenity, Temperance и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Ad Infinitum - Chapter I: Monarchy"
Публикуване на коментар