-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет evergrey. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет evergrey. Показване на всички публикации
Стилът: Progressive Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: AFM
Преди две години бях критично настроен, докато слушах предния албум. Какво ли ме очакваше обаче сега? Честно казано, хич не ми влезе добре откриващата "Distance" и въпреки клипа към нея и напъните ми, пак нещо не ме грабна. Реших да си припомня няколко реда от мнението ми от 2014-та и това, че идеше реч за "сладникавост" изплува на преден план. Да, ама едно голямо "Браво!", че веднага се появи "Passing Through" и в едно със заглавието ѝ отмина онова първоначално чувство. Супер раздвижено звучене, готик пасажи, последвани от страхотен ритъм. Дайте няколко пъти шанс на тази песен и ви обещавам 100% удоволствие. Ех, как само с две композиции балансът е възстановен!
Следват традиционни Evergrey-ски попълнения - нещо съвсем нормално и закономерно. Стилът, изграждан толкова години, трябва да се поддържа. Изненадата (или всъщност не толкова) бе "My Allied Ocean". Ами да, могат го бе! Ето това е цвета, есенцята, багричката, която прави разликата. Какъв риф има само в началото! Дори само той е достатъчен да направи песента голяма. Вероятно са го разбрали тез момци, 'щото много точно са я вкарали в средата на албума - като един предел, от който обаче не следва спускане, а е възприет в смисъла на достигнатото високо ниво, на което трябва се поостане. И именно тази висока летва дава и основата на музиката до края. Сега, дали от добавените като гост вокалистки, дали от това, че материалът е по-читав (извинете ме за този израз), но фактът за мен е този.
Споменахме "My Alied Ocean", затова нека отбележим и двете попадения с Флор Янсен. Първото "In Orbit" е леееко до съвсем комерсиално, а супер барнатото "Disconnect" е истински хит. Страшно са се постарали да има от всичко в тази песен - има къде да покуфееш, има бавна част за размисъл, красив преход към припева и, разбира се, самият припев, за който чакаш известно време, плюс преливания от мелодия в мелодия. А Флор е толкова ненатрапчива, че направо кефи. Уникално добро! Лиричното излияние идва със семейния "The Paradox of the Flame", където гласът на Карина Инглунд сладко надделява над този на мъжа ѝ, но вероятно това не се случва само тук, в което няма нищо лошо, разбира се. Песента е вече и с клип, където можете да свържете музика с картина и да се порадвате на режисьорските умения на Патрик Улеус. И май-май това, което казах дотук, е достатъчно и сега единственото оставащо е албумът да излезе официално, да направи малко по-приятна историческата за нас дата 9-и септември и да получи високата си оценка не само от мен.
+ + + + +
Прекрасна многопластова музика, с много елементи на/за разсъждение.
Почти "денс" елементите в "Passing Through".
Флор Янсен и Карина Инглунд.
- - - - -
Почти "денс" елементите в "Passing Through".
Флор Янсен и Карина Инглунд.
- - - - -
Слабичко начало за толкова претенциозно силен албум.
Липсата на повече от духа на "My Alied Ocean".
Очаквах повече от заглавната "The Storm Within".
Липсата на повече от духа на "My Alied Ocean".
Очаквах повече от заглавната "The Storm Within".
IF YOU LIKE
Lake of Tears, Vanden Plas, Threshold, Masterplan, Tad Morose, Conception, CIIC и др.
Автор: Nightice
[8.5/10]
Стилът: Progressive Metal
Поглеждайки през прозореца, едва ли има по-подходящо време да пиша за новия албум на Evergrey - от няколко дни името на бандата трайно се е настанило в атмосферата над главите ни. Явно има нещо във всичко това, защото в последно време тук на сайта в често споменаваме думите "мрачен", "меланхоличен" и т.н. Е, и този път ще е така, но с някоя и друга условност. Първо - доста време мина от последното издание на групата. Второ - големият брой промени, станали в нея след това, и трето - отправената заявка, че това е най-силният албум в 16-годишната кариера на бандата. Леко клиширано, леко невярно, но пък съвсем нормално за албум тип "завръщане".
Началото се поставя от клип-сингъл-флагмана "King of Errors". Парчето е от типа такива, които наричам "асоциативни". Страхотно е, а навежда мислите в посока "това съм го чувал", което си е атестат за направа с майсторство и вкус. Веднага реших, че този албум ще си го бива. Чудесно заключение, но посоката му на развитие за се оказа низходяща. С други думи, тежкото начало, мрачните нотки и мъгливата атмосфера след час музика се превръщат по-скоро в олекотен и омекотен рок. Да вземем например крайно сладникавата пиано балада "Missing You", която звучи така, сякаш някой рок-талант от музикално риалити я пее, за да покаже на журито колко е емоционален. Пък и такъв край (на албума) с три бавни парчета идва малко в повече. "The Grand Collapse" пак е по-добре откъм темпо и звук, но за 8-те си минути предлага предимно инструментал, което е малко странно. "The Aftermath" пък загатва, че ще се разгърне все по някое време, но това се случва чак на 5-ата минута, след което просто затихва в продължение на още 2 минути.
Дотогава обаче нещата стоят добре. "Black Undertow" е абсолютно "друга ракия", където вокалите са извисени и мелодични, а дори се долавя и гняв. Определено това е вторият ми фаворит. След това в затихваща поредност мога да изброя заглавната "Hymns For the Broken", "Barricades" с много якото си соло в средата, "Wake a Change" с дъждовното си настроение (и личен фаворит на редактора заради насечените китари и електрониката, бел.ред.), "A New Dawn" и "The Fire" с идеално включващите се детски вокали.
Мисля, че би било по-удачно да изслушаме "Hymns For the Broken" без да се съобразяваме с поредността на песните. Защото подхващайки го така, както е подреден, по някое време нещо окуцява и в към края дори леко досадява. Но кой знае, аз голямо слушане му ударих, може и да съм прекалил. Ето, че и ревюто се превърна в лъкатушене между положителните и негативните определения за албума. Със сигурност в него има много за харесване - има много емоция и атмосфера, но често няма енергия, а по-лошото - няма и метъл - и след час слушане това много уморява. Бавен хард рок по света има бол, нямаше нужда и Evergrey да ни стоварват още такъв. Въпреки всичко, не се отказвайте лесно от слушането на този албум. В един по-широк спектър, тук има музика за хора със свободен мироглед - така както прокламира и революционно настроената обложка.
От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: AFM
Поглеждайки през прозореца, едва ли има по-подходящо време да пиша за новия албум на Evergrey - от няколко дни името на бандата трайно се е настанило в атмосферата над главите ни. Явно има нещо във всичко това, защото в последно време тук на сайта в често споменаваме думите "мрачен", "меланхоличен" и т.н. Е, и този път ще е така, но с някоя и друга условност. Първо - доста време мина от последното издание на групата. Второ - големият брой промени, станали в нея след това, и трето - отправената заявка, че това е най-силният албум в 16-годишната кариера на бандата. Леко клиширано, леко невярно, но пък съвсем нормално за албум тип "завръщане".
Началото се поставя от клип-сингъл-флагмана "King of Errors". Парчето е от типа такива, които наричам "асоциативни". Страхотно е, а навежда мислите в посока "това съм го чувал", което си е атестат за направа с майсторство и вкус. Веднага реших, че този албум ще си го бива. Чудесно заключение, но посоката му на развитие за се оказа низходяща. С други думи, тежкото начало, мрачните нотки и мъгливата атмосфера след час музика се превръщат по-скоро в олекотен и омекотен рок. Да вземем например крайно сладникавата пиано балада "Missing You", която звучи така, сякаш някой рок-талант от музикално риалити я пее, за да покаже на журито колко е емоционален. Пък и такъв край (на албума) с три бавни парчета идва малко в повече. "The Grand Collapse" пак е по-добре откъм темпо и звук, но за 8-те си минути предлага предимно инструментал, което е малко странно. "The Aftermath" пък загатва, че ще се разгърне все по някое време, но това се случва чак на 5-ата минута, след което просто затихва в продължение на още 2 минути.
Дотогава обаче нещата стоят добре. "Black Undertow" е абсолютно "друга ракия", където вокалите са извисени и мелодични, а дори се долавя и гняв. Определено това е вторият ми фаворит. След това в затихваща поредност мога да изброя заглавната "Hymns For the Broken", "Barricades" с много якото си соло в средата, "Wake a Change" с дъждовното си настроение (и личен фаворит на редактора заради насечените китари и електрониката, бел.ред.), "A New Dawn" и "The Fire" с идеално включващите се детски вокали.
Мисля, че би било по-удачно да изслушаме "Hymns For the Broken" без да се съобразяваме с поредността на песните. Защото подхващайки го така, както е подреден, по някое време нещо окуцява и в към края дори леко досадява. Но кой знае, аз голямо слушане му ударих, може и да съм прекалил. Ето, че и ревюто се превърна в лъкатушене между положителните и негативните определения за албума. Със сигурност в него има много за харесване - има много емоция и атмосфера, но често няма енергия, а по-лошото - няма и метъл - и след час слушане това много уморява. Бавен хард рок по света има бол, нямаше нужда и Evergrey да ни стоварват още такъв. Въпреки всичко, не се отказвайте лесно от слушането на този албум. В един по-широк спектър, тук има музика за хора със свободен мироглед - така както прокламира и революционно настроената обложка.
+ + + + +
Така желаната промяна (дори частично), е вече факт.
Виртуозен подход към създаването на супер як продукт, който трябва да бъде чут.
Сами за себе си почти всички песни притежат огромен (и силно емоционален) заряд.
- - - - -
Виртуозен подход към създаването на супер як продукт, който трябва да бъде чут.
Сами за себе си почти всички песни притежат огромен (и силно емоционален) заряд.
- - - - -
Общото залитане към дебрите на един олекотен рок.
Еднакво темпо в голяма част от албума.
Трайно усещане за това, че силното начало прелива в слабичък край.
Еднакво темпо в голяма част от албума.
Трайно усещане за това, че силното начало прелива в слабичък край.
IF YOU LIKE
Lake of Tears, Vanden Plas, Threshold, Masterplan, Tad Morose, Conception, CIIC и др.
Автор: Nightice
[7.5/10]
Държава...: Швеция
Лейбъл....: Steamhammer/SPV
Отнема....: 62 минути
www.myspace.com/officialevergrey
www.myspace.com/officialevergrey
След противоречивите мнения за излезлия през 2008-ма албум на групата "Torn", Evergrey решиха да не се вслушват в напълно разностранните мнения на феновете и да продължат да правят каквото си знаят и каквото им харесва. Правилно. Наслушахме се в последните години на измъчени албуми на разни жалки опити на групи, които направиха музика, колкото да се хареса на феновете. Evergrey обаче решиха да заложат на своето си и направиха "Glorious Collision". И честно казано, са били на няколко крачки от създаването на наистина голям албум. Всички предпоставки са налице - страшно добре написан материал, музикантски, изпипан, разнообразен и най-вече, безгрешно изпят. През цялото време обаче остава усещането, че ще се случи нещо грандиозно и ще дойде песен или момент, в който да настръхнем, да кажем "Баси албума!" и да се размажем като майонеза в дюнер, обаче... това така и не става. Можеше да стане в "The Phantom Letters", една страхотно написана и още по-страхотно изсвирена песен, но поне лично аз не придобих гореспоменатото усещане за "баси албума" след нея. Накратко - "Glorious Collision" е много добър албум, който несъмнено този път ще се хареса на феновете, ще привлече нови такива и това няма да учуди никой. Защото на цената на един диск ще получите шанса да се насладите на перфектно изсвирени композиции, където всеки звук има своето отчетливо място - китарите, клавишните, вокалите... Абе, чуйте този албум и това е. Въпреки някои малки "проблеми" (нарочно в кавички) с динамиката и еднаквото темпо в повечето песни, "Glorious Collision" определено си заслужава слушането.
+ + + + Плюсове.......:
За пореден път - перфектно изсвирени композиции.
Всеки инструмент и всяка нота тежат на мястото си.
По-уместно поставени клавишни рядко се срещат.
Над час качествен материал, за който си струва да отделиш 15 евро!
Чувство за цялостност и завършеност.
- - - - Минуси........:
Можеше да се отпуснат и за някои по-бързи парчета...
Залага се прекалено много на средното темпо.
Залага се прекалено много на средното темпо.
Липсва един грандиозен момент, който да изкара албума и групата на върха.
Подходящо за фенове на:
Treshold, Symphony X, Vanden Plas, Circle II Circle и др.
Автор: Testset
-=7.5/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)







