TODAY'S METAL: Bonfire - Fistful of Fire

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Bonfire - Fistful of Fire

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 15, 2020 0 коментара

ЖАНР: Hard Rock/Heavy Metal
ОТ/Д: Германия | 03.04.2020

ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~53 минути

Така и не станах особен фен на Bonfire през годините, затова и ревюто, което четете, идва от гледната точка на човек, прослушал по-сериозно групата чак с идването на новия им вокалист Алекс Щал преди няколко години. С неговото привличане звукът на групата претърпя качествена промяна и се оказа, че това е едно от нещата, които са ме спирали досега. Bonfire през 2020-а звучат по-модерно от всякога, доколкото е възможно да се кажат тези думи за която и да е група, правеща хард рок с 80-арски привкус.

Албумът започва ударно с хеви метълските "Gotta Get Away" и "The Devil Made Me Do It", като във втората отиваме леко в посока пауър метъл и дори дочуваме малко фонова електроника. Други такива "по-метълски" парчета са само "Fire and Ice" и страхотната "Gloryland", а останалото е в очаквания хард рок дух. Но дори така, 4-5 по-метълски трака звучат добре в албум, от който колцина са очаквали нещо повече от хард рок. Такъв има в изобилие и също се дели на два вида - модерен и класически.

В първата графа влизат "Ride the Blade" и "A Fistful of Fire" (въпреки 80-арския ѝ припев), а класическо хард рок звучене чуваме в "Rock'n'Roll Survivors", "Breaking Out" и почващата с красноречив 80-арски синт "Warrior". В тази графа можем да добавим и баладата "When an Old Man Cries", която ми се искаше да харесам, но не успях да се справя с баналността и сладникавостта ѝ. Типичен пример за липса на креативност в баладите - хора, накарайте ме да почувствам как старецът плаче, не ми го казвайте в заглавието! Нарисувайте ми картина с музика и текст, иначе е "Тъжно е старец да плаче, нали? Хайде, плачете и вие!".

Във "Fistful of Fire" има какво да се чуе и определено ми харесва повече от старите им неща, което може би е точно обратното на вашето мнение, ако сте сред дългогодишните им фенове. Но дори при това положение в главата ми идва фразата, кяото често обсъждаме с колегите от сайта, а именно "Чичаци правят клишаци". Който не вярва, да дойде и да каже, че песни като "Rock'n'Roll Survivors" и "Warrior" не сме ги чували минимум 930 милиарда пъти в последните 30 години.

+ + + + +

Модернизиран, актуален за периода звук, без изкуствено "осемдесетаряване".
Няколко по-директни хеви и дори частично пауър метъл включвания.
Алекс Щал има жесток глас за този стил музика.

- - - - -

Купища баналности и хард рок клишета, които се забравят най-късно до края на деня.
Баладата, която даже има и акустичен вариант, е урок за това как не се прави балада.