TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет end. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет end. Показване на всички публикации

Tacere - 2012 - At World's End

Posted by Today's Metal Crew On петък, декември 07, 2012 1 коментара

Стил......: Modern Gothic/Power Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Grassbay Records
Отнема....: ~42 минути 


Пет години е много време, особено когато става дума за издаване на втори албум. За това време сцената претърпя не една и две метаморфози и мнозина вероятно са забравили успешния и обещаващ дебют на Tacere - "Beautiful Drakness". Обяснението е просто - вокалистката Хелена Хаапаранта (сега в Crimfall) напусна групата и обърка плановете на Tacere. А като добавим и дългото търсене на лейбъл, отговорът на въпроса "защо този албум толкова се забави" започва постепенно да се изяснява.

"At World's End" е близък като идея до своя предшественик, но осезаемо различен като краен резултат. Промяна в стила почти няма и Tacere отново залагат на смесица от мелодичен пауър метъл, готик рок, симфонични партии и електронни елементи, но този път са се постарали добре да полират звука си - нещо, което не можем да кажем за "Beautiful Drakness". Мъжките и женските вокали пък вече са почти изравнени като количество, което е добър знак, защото Тая и Кари Кнуутула (още китарист и клавирист) се допълват доста добре зад микрофона.

Често определят Tacere като "Drama Metal" група и можете да разберете защо, ако чуете сингъла "Break Me", който в общи линии ще ви даде някаква представа за общото звучене на албума, но със сигурност не е и най-добрата песен в него. Ако някой случайно беше долетял от Финландия да ме пита коя песен да е пилотен сингъл, веднага бих му посочил или епичната "The Storm Inside", или чистата проба модерен метъл "Tears", чието електронно звучене съдържа много хитов потенциал. Повечето други парчета залагат на драматично симфо-звучене, като изключение прави най-вече затварящата пиано-балада "The Artist".

Голямото забавяне с новия материал, смяната на Хелена и все още не толкова убедителната Тая накараха много фенове и критици да смятат, че Tacere са попаднали в задънена улица. Факт е също, че в "At World's End" няма много наистина запомнящи се парчета. За сметка на това обаче няма и откровено слаби такива. Точно затова изобщо не споделям критическото мнение и оставам с много добри впечатления от този албум. А ако Tacere си вземат правилните поуки от него, нищо чудно скоро да се завърнат с гръм, трясък и нов голям лейбъл (да се надяваме), който да им помогне да се сдобият с една заслужено голяма фенска маса.

+ + + + +
Добро съчетание от мелодичен симфо-пауър, готик, електроника и модерен метъл.
Мъжките и женските вокали се допълват много добре на места.
Запомнящи се тракове като "Tears", "Break Me" и "The Storm Inside".
Няма откровено слаби парчета...

- - - - -
... но няма и особено много запомнящи се парчета.
Новата (и красива) вокалистка Тая определено трябва да се постарае още малко.
Петте години забавяне си казват своето.

Подходящо за фенове на:
Nemesea, Visions of Atlantis, Delain, Lunatica, Nightwish, Amaranthe и др.
 Автор: Undepth
-=7/10=-

Orden Ogan - 2012 - To the End

Posted by Today's Metal Crew On петък, октомври 12, 2012 3 коментара

Стил......: Epic Power/Heavy Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~55 минути 


Orden Ogan сякаш се появиха от нищото и бързо приковаха вниманието на пауър и хеви метъл феновете с първите си два албума. Нещо повече, групата почна постепенно да си извоюва прозвището "кралете на припева", но преди да запечатаме тези думи като официални, нека надникнем зад мразовитата обложка на новия им албум "To the End".

Чакането на "To the End" продължи повече от очакваното. Около групата се заговори повече от всякога, а положението стана... хм, щях да кажа "напечено", но с този "леден" албум, това нямаше да е вярно. Важното е, че албумът вече е тук и всички фенове могат да се успокоят - "To the End" ще отговори и на най-високите ви очаквания! Дори отварящият му инструментал "The Frozen Few" не е поредното скучно пауър метъл интро, а постепенно разгръщаща се композиция, преминаваща в заглавното парче "To the End". То избухва с много енергия, мелодични куплети и 90-секундно (!) китарно соло. Докато още сте в шок от ударното начало, идва и епичният сингъл "The Things We Believe In". Химноподобният му припев се запомня моментално и със сигурност ще бъде неразделна част от бъдещите турнета на групата. Съдейки по видеото към песента пък разбираме, че Orden Ogan са имали и време да поиграят Fallout и/или Metro 2033 ;-) Но оставяме бъзика настрана и продължаваме нататък, където ни очакват още скоростни тракове като "Land of the Dead", "Till the Stars Cry Out", и двукасовите пауър метъл резачки "Dying Paradise" и "Mystic Symphony". Последната вече отдавна е позната на по-запалените фенове, но групата чак сега я записа официално. И по-добре, защото "Mystic Symphony" е истинска пауър метъл бомба и е едно от най-добрите парчета не само в албума, а и в жанра за тази година! За да не се уморите от скорост и куфеене обаче, темпото резонно пада в баладата "The Ice Kings", прогресарската "This World of Ice" и грандиозната "Angels War", чийто мощен насечен риф и епичен припев ще ви накарат да настръхнете. Невероятен опус, след който идва и затварящата балада "Take This Light".

След като изтекат последните секунди на този албум, ще е добре да останете на тишина за момент, за да осъзнаете чутото. Ще ви се струва, че реалността е изкривена, че навън вие мразовит вятър и че в небето над вас се води война. Постойте така докато реалността ви задърпа за ръкава и си пуснете "To the End" отново. Вече ще сте разбрали, че "епичен" е подходяща дума за всяко от парчетата в него и че ще има какво да слушате многократно в идващата студена и вечно изненадана от снега българска зима.

+ + + + +
Епичен, бомбастичен, мелодичен, тежък, стегнат, енергичен, разнообразен, завладяващ албум!
Най-бързата, най-тежка, най-мелодична и определено най-успешна творба на групата досега.
Много химноподобни и запомнящи се горови припеви и вокални хармонии.
Две от най-добрите песни в жанра за цялата 2012-та се намират именно тук.

- - - - -
Знаех, че няма как да харесам всички песни, но така и не си промених мнението за 1-2 пълнежни трака...

Подходящо за фенове на:
Blind Guardian, Sabaton, Running Wild, Rhapsody, Van Canto и др.
 Автор: Testset
-=9/10=-

Cherri Bomb - 2012 - This Is the End of Control

Posted by Today's Metal Crew On събота, май 05, 2012 2 коментара

Стил......: Alternative/hard Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Hollywood Records
Отнема....: ~38 минути 


Подозирам, че 90% от хората, чували Cherri Bomb са си пуснали музиката им, защото са видели, че групата се състои изцяло от симпатични мадами. То и аз така де. Влече ме да гледам как млади моми блъскат барабаните, баса и китарите. И всеки път докато гледам, се чудя: "Дали толкова си могат, или просто това им е стилът"? И няма как да ме обвините в сексизъм, защото ние тук сме толкова отявлени не-сексисти, че изобщо не ни дреме дали бандата е пълна с мъжове (!) или дами. Нас ни грее музиката. А Cherri Bomb не впечатляват с особено невероятна такава.

Проблемът не е в пола на музикантите, а в това, че единственото интересно при тях е самият факт, че са 4 мадами, които правят рок. Ако мъже правеха подобна музика, във Facebook щяха да имат не 127 хиляди, а 127 фена, и то предимно съученици и приятели на приятели. Но ето, че Cherri Bomb имат договор с гигантския лейбъл Hollywood Records и дори участват в саундтрака към касовия филмов хит "The Avengers"! Виждате, все интересни неща, но не и щом иде реч за музиката на момичетата. Тя представлява леко модернизиран хард рок с типично холивудски тийн-добавки, които да хванат ухото на уморените от Майли Сайръс ученички. Това е. Хората, които биха се впечатлили от музикалните им умения са предимно такива, които никога не са подозирали, че жена може да свири на барабани/китара, както и такива като баща ми, които тепърва преоткриват YouTube, гледайки клипчета от "Britain's Got Talent" и крещят (защото са със слушалки на упите): "ВИЖ ГО ТОВА МАЛКОТО КАК ПЕЕ, УАУ, ЕЛА ЧУЙ". В този ред на мисли, Хилда Казасян, Любен Дилов и Магърдич Халваджиян (е, без последния вече) биха казали съответно "Ама вие сте чудесни, не бях виждала такова нещо", "Тфупер фте, тфтрахотни дазе" и "От мене имате едно голямо ДА" за Cherri Bomb, докато зад тях тълпа тийнейджърки щеше да пищи, размахвайки плакат "8Г, гимназия по оборен туризъм, село Жмъдево".

Майтапът настрана, Cherri Bomb имат някое и друго попадение, но като цяло просто не правят нищо новаторско или впечатляващо като музика, освен ако не броим "биващия" хард рок сингъл "Shake the Ground". Пък нека ги хвалят и да им правят евала, само защото са мацки и нека ние сме критичните подлеци, които им уронват престижа. И не че момите не опитват да правят нещо хубаво - просто толкова си могат. С риск да се пошестя (?) - тази група не предлага нищо интересно, освен това, че е с 8 гърди напред пред повечето си колеги в жанра и че основният риф на "Drawing a Blank" подозрително много напомня на този от "Хора от народа" на Хиподил. Хайде сега чуйте/вижте сами и преценете.

+ + + + +
Млади мадами, правещи рок, е винаги приятна гледка.
Нелоши тракове като цяло и някои добри попадения.
Добри вокали, сравнително качествен звук и някои запяващи се припеви.

- - - - -
Изненадващо скучен, неоригинален и безинтересен албум.
Това му се вика "дисни рок".
Момите биват постоянно прехвалвани, което не е добре за техните крехки години.

Подходящо за фенове на:
The Material, Evarose, Kandia, Kittie и др.
 Автор: Undepth
-=4.5/10=-

Thousand Foot Krutch - 2012 - The End Is Where We Begin

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 08, 2012 6 коментара

Стил......: Alterantive Rock/Nu Metal
Държава...: Канада
Лейбъл....: -
Отнема....: ~49 минути 

facebook.com/thousandfootkrutch

Thousand Foot Krutch са родени за определението "свежа банда". Просто си ги пуснете и ще се убедите в това. "The End Is Where We Begin" е шестият им студиен албум и може да се каже, че включва в себе си както едни от най-тежките неща, които бандата някога е правила, така и едни от най-леките такива. А аз не крия, че обичам групи, използващи подобен контраст в музиката си.

"The End Is Where We Begin" представлява експлозивна смес от типичен северноамерикански алтърнатив рок ("We Are", "Light Up the Sky", "Let the Sparks Fly", "The End Is Where We Begin", "War of Change"), здрав ню метъл (Disturbed-ската "I Get Wicked" и тежката "Down") и малко рапкор, сбутан тук-там в някои от песните. Използвам фразата "експлозивна смес", защото TFK добре знаят как да извадят толкова готин звук, че да те накарат да си взривиш колонките от надуване, което е почти неизбежно при наличието на песни като "Courtesy Call", "The End Is Where We Begin", "War of Change" и "Down". Някак... отвътре ти идва един порив да надуеш децибелите, за да усетиш всеки кристално ясно открояващ се удар на барабаните и всеки перфектно изчистен риф. Дет' се вика, съседите ми се научиха да слушат силно много готина музика... нищо, че не ги питам.

Но да не се отплесваме. TFK са направили може би най-силния албум в кариерата си. Или, за да не съм чак толкова краен, то поне са направили най-разнообразния си албум досега. Изключвайки почти моментално баладките в "The End Is Where We Begin" (не че не обичам балади, просто тези са хем лигави, хем банални, хем неподходящи), ни остава много първокласен материал, какъвто все по-рядко се среща напоследък.

Спирам тук, преди някой пак да е казал, че в TMB пишем само за "razni omreli fesuve deto ne sa metl ibasi laianta" (дословен цитат), както някой наблюдателно (и напълно грамотно) бе отбелязал в своя мейл към нас. Останалите, които знаете на какво са способни TFK и колко добре правят това, което правят - не се колебайте да чуете този им нов албум. Колебаещите се също да опитат задължително!

+ + + + +
Много модерен, съвременен, солиден, експлозивен и свеж албум.
Много песни, предразполагащи към силно надуване и "избухване".
За всеки по нещо - алт рок, алт метъл, ню метъл, рапкор, баладки и прочие.

- - - - -
Баладките са предвидими, банални, лигави и някак... не ми се връзват в цялата работа.
На места доста напомнят на Linkin Park, Distrubed и други популярни банди.
Ако смятате, че групите в този жанр са "ibasi laianta", не ви препоръчвам този албум.

Подходящо за фенове на:
Linkin Park, Nine Lashes, Nickelback, Disturbed, Hollywood Undead и др.
 Автор: Stahli
-=8/10=-

Xandria - 2012 - Neverworld's End

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 28, 2012 10 коментара

Стил......: Symphonic Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Napalm Records
Отнема....: ~64 минути 

www.facebook.com/xandriaofficial

Няколко колеги си поговорихме къде надълго и нашироко, къде по-накратко за новия албум на Xandria и се оказа, че в оценките и мненията има много разлики. Спорът стана толкова интересен и всички гледни точки бяха толкова убедителни, че реших да ги компилирам в това... не мога да го нарека "ревю"...  правилната дума май е "размисъл".

Да започнем с това, че Xandria звучи като съвсем друга група. Напускането на Лиса Миделхауве и привличането на сопрано-красавицата Мануела Кралер (позната ни от Haggard) промени цялото звучене на групата. Музиката на Xandria зави в посока на повече симфо-елементи и по-мрачен, тежък и епичен саунд. Резултатът е налице и вече повечето от вас може би са чули колко по-добре звучат Xandria така. Музиката им вече не е безлична и лесно забравима, има енергия, има повече метъл и на пръв поглед просто няма от какво да се оплачем.

Нека се заслушаме като фенове. Да, мисълта ви "Уау, това звучи като стария Nightwish" е минала не само през вашите глави. От една страна, Xandria правят успешен бизнес ход с промяната си, привличайки към себе си онези фенове на Nightwish, които още не могат да преглътнат изгонването на Таря Турунен от групата. За тях "Neverworld's End" е нормално да бъде нова надежда, че любимото им звучене на сопрано/мецосопрано, примесено с кийбордни хорове и симфо-пауър метъл не е безвъзвратно изгубено. Точно затова болшинството фенове на "стария" Nightwish би трябвало да са много доволни от "Neverworld's End".

Oт друга страна обаче е редно да се замислим - трябва ли ни наистина копие на Nightwish с Таря? Не можеха ли Xandria да сътворят нещо оригинално? Съгласен съм, че е нормално да има прилики, че е нормално две групи, свирещи в един жанр да си приличат, но това нещо тук е толкова целенасочено, че няма повече накъде. През цялото време имах чувството, че Мануела нарочно се опитва да пее досущ като Таря и че ей сега ще се обади Марко Хиетала за някой припев. В този албум има дори и от онези леки фолклорни елементи, които Nightwish често изпозлват в последните си албуми. Така в крайна сметка се е получила една странна смесица от съвременното звучене на Nightwish със звученето на групата от времето на с Таря.

Отново на обратния полюс обаче се замисляме, че от десетките знайни и незнайни copycat банди, пръкнали се в следствие на Nightwish и тяхното влияние, нито една не успя да разбуни духовете както това тук и сега. И не че много от тези банди нямат собствени достойнства и превъзходни албуми зад гърба си, но истински аналог, който да може да се направи между тях няма. Именно тук идва далновидноста, прозорливоста и таланта на Xandria, усетили дупката в пазарната ниша, оставена от напускането на Таря и хилядите сълзи проляти по нея. И така тe стават единствените, успели да "нахранят гладните".

Обективно погледнато, албумът е добре направен, изпълнен с всичко, което критиците и фенове могат само да хвалят. Намират се няколко наистина зарибяващи песни и общото звучене на "Neverworld's End" е такова, че не можеш просто да кажеш "Не е добре". Но остава въпросът дали този сполучлив бизнес ход от страна на Xandria ще доведе до нещо повече от сравнения с Nightwish. Дотогава ще оставим вас да решите дали новата стратегия и новото звучене на Xandria ви допадат или не.

+ + + + +
Ново, много подобрено звучене, повече енергия и харизма.
Дава на феновете на "Nightwish с Таря" нещо, за което да се хванат.
Привличането на Мануела Кралер е много правилно решение.

- - - - -
Албумът звучи като пълно копие на Nightwish.
Липса на оригиналност и свежи идеи.

Подходящо за фенове на:
Nightwish, Tarja, Amberian Dawn, After Forever и др.
Автор: -
-=N/A=-

I See Stars - 2011 - The End of the World Party

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 15, 2011 0 коментара

Стил......: Post-Hardcore/Trancecore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Sumerian Records
Отнема....: 37 минути

www.myspace.com/iseestarsmusic

Грешка беше да подходя с големи очаквания към този, втори поред албум на I See Stars - младата банта от Уорън, Мичигън. Грешка, защото очаквах наистина стойностен транскор албум, пък то се оказа просто един... свежарски албум и нищо повече. И вярвайте ми, "The End of the World Party" щеше да е доста по-добър ако вокалите на Девин Оливър не приличаха чак толкова много на тези на Аврил Лавин... Дам, това е малко плашещо. Когато пее в по-ниски тоналности нещата са ОК, но превъзбуди ли се и вземе ли да вдига херците, тогава става страшно. По някое време даже ме хваща срам, че групата като цяло ме кефи, защото това са едни от най-лигавите възможни вокали, които съм чувал... Крещенето е по-добрият вариант, от който обаче г-н Оливър не се възползва достатъчно често. И така, в крайна сметка албумът не е лош. Липсват му правилните вокали, малко повече електроника и повече екстремни моменти. Защото в момента прилича на извратеното дете на Alesana и Avril Lavigne, което си играе с Asking Alexandria и Attack Attack (забележете колко много "А"-та, баси). Очаквам с интерес следващия албум на I See Stars, защото този далеч не показва пълния потенциал на групата.

+ + + + Плюсове.......:
Мелодичен, свеж албум като цяло.
Приятно младежко звучене.
Заглавната песен си е направо хит.
Дискът идва с много яка тениска (държах да го кажа)!

- - - - Минуси........:
Прекомерно лигави вокали през половината албум.
High School Musical в пост-хардкор вариант.
Сякаш е правен за американски тийнове и емота.

Подходящо за фенове на:
Woe Is Me, Attack Attack, We Came As Romans и др.
Автор: Stahli
-=5.5/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели