TODAY'S METAL: Dynazty - The Dark Delight

About TMB

BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]

Dynazty - The Dark Delight

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 09, 2020 0 коментара

ЖАНР: Melodic Power Metal
ОТ/Д: Швеция | 03.04.2020

ЛЕЙБЪЛ: AFM
ОТНЕМА: ~52 минути

Dynazty е машина за мелодични пауър рифове, а членовете на групата спокойно биха могли да бъдат рекламни коси на всяка известна марка шампоани. Познавате вокалиста им Нилс Молин поне от новата му роля в Amaranthe, а двамата китаристи свирят заедно с имена като Pain, Lindemann, Dee Snider и Joe Lynn Turner. С други думи - в този състав има креативен и технически потенциал за големи неща. И те го реализират недвусмислено с "The Dark Delight".

Албумът не е много по-различен от предшественика си, ако не броим осезаемо намалената като количество електроника. Мелодиите са също толкова на брой, като някои дори са доста сходни с тези от "Firesign". Това си личи още от първия сингъл и отварящ трак "Presence of Mind", а следващата "Paradise of the Architect" следва сходна формула, но и доста напомня за парче на Amaranthe, само че без толкова много електроника. "The Black" пък е нещо като логичен наследник на хитовия сингъл "The Grey" от предишния албум - дотолкова, че двете песни си приличат много силно. Във "From Sound To Silence" с харш вокали се включва GG6 от Amaranthe, като само липсата на Елиз Рид прави композицията различима от такава на поп-метъл групата.

"Hologram" започва като акустична балада, в която да блесне гласът на Нилс, но рифовете и готиното соло към края превръщат парчето в нещо много по-хубаво от обикновена баладка. Вторият сингъл "Heartless Madness" удря с още по-лепкава и леко напомняща за 80-арските синтове мелодия и мега мелодичен припев, който трудно да избиете от главата си. Третият сингъл "Waterfall" пък бързо се превърна и в една от любимите ми композиции в албума - супер мелодична, електронизирана и удряща със здрави насечени рифове - как да не се прехласна? "Threading the Needle" залага залага на малко по-типично мелопауър звучене, а "The Man & The Elements" напомнят по-скоро за класическия хеви метъл.

На финалната права агресивната "Apex" вдига темпото с модерни насечени рифове, "The Road To Redemption" изненадва с почти кънтри звук - ни в клин, ни в ръкав, а краят на албума идва с едноименната и малко по-мрачничка "The Dark Delight", която едновременно прилича "Deutschland" на Rammstein и леко на "Breaking Away" на "Avantasia" - сами ще усетите защо, щом я чуете.

Признавам, че предишният албум на Dynazty ми хареса повече. "The Dark Delight" е логичен негов наследник, но сякаш твърде много се опитва да повтори същата успешна формула, като на места пичовете директно се самокопират. На места липсва съвсем малко, за да се превърне всичко в хит, а китарните сола, макар и винаги готини, идват кажи-речи винаги по едно и също време, което говори за твърде очевидно структуриране на композициите. Баладите са като песни на Amaranthe без Елиз, а някои парчета, дори и добри сами по себе си, просто се губят из общата картинка. Но дори с всички тези забележки, това си е албум на Dynazty - а те изглеждат неспособни да правят незабележителни албуми.

+ + + + +

Топ качество на зарибяващите мелодии.
Чудесно сработени музиканти и безгрешен Нилс Молин зад микрофона.
Няколко много очевидни хита.
Електрониката им отива много.

- - - - -

Усеща се самокопиране тук и там.
Електрониката и модерното звучене отстъпват с крачка назад този път.
Понякога имам чувството, че слушам няколко различни, отдавна познати банди.