ЖАНР: Power/MDM/Folk Metal
ОТ/Д: Финландия | 18.10.2024
ОТ/Д: Финландия | 18.10.2024
ЛЕЙБЪЛ: Metal Blade
ОТНЕМА: ~43 минути
ОТНЕМА: ~43 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет ensiferum. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ensiferum. Показване на всички публикации
Pain в София: Самураи, бocки, викинги и извънземни
On
сряда, ноември 01, 2023
1 коментара
Часът е 16:45, аз съм в Студентски град и чакам пред зала "Христо Ботев". Явно изглеждам учтив, защото три възрастни дами, седнали на пейка до залата, ми подвикват: "Какво ще има тая вечер тука?". Обяснявам им, че ще има метъл концерт. "Кои групи?", пита едната. Oбясняwam подробно - Ryujin, самурайски метъл от Япония, Eleine, модерен метъл от Швеция, Ensiferum, фолк метъл от Финландия и Pain, индъстриъл метъл от Швеция. "А колко струват билетите?". Вече са 80, защото е денят на концерта. "Ее, няма да ми стигне пенсията. Да бяха по 50, може". Казвам ѝ, че билетите са по-евтини при ранно закупуване, а и все пак са 4 групи, а тя отвръща "Значи друг път рано ще купуваме билетите". Съгласявам се с това правило и идва време да влизам.
Ensiferum - Thalassic
On
вторник, юни 30, 2020
0
коментара
ЖАНР: Melodic Death/Power/Folk Metal
ОТ/Д: Финландия | 10.07.2020
ОТ/Д: Финландия | 10.07.2020
ЛЕЙБЪЛ: Metal Blade Records
ОТНЕМА: ~44 минути
ОТНЕМА: ~44 минути
Ensiferum - One Man Army
On
събота, март 07, 2015
1 коментара
От/Год: Финландия, 2015
Лейбъл: Metal Blade
За този и предишния албум на Ensiferum се чудех какъв им е проблемът, че не ме грабват така, както преди години ме грабнаха "Iron" и "From Afar". Затова реших да "загрея" с "Iron" и още след 2-3 песни се усетих, че е въпрос на... магия. Звукът е някак по-плътен, мелодиите "влизат" добре като слабо газирана бира, която не е нито топла, нито прекалено студена. А в "Unsung Heroes" и "One Man Army" мелодиите звучат някак по-насилени. Звукът пък е по-органичен и суров и много хора са приятно възхитени от този факт, но органичният звук, колкото и да е труден за постигане, невинаги е най-доброто решение за всичко.
В началото всичко изглежда чудесно - "Axe of Judgement" е бърза и тежка, а "Heathen Horde" е сигурен бъдещ концертен хит със страхотни мелодии и хорови напеви. Хорове има и в заглавната "One Man Army", която обаче е може би най-баналната песен, която Ensiferum някога са правили. Още докато я слушах като сингъл се чудех какво не ѝ е наред и се сетих чак когато се запитах: "Щях ли да се впечатля от тази банда, ако това беше първата тяхна песен, която чувам?" - и сам си отговорих: "Не особено". Като добавим към това и не особено качествения ѝ звук, тази песен е може би най-лошият избор за сингъл от целия албум. Скуката не ме напусна чак до средата на безбрежно дългата "Cry For the Earth Bounds", където най-накрая спряха да звучат насилено епични хорови напеви (по принцип обожавам такива, стига да не са повече от основните вокали, както е в случая) и се дочу приятен женски глас. И тъкмо когато започнах да се чудя как е възможно една от любимите ми фолк метъл банди да ми е скучна, започна "Two of Spades". Разгеле - нещо оригинално, свежо и смело! Песента се движи като класически Ensiferum до средата си, след което рязко преминава в зарибяващо Dschinghis Khan-ско диско с фински текст. След нея пък "My Ancestor's Blood" мачка със здрав риф и малко, но прецизно поставени епични оркестрации.
Финалът на албума трябваше да дойде с дългия над 11 минути епос "Descendants, Defiance, Domination". Точно в този дълъг трак всичко е на място - китарите, мелодиите, басът, клавишните (включително органът), вокалите, хоровете. Ето това вече са Ensiferum в пълния им блясък! И след тази песен остава само да се чудим защо не звучат толкова добре и в остатъка от албума, както и кой е решил, че е добра идея след този епос да се сложи финското кънтри "Neito Pohjolan". И то не като бонус трак, а като реален финал на албума.
Няма как да кажа, че "One Man Army" е слаб албум, както и че съдържа слаби композиции. Ensiferum не са вчерашни и много добре знаят какво правят. Затова ми се ще да вярвам, че знаят, че това далеч не е най-добрият им албум. И че нито органичното звучене, нито непрекъснато включващите се хорове им носят кой знае колко позитиви, особено когато са за сметка на добрите стари Ensiferum-ски китарни и клавирни фолк мелодии. Почти излишно е да напомням и че някога тази група имаше силен пауър метъл елемент в музиката си, който ги отличаваше от останалите банди в жанра. Затова "One Man Army", макар и нелош, е първият албум на Ensiferum, на който му се налага да бъде "спасяван" с няколко наистина добри композиции.
+ + + + +
Тежък, мрачен, сурово звучащ албум с органично звучащи инструменти.
Няколко наистина страхотни композиции и бъдещи концертни хитове.
Диско включването в "Two of Spades" просто кърти кочината!
Жестоки бонус тракове!
- - - - -
Няколко наистина страхотни композиции и бъдещи концертни хитове.
Диско включването в "Two of Spades" просто кърти кочината!
Жестоки бонус тракове!
- - - - -
Не особено добър микс като цяло, а китарите от време на време съвсем се губят.
Тук-там се прекалява с хоровите напеви, които на места са повече от основните вокали.
Липсват (най-вече като количество) добрите стари фоклорни мелодии и пауър метъл елементът.
Тук-там се прекалява с хоровите напеви, които на места са повече от основните вокали.
Липсват (най-вече като количество) добрите стари фоклорни мелодии и пауър метъл елементът.
IF YOU LIKE
Turisas, Wintersun, Finntroll, Korpiklaani, Norther, Kalmah, Frosttide и др.
Автор: Stahley
[7/10]
Ensiferum - 2012 - Unsung Heroes
On
сряда, август 29, 2012
0
коментара
Много
зор трябва да си дадат Ensiferum, за да направят слаб албум. Струва ми
се почти невъзможно след толкова поредни силни творби. Но дори
малкото ми опасения изчезнаха бързо като халба бирa в рaзшиpения стoмaх
на Петри, щом чух първите мощни акорди в "Unsung Heroes".
Първият сингъл "In My Sword I Trust" идва веднага след началното симфонично интро и показва Ensiferum в най-чистия им вид. Солото в края много ми напомни за "Rasputin" на Boney M, но е възможно това да са си лично мои извращения. Нататък, заглавната "Unsung Heroes" започва колебливо, но постепенно се разгръща в епично-симфоничен среднотемпов трак. След нея идва големият хит - "Burning Leaves". Песента неслучайно бе пусната първа в интернет, тъй като има най-зарибяващия риф и припев в албума, превръщайки се така в една от онези адски готини песни, на чиито рифове хората припяват по време на концерт. "Celestial Bond" пък е официалната балада в албума, в която пеенето е поверено на Лаура Дзядулевич (от Medeia). Тракът има и продължение, наречено "Star Queen", като между двете части стои и най-бързата резачка в албума - "Retribution Shall Be Mine". "Pohjola" е друг адски епичен трак, включващ мъжки и женски хор и солидни оркестрации, а "Last Breath" е нещо като втората балада в албума, но дори силният й текст не можа да ме спре да натискам "Next" почти всеки път, щом стигна до нея, само и само за да се добера до грандиозния 17-минутен финал, наречен "Passion, Proof, Power". Скептицизмът ми шепнеше, че самата песен ще е около 6-7 минути, 3 от които духане на вятър, плискане на вълни, приказки и горски звуци, а останалите 10 щяха да са "дупка", но този път не познах. Не че пак нямаше горски звуци и приказки (на немски, при това от Die Apokalyptischen Reiter), но все пак в тези 17 минути може да се чуе всичко, което Ensiferum някога са правили и все още могат да правят. Абсолютно достоен, грандиозен, епичен финал.
Ако не броим странния дет метъл кавър на "Bamboleo", албумът отнема почти точно 1 час, който обаче минава сравнително неусетно. Потапяйки ви в изцяло в атмосферата си, "Unsung Heroes" ще ви убеди, че Ensiferum наистина няма как да издадат слаб албум. Макар и малко да ми липсва пауър метъл силата и тоталната грандиозност от "From Afar", не мога да си изкривя душата и да не кажа, че не харесах и този албум, който всъщност ми донесе повече аналогии с "Iron", отколкото с по-новите творби на бандата. Мисля, че всичко оттук нататък би било празни приказки, затова ако харесвате Ensiferum и все още не сте хвърлили ухо на "Unsung Heroes", побързайте, защото надали ще останете разочаровани.
Първият сингъл "In My Sword I Trust" идва веднага след началното симфонично интро и показва Ensiferum в най-чистия им вид. Солото в края много ми напомни за "Rasputin" на Boney M, но е възможно това да са си лично мои извращения. Нататък, заглавната "Unsung Heroes" започва колебливо, но постепенно се разгръща в епично-симфоничен среднотемпов трак. След нея идва големият хит - "Burning Leaves". Песента неслучайно бе пусната първа в интернет, тъй като има най-зарибяващия риф и припев в албума, превръщайки се така в една от онези адски готини песни, на чиито рифове хората припяват по време на концерт. "Celestial Bond" пък е официалната балада в албума, в която пеенето е поверено на Лаура Дзядулевич (от Medeia). Тракът има и продължение, наречено "Star Queen", като между двете части стои и най-бързата резачка в албума - "Retribution Shall Be Mine". "Pohjola" е друг адски епичен трак, включващ мъжки и женски хор и солидни оркестрации, а "Last Breath" е нещо като втората балада в албума, но дори силният й текст не можа да ме спре да натискам "Next" почти всеки път, щом стигна до нея, само и само за да се добера до грандиозния 17-минутен финал, наречен "Passion, Proof, Power". Скептицизмът ми шепнеше, че самата песен ще е около 6-7 минути, 3 от които духане на вятър, плискане на вълни, приказки и горски звуци, а останалите 10 щяха да са "дупка", но този път не познах. Не че пак нямаше горски звуци и приказки (на немски, при това от Die Apokalyptischen Reiter), но все пак в тези 17 минути може да се чуе всичко, което Ensiferum някога са правили и все още могат да правят. Абсолютно достоен, грандиозен, епичен финал.
Ако не броим странния дет метъл кавър на "Bamboleo", албумът отнема почти точно 1 час, който обаче минава сравнително неусетно. Потапяйки ви в изцяло в атмосферата си, "Unsung Heroes" ще ви убеди, че Ensiferum наистина няма как да издадат слаб албум. Макар и малко да ми липсва пауър метъл силата и тоталната грандиозност от "From Afar", не мога да си изкривя душата и да не кажа, че не харесах и този албум, който всъщност ми донесе повече аналогии с "Iron", отколкото с по-новите творби на бандата. Мисля, че всичко оттук нататък би било празни приказки, затова ако харесвате Ensiferum и все още не сте хвърлили ухо на "Unsung Heroes", побързайте, защото надали ще останете разочаровани.
+ + + + +
Да издадеш толкова много страхотни албуми един след друг е трудно... но явно не и за Ensiferum.
Страхотни мелодични пасажи, добра китарна работа, купища зарибяващи рифове и припеви.
Хорове, оркестрации и грандиозност от една страна, опростеност и изчистеност от друга.
Въвличаща атмосфера, чувство за завършеност и цялост след слушане.
Страхотни мелодични пасажи, добра китарна работа, купища зарибяващи рифове и припеви.
Хорове, оркестрации и грандиозност от една страна, опростеност и изчистеност от друга.
Въвличаща атмосфера, чувство за завършеност и цялост след слушане.
- - - - -
Средното темпо може би е малко повече от необходимото.
Поне на мен ми липсва пауър метъл силата и страхотните сола от предния албум.
Поне на мен ми липсва пауър метъл силата и страхотните сола от предния албум.
Подходящо за фенове на:
Wintersun, Finntroll, Turisas, Korpiklaani, Norther и др.
Автор: Undepth
-=7.5/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
