-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет ostfront. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ostfront. Показване на всички публикации
Стилът: Industrial Metal/NDH
Не съм сигурен какво точно ги влече източногерманците към соц-тематиката, но берлинчаните Ostfront във втори пореден албум я използват упорито - поне откъм шрифт и символика. Делукс изданието на "Ultra" дори има сърп и чук за обложка. Няма да навлизам в подробности защо смятам този символ за не по-малко кървав от свастиката и ще приема, че Ostfront просто търсят провокативен имидж. Хубавото е, че бързо забравих за всички това, когато си пуснах албума.
Бързо става ясно, че "Ultra" е по-добър от "Olympia" откъм звук, композиции, темпо, разнообразие и като цяло - всичко. Открояването на добрите от пълнежните композиции също става много лесно и още на първо слушане си личи кои тракове ще бъдат запомнени и превъртани до безкрай и кои ще бъдат прескачани, за да се стигне по-бързо до първите. Затова началото на "Ultra" неслучайно е пълно със силни тракове, като се тръгне от отварящия сингъл "Sternenkinder" и се продължи с бързата "Bruderherz", чийто не особено силен основен риф се компенсира от много хубав мелодичен припев. Наистина интересно обаче става в следващата "Fiesta de Sexo", която е с текст на испански и включва сериозно участие от гостуващия Erk Aicrag (Hocico, Rabia Sorda). Темпото е маршово, а рифовете са мачкащи и подкрепени от наподобяващ брас секция синтезатор (за да е по-"латино"). Мачкането продължава с малко закъснение и в "Afrika", с която свършва и силната начална серия.
Средната част на албума включва една осезаемо по-слаба поредица, идваща с епично звучащата, но много еднообразна "Moldau" (учудващ, но готин жест към Молдова) и страдащата от същия проблем с еднообразието "Krüppel". В "Suizid" се включва B.Deutung от Deine Lakaien, с който идва и много различно звучене - само с вокали и цигулки за фон, или с други думи - 4 минути и половина чакане на нещо да се случи, а то не се. Тази скучновата поредица се прекъсва с гръм и трясък от красноречиво озаглавената "Fick Dich", на която всеки NDH фен има опасност да си откъсне главата от куфеене. Парчето удря горе-долу със силата и темпото на "Bück Dich" на Rammstein, но има и изненадващо мелодични пасажи отвъд набиващите NDH ритми.
До края на албума може да се отбележат мрачната и тежка "Blitzkrieg", леко избиващата на синтпоп "Volksmusik", а противоречиви чувства оставят "Nein" и "Klassenkampf". Финалът "Siebenbaum" пък си е откровено слабичък и добре, че в промото бяха оставени и бонусите от лимитираното издание, че да си оправя вкуса в ушите. В бонус диска набързо мога да отблежа, че "Triebwerk" е здрава, но прекалено много ми напомня на "Mehr" на Rammstein в откриващата и закриващата си част, a "Wasser Marsch" и "MNSTR" са скоростни NDH тракове, които по-скоро заслужават място в основния диск, отколкото сред бонусите.
Много се радвам, че Ostfront са разнообразили и подобрили (най-вече откъм барабани) звука си и че ни предоставят толкова много материал, от който лесно да пресеем това, което ни харесва. "Fiesta de Sexo" и "Fick Dich" пък са си тотални индъстриъл/NDH хитове и ми се струва, че трябва да бъдат наградени поне с по един клип. Като краен NDH фен съм доволен от албума, въпреки някои по-еднообразни тракове в него. Но при наличието на повече от час материал (в digipak изданието) няма как да се оплаквам повече.
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Out of Line
Не съм сигурен какво точно ги влече източногерманците към соц-тематиката, но берлинчаните Ostfront във втори пореден албум я използват упорито - поне откъм шрифт и символика. Делукс изданието на "Ultra" дори има сърп и чук за обложка. Няма да навлизам в подробности защо смятам този символ за не по-малко кървав от свастиката и ще приема, че Ostfront просто търсят провокативен имидж. Хубавото е, че бързо забравих за всички това, когато си пуснах албума.
Бързо става ясно, че "Ultra" е по-добър от "Olympia" откъм звук, композиции, темпо, разнообразие и като цяло - всичко. Открояването на добрите от пълнежните композиции също става много лесно и още на първо слушане си личи кои тракове ще бъдат запомнени и превъртани до безкрай и кои ще бъдат прескачани, за да се стигне по-бързо до първите. Затова началото на "Ultra" неслучайно е пълно със силни тракове, като се тръгне от отварящия сингъл "Sternenkinder" и се продължи с бързата "Bruderherz", чийто не особено силен основен риф се компенсира от много хубав мелодичен припев. Наистина интересно обаче става в следващата "Fiesta de Sexo", която е с текст на испански и включва сериозно участие от гостуващия Erk Aicrag (Hocico, Rabia Sorda). Темпото е маршово, а рифовете са мачкащи и подкрепени от наподобяващ брас секция синтезатор (за да е по-"латино"). Мачкането продължава с малко закъснение и в "Afrika", с която свършва и силната начална серия.
Средната част на албума включва една осезаемо по-слаба поредица, идваща с епично звучащата, но много еднообразна "Moldau" (учудващ, но готин жест към Молдова) и страдащата от същия проблем с еднообразието "Krüppel". В "Suizid" се включва B.Deutung от Deine Lakaien, с който идва и много различно звучене - само с вокали и цигулки за фон, или с други думи - 4 минути и половина чакане на нещо да се случи, а то не се. Тази скучновата поредица се прекъсва с гръм и трясък от красноречиво озаглавената "Fick Dich", на която всеки NDH фен има опасност да си откъсне главата от куфеене. Парчето удря горе-долу със силата и темпото на "Bück Dich" на Rammstein, но има и изненадващо мелодични пасажи отвъд набиващите NDH ритми.
До края на албума може да се отбележат мрачната и тежка "Blitzkrieg", леко избиващата на синтпоп "Volksmusik", а противоречиви чувства оставят "Nein" и "Klassenkampf". Финалът "Siebenbaum" пък си е откровено слабичък и добре, че в промото бяха оставени и бонусите от лимитираното издание, че да си оправя вкуса в ушите. В бонус диска набързо мога да отблежа, че "Triebwerk" е здрава, но прекалено много ми напомня на "Mehr" на Rammstein в откриващата и закриващата си част, a "Wasser Marsch" и "MNSTR" са скоростни NDH тракове, които по-скоро заслужават място в основния диск, отколкото сред бонусите.
Много се радвам, че Ostfront са разнообразили и подобрили (най-вече откъм барабани) звука си и че ни предоставят толкова много материал, от който лесно да пресеем това, което ни харесва. "Fiesta de Sexo" и "Fick Dich" пък са си тотални индъстриъл/NDH хитове и ми се струва, че трябва да бъдат наградени поне с по един клип. Като краен NDH фен съм доволен от албума, въпреки някои по-еднообразни тракове в него. Но при наличието на повече от час материал (в digipak изданието) няма как да се оплаквам повече.
+ + + + +
Осезаемо подобрен звук, водещ до мощен, здраво набиващ NDH.
Разнообразни по звучене и стил композиции.
Повече от час материал, от който да пресееш каквото ти харесва (поне с лимитираното издание).
- - - - -
Разнообразни по звучене и стил композиции.
Повече от час материал, от който да пресееш каквото ти харесва (поне с лимитираното издание).
- - - - -
Слабичка средна част, пълна с еднообразни, лесно пренебрежими тракове.
Още няколко еднообразни композиции в края и няколко, които са "на кантар".
Още няколко еднообразни композиции в края и няколко, които са "на кантар".
IF YOU LIKE
Rammstein, [die!], Eisbrecher, Stahlmann, Schacht, Maerzfeld, Hocico, LOTL и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Out of Line
Броени дни преди началото на зимните олимпийски игри се появи и новият албум на Ostfront, озаглавен "Olympia". Не знам дали двете неща са свързани, но поне на пръв поглед в този албум не откривам много олимпийски и спортни теми. Това обаче няма особено значение за мен, тъй като немският ми е доста слаб. Виж, не ми трябва немски обаче, за да чуя призива "Face fuck!" в "Liebeslied", който е красноречив за лиричните крайности, до които могат да достигнат Ostfront.
"Olympia" е един мрачен, извратен и леко зловещ NDH албум. Не че и дебютният им "Ave Maria" не беше такъв, но "Olympia" е малко по-мелодичен, по-директен и по-"олд скул" от предшественика си. Всичко това се усеща още в отварящата "Mensch", но и по-нататък в песни като "Liebeslied", "Harte Welt" и 'Kaltes Herz", всяка от които има силен мелодичен елемент. По-мрачни и тежки са класическият NDH "Freundschaft" и злокобната "Anders", а с по-"готик" звучене и бавно темпо се открояват "Feuer und Eisen", "Goldmarie", "Dein und Mein" и "Feuerwasser".
Впечатление прави и фактът, че някои песни доста напомнят по звучене на Rammstein. Както много пъти сме си говорили, това е напълно нормално в този жанр, но ми се струва, че "Ost+Front 2014" подозрително много напомня за "Moskau" по своята структура, че вокалите в "Sonne, Mond und Sterne" много се приближават до тези на Тил Линдеман, както и че началната комбинация между риф и електроника в "Kaltes Herz" прилича на тази от "Spiel Mit Mir" (което обаче не пречи на песента да е сред най-добрите в албума).
Това, което казах за "Ave Maria" миналия път все още важи - лесно е да разбереш дали този албум е за теб или не. "Olympia" е предназначен най-вече за закоравели NDH фенове, които виждат в групи като Ostfront бъдещето на този жанр. Олд-скул звученето, за което споменах по-горе пък може да ви върне в 90-те години на жанра, но не съм сигурен дали точно този звук на барабаните е най-подходящият за групата. Съмненията ми дори се превръщат в убеждение там, където има по-бърз ритъм и по-малки паузи между ударите на соловия барабан, защото точно тогава си личи, че нещо не е съвсем наред с този тип звучене. Това обаче по-скоро е въпрос на субективен вкус и добър еквалайзер. Затова, с две думи, знаете процедурата - ако харесвате NDH - този албум е задължителен за преслушване. Ако ли не - спокойно можете и да го пропуснете.
+ + + + +
Класически добър NDH, който ще зарадва болшинството от феновете на жанра.
Малко по-мелодичен и по-"олд скул" от предшественика си.
Целенасочен, ясен, директен, опростен и напълно нецензурен албум.
Солидно количество бонус-парчета в лимитираното издание.
- - - - -
Малко по-мелодичен и по-"олд скул" от предшественика си.
Целенасочен, ясен, директен, опростен и напълно нецензурен албум.
Солидно количество бонус-парчета в лимитираното издание.
- - - - -
Може би малко прекалено опростен на места.
По-бавните и "безкитарни" парчета не са особено интересни.
Вечният въпрос за приликите с Rammstein отново стои.
По-бавните и "безкитарни" парчета не са особено интересни.
Вечният въпрос за приликите с Rammstein отново стои.
IF YOU LIKE
Rammstein, [die!], Tanzwut, Eisbrecher, Stahlmann, Schacht, Maerzfeld и др.
Автор: Testset
[6.5/10]
Стил......: Industrial Metal/NDH
Държава...: Германия
Лейбъл....: Out of Line
Когато Херман Остфронт (Патрик Ланге) напусна Tanzwut преди 3 години, в NDH средите се заговори за новия му eлeктро метъл проект. Феновете бързо започнаха да се събират и да искат нещо "по-рамщайнско". Разбираемо. Неведнъж съм казвал, че феновете на немскоезичния индъстриъл метъл нямат особено голям избор в последните години, а и всеки такъв може да потвърди, че му липсва средата на 90-те, когато Rammstein издадоха най-култовите си албуми, революционизирали NDH течението. И наистина, Ostfront напомнят точно за онези времена. Но макар и осезаемо повлияни от Rammstein, за копиране не може да става дума, освен ако не смятате, че "всичко на немски с китари и електроника е Rammstein".
И докато Tanzwut постепенно затънаха до ниво "посредствен средновековен фолк с гайди", Ostfront набра популярност и ето, че дори стигна до своя дебют. Дебелият пласт електроника, опростените тежки китари, маршовият ритъм и ниските, плътни вокали на Херман, които ни лъхват още от отварящата "911", ни дават сравнително ясна идея за музикалната насоченост на албума и групата изобщо. Подобни са елементите и в другите традиционни NDH песни - опростената "Heimat Erde", мрачната "Ich Liebe Es", мачкащата "Gang Bang" (със запомнящия се хоров напев "... gang bang - alle für eine..."), агресивната (и може би най-силна в албума) "Heimkind" и вече познатата ни "Fleisch". Другите тракове са построени по малко по-различен начин. Така например, "Dein Kanal" се откроява с повече оркестрации, "Ein Alter Mann" (започваща със странно позната мелодия) и "Nur Für Dich" са балади, "1+1" има далечен Tanzwut-ски привкус, а затварящата "Denkeleid" е епичен трак, сякаш изсвирен в духа на "Reise, Reise". Озаглавената на руски "Давай Давай" пък всъщност си е на немски, но в припева й се използва въпросната руска фраза, което е обяснимо с факта, че именно в Русия има много фенове на немскоезичния индъстриъл метъл. Песента, уви, е може би най-слабата в целия албум. Мощният глас на Херман обаче компенсира почти всички недостатъци на албума.
Честно казано, няма да ви е никак трудно да прецените дали "Ave Maria" ще ви допадне или не. Феновете на жанра трудно ще останат недоволни, а тези от вас, които досега не са се сблъсквали с повече от една немскоезична банда - Rammstein например - вероятно ще обявят Ostfront за тяхно копие. Впрочем, дори аз бих се съгласил за някои отчетливи прилики, но както казах и горе - копиране няма. За по-задълбочените фенове обаче, този дебют дава нови надежди за бъдещето на този на пръв поглед лесен тип музика, в който обаче е много трудно да се откроиш. Ostfront частично успяват, но съм сигурен, че могат и повече. Има накъде.
И докато Tanzwut постепенно затънаха до ниво "посредствен средновековен фолк с гайди", Ostfront набра популярност и ето, че дори стигна до своя дебют. Дебелият пласт електроника, опростените тежки китари, маршовият ритъм и ниските, плътни вокали на Херман, които ни лъхват още от отварящата "911", ни дават сравнително ясна идея за музикалната насоченост на албума и групата изобщо. Подобни са елементите и в другите традиционни NDH песни - опростената "Heimat Erde", мрачната "Ich Liebe Es", мачкащата "Gang Bang" (със запомнящия се хоров напев "... gang bang - alle für eine..."), агресивната (и може би най-силна в албума) "Heimkind" и вече познатата ни "Fleisch". Другите тракове са построени по малко по-различен начин. Така например, "Dein Kanal" се откроява с повече оркестрации, "Ein Alter Mann" (започваща със странно позната мелодия) и "Nur Für Dich" са балади, "1+1" има далечен Tanzwut-ски привкус, а затварящата "Denkeleid" е епичен трак, сякаш изсвирен в духа на "Reise, Reise". Озаглавената на руски "Давай Давай" пък всъщност си е на немски, но в припева й се използва въпросната руска фраза, което е обяснимо с факта, че именно в Русия има много фенове на немскоезичния индъстриъл метъл. Песента, уви, е може би най-слабата в целия албум. Мощният глас на Херман обаче компенсира почти всички недостатъци на албума.
Честно казано, няма да ви е никак трудно да прецените дали "Ave Maria" ще ви допадне или не. Феновете на жанра трудно ще останат недоволни, а тези от вас, които досега не са се сблъсквали с повече от една немскоезична банда - Rammstein например - вероятно ще обявят Ostfront за тяхно копие. Впрочем, дори аз бих се съгласил за някои отчетливи прилики, но както казах и горе - копиране няма. За по-задълбочените фенове обаче, този дебют дава нови надежди за бъдещето на този на пръв поглед лесен тип музика, в който обаче е много трудно да се откроиш. Ostfront частично успяват, но съм сигурен, че могат и повече. Има накъде.
+ + + + +
Типичен немскоезичен електро метъл, какъвто NDH феновете винаги чакат на нокти.
Напомняне за най-добрите години на NDH течението.
Тежки китари, много електроника и плътни ниски вокали, перфектни за тази музика.
Нова надежда за бъдещето на жанра!
Напомняне за най-добрите години на NDH течението.
Тежки китари, много електроника и плътни ниски вокали, перфектни за тази музика.
Нова надежда за бъдещето на жанра!
- - - - -
И за други групи съм го казвал, но... и тук сравненията с Rammstein са неизбежни.
Някои тракове правят впечатление с крайно опростени композиции.
Някои тракове правят впечатление с крайно опростени композиции.
Подходящо за фенове на:
Rammstein, [die!], Tanzwut, Eisbrecher, Stahlmann, Schacht и др.
Автор: Testset
-=7.5/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)







