ЖАНР: Atmospheric/Doom/Prog/MDM
ОТ/Д: Финландия | 11.02.2022
ОТ/Д: Финландия | 11.02.2022
ЛЕЙБЪЛ: Atomic Fire Records
ОТНЕМА: ~56 минути
ОТНЕМА: ~56 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет doom. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет doom. Показване на всички публикации
Enslaved - Utgard
On
четвъртък, септември 24, 2020
0
коментара
ЖАНР: Progressive/Melodic Viking Metal
ОТ/Д: Норвегия | 02.10.2020
ОТ/Д: Норвегия | 02.10.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~45 минути
ОТНЕМА: ~45 минути
My Dying Bride - The Ghost of Orion
On
вторник, март 03, 2020
0
коментара
ЖАНР: Doom Metal
ОТ/Д: Англия | 06.03.2020
ОТ/Д: Англия | 06.03.2020
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~56 минути
ОТНЕМА: ~56 минути
Avatarium - The Fire I Long For
On
понеделник, ноември 18, 2019
0
коментара
ЖАНР: Doom/Hard Rock/Metal
ОТ/Д: Швеция | 22.11.2019
ОТ/Д: Швеция | 22.11.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~44 минути
ОТНЕМА: ~44 минути
Nailed To Obscurity - Black Frost
On
събота, януари 05, 2019
0
коментара
ЖАНР: Melodic Death/Doom Metal
ОТ/Д: Германия | 11.01.2019
ОТ/Д: Германия | 11.01.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~47 минути
ОТНЕМА: ~47 минути
Ghost - Prequelle
On
неделя, май 27, 2018
1 коментара
ЖАНР: Doom/Glam/Heavy Metal
ОТ/Д: Швеция | 01.06.2018
ОТ/Д: Швеция | 01.06.2018
ЛЕЙБЪЛ: Spinefarm/Vista
ОТНЕМА: ~42 минути
ОТНЕМА: ~42 минути
In the Woods - Pure
On
петък, декември 23, 2016
0
коментара
Стилът: Experimental/Doom/Progressive Metal
От/Год: Норвегия, 2016
Лейбъл: Debemur Morti Productions
Само ако знаете колко се израдвах, когато разбрах, че In The Woods ще издадат албум! И разбира се, от мига, в който се появи, вече вероятно съм го завъртял поне 20 пъти. Доста се колебах дали да напиша няколко думи за него – колебание, породено от съмненията за някакъв заговор между тукашните ни герои и колегите им от Evergrey. И ще ви кажа защо тази мисъл се зароди в мен.
Още отварящата и заглавна песен "Pure" ме върна 1-2 месеца назад със спомена за новия албум на шведите. Толкова много общи неща - звученето, сходните гласове, постройката на композициите, та чак до изконните влияния на прог рока от 70-те и 80-те. Ама какво да се прави, случват се и такива неща. Всъщност, искам да кажа, че ми липсва онова новаторство, което имаше в изобилие в предишните им издания. Сега като че ли са потънали в океана на изминалото време и неговата тежест е притиснала творческия им потенциал някъде там, където беше прекъснат преди много години. На моменти от създаденото налягане бива изстрелван по някой залп вдъхновение, което обаче на мен ми е крайно недостатъчно. Първото подобно изключение идва с "The Recalcitrant Protagonist" – песен, построена зверски добре, с бавно навлизащи китарни рифове, хубава мелодия и съвсем леко сладникав привкус. И докато чак "Cult Of Shining Stars" китарите стават наистина настоятелни, не мога да спра да си мисля за заглавната "Pure". В нея е залегнала философията относно съпътстващите ни светове, съществувание и съзнание, като дълбочината, която се корени в това, е същността на идеята, около която се върти албума. Сложна работа, ей!
Продължаваме напред до "Transmission KRS" - инструментал, странно напомнящ ми за ФСБ, като стигаме и до нещо приятно и рядко срещано - 10-минутен трак, който не отегчава по никакъв начин. Първата му половина е подчинена силно на синтезаторните звуци, докато във втората сливането им с китарен саунд и майсторски сола е показател, че контролът върху въздействието e изцяло на страната на норвежците. И да, "This Dark Dream", а в последствие и "Mystery Of The Constellations" (искам още и още от последните ѝ минути!) са точно онази магия, за която говоря. Пълно потапяне в красотата на тяхната музика - от всичко и обилно!
In The Woods винаги са били мярка за неподражаемост и оригиналност - и в "Omnio", и в "Strange Иn Stereo", и преди това. Примери бол. Този път оценката в този аспект не би могла да е върхова, но пък най-вероятно това е, защото още не съм свикнал с това им звучене и най-вече с гласа на Mr.Foe. Затова и сравнението в началото така ми се е натрапило. Както и да е, определено бих заложил на следващия албум (ако не е след 15 години), че ще отприщи отново извора на онова, което е направило тази банда толкова култова.
+ + + + +
Тези хора не могат да правят слаба музика.
Много, много умело смесване на по-лекия прог рок с тежки метъл рифове.
Знаете ли, че In The Woods са сред първите групи, ползвали определението "Pagan Metal" за музиката си?
- - - - -
Много, много умело смесване на по-лекия прог рок с тежки метъл рифове.
Знаете ли, че In The Woods са сред първите групи, ползвали определението "Pagan Metal" за музиката си?
- - - - -
Няма го онзи дух на новаторство.
Стиловите прилики с Еvergrey.
Вокалите на Mr.Foe трябва да се напаснат с времето към стандартите на бандата.
Стиловите прилики с Еvergrey.
Вокалите на Mr.Foe трябва да се напаснат с времето към стандартите на бандата.
IF YOU LIKE
Evergrey, Green Carnation, The Third and The Mortal, Ulver, Pink Floyd и др.
Автор: Nightice
[8/10]
Warpath - Bullets For a Desert Session
On
четвъртък, декември 01, 2016
0
коментара
Стилът: Thrash/Doom/Groove Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Massacre Records
Това не го очаквах - след повече от 20 години прекъсване, слушам нов албум на Warpath! Сигурно има 50 групи с това име, но това са онези германци, които го ползват от началото на 90-те и издадоха свирепия "Massive". Стилът им може да бъде обощен като "траш, ама не баш", затова те самите го наричат "hate metal" - смес от траш, груув, хардкор и малко дуум. Зад микрофона отново е Дирк Вайс, познат ни още от Incubator и от жестоките Richthofen. И ако вече сте чули страховития му рев веднъж, надали сте го забравили.
На пръв поглед това е вид метъл, който лесно бих подминал. Продукцията не блести с кой знае какво качество, а музиката - с кой знае каква оригиналност. В "Bullets For a Desert Session" основни роли играят емоцията и носталгията. И като казвам "емоция" нямам предвид някаква тъжна или романтична такава - просто каквото и да изпява Дирк Вайс, звучи адски искрено и думите му удрят максимално силно. Заради това, но и заради други показатели, той ми напомня за Том Уейтс. Като добавим мачкащото темпо (независимо дали е средно или бързо), албумът придобива една мрачна и носталгична окраска, която хем ни връща в 90-те, хем ни рита здраво, за да поиздивеем подобаващо.
Трашът в този албум носи със себе си духа на траша от началото на 90-те. Откриващата "Reborn", силно напомнящата за Sodom "No One Can Kill Us" и "No More Time To Bleed (Thrashunion)" са високоскоростните резачки редом с "Unseen Enemy", която обаче има по-скоро пънкарски хардкор привкус. За достоен наследник на "Massive" пък може да мине "I Don't Care" и минаващата бавно като валяк "When War Begins". Други мачкащи композиции, макар и в малко по-високо темпо, са "The Liar Knows the Truth" и "God Is Dead" - един от многото тракове в албума с директни антирелигиозни текстове. Тук даже няма как да се сърдим на Дирк, че напада само християнството, защото той говори против религията като цяло, а в Richthofen дори цитираше конкретни имена на божества в красноречивата "Kill For Allah". Ето така се прави антирелигиозна песен - не само срещу християнството, защото това е лесно и банално. Ха кажи нещо против исляма, а?
По-изчистени форми на дуум можем да чуем най-вече в "Crossing" и 7-минутната "Bullets For a Desert Session", с която идва и краят на албума. С риск да се повторя, музиката в него не е супер оригинална и дори не бих казал, че звучи като писана през 2016-а. Само че май точно в това ѝ е чара - Warpath звучат така, сякаш 20 години са спали криогенен сън и са се събудили във все същото си старо студио, за да запишат нов албум. Затова и ако не сте били фенове на групата през 90-те, надали ще разберете защо проявявам този ентусиазъм. Напълно ще ви разбера, ако не харесате "Bullets For a Desert Session". Но ако поне веднъж сте попадали на "Massive" и ако не сте вярвали на ушите си, докато сте слушали смазващите Richthofen, то този албум е за вас. Той има силата да ви върне поне 20 години назад и да ви припомни що е то "здрав суров метъл".
+ + + + +
Суров, неподправен, искрен, директен, мачкащ, непукистки метъл.
Ранният 90-арски дух е много силно изразен и носи много носталгия.
От гласа на Дирк Вайс струи толкова много омраза и неприязън, че е трудно да се опише.
- - - - -
Ранният 90-арски дух е много силно изразен и носи много носталгия.
От гласа на Дирк Вайс струи толкова много омраза и неприязън, че е трудно да се опише.
- - - - -
Ако не сте били фенове на Warpath през 90-те, надали този албум ще ви впечатли особено.
Без особени форми на новаторство, оригиналност и блестяща продукция.
Някои многократно повтарящи се елементи, особено откъм тематика и текстове.
Без особени форми на новаторство, оригиналност и блестяща продукция.
Някои многократно повтарящи се елементи, особено откъм тематика и текстове.
IF YOU LIKE
Incubator, Richthofen, Totenmond, Pantera, Niederschlag, Dew-Scented, Sodom и др.
Автор: Testset
[7/10]
Katatonia - The Fall of Hearts
On
понеделник, юли 11, 2016
0
коментара
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Peaceville Records
Една приятелка уби много време от живота си да ми обяснява как последните два албума на Katatonia са всъщност много добри и трябва да се слушат в определена последователност. Опитах! Заклевам се в брадата на Кери Кинг, дадох им не един или два шанса и тук-там имаше попадения. Но така или иначе лекичкият "Dead End Kings" бе последван от чаша уиски с 37 кубчета лед в нея (разбирай "Dethroned and Uncrowned"). А "Night Is the New Day" беше един доста разнообразен, красив, мрачен и тежък албум, който и до ден днешен си въртя на плейъра нон-стоп.
И честно казано, след него трябваше да излезе албум като "The Fall of Hearts". Или ако не веднага, то поне през албум. Насоката на Katatonia към по-прогресарски подходи определено успява да изстиска прекрасни резултати, а именно - типичната меланхолия, подкрепена с някой и друг здрав риф за фон. Знам, че искам много, при положение че съставът им постоянно се клати, но парчета като "Takeover", "Serein", "Old Hearts Fall" и "Sanction" доказват, че това е им е нещото (обетованата земя?) на кататоничните. Разбира се, има и парчета, за които е можело да се даде повече ("The Night Subscriber", "Decima", "Serac"), но това определено не значи, че са слаби попадения - просто има по-силни от тях. Козината ми настръхна на "Shifts" в момента, в който чух сирените и ме отвя към Silent Hill. Не знам дали господин Йонас Ренске се интересува от този франчайз, но дори и текстът като че ли има попадение за култовия град. Тъй като разполагам с digibook изданието на албума, плейлистът завършва с "Vakaren" - парче на родния език на кататонци, което звучи изключително красиво и ще си изям джапанките от яд, ако пеят за баница с праз в него. За съжаление другите издания не съм ги прослушвал, има поне 2-3 трака, за които съм убеден, че ще са на същото добро ниво.
"The Fall of Hearts" е силен, добър и приятен албум, с много разчупени и меланхолични мелодии, достоен за нивото на Katatonia. Признавам си, че малко излишно разкритикувах "Dead End Kings" и "Dethroned and Uncrowned", тъй като заедно с акустичния лайв "Sanctitude", тези два албума всъщност имат изключително силно влияние върху "The Fall of Hearts". Имам предвид, че ако се заслушате, ще усетите, че разни музикални похвати от гореизброените са намерили адекватното си място в текущата творба, или дет' вика Бай Църо от сервиза в Люлин "Заспаха си на мястото!". Това е албум, който дълго ще преслушвам в неговата цялост.
+ + + + +
Прогресарският подход дава чуваеми резултати.
Грабващ и задържащ вниманието от начало до край.
Рядко се срещат албуми, създаващи такава красива атмосфера.
Достойна дължина (минимум 67 минути разнообразие).
- - - - -
Грабващ и задържащ вниманието от начало до край.
Рядко се срещат албуми, създаващи такава красива атмосфера.
Достойна дължина (минимум 67 минути разнообразие).
- - - - -
Можеше и да е малко по-тежичък откъм китари.
Разпиляването на бонусите в 18675 различни издания никога не е гот за крайния потребител.
Разпиляването на бонусите в 18675 различни издания никога не е гот за крайния потребител.
IF YOU LIKE
Paradise Lost, Anathema, Opeth, Amorphis, Tiamat, Poets of the Fall и др.
Автор: Quiksilver
[8.5/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
