ЖАНР: Modern/Pop Metal/Electronic
ОТ/Д: Германия | 16.09.2022
ОТ/Д: Германия | 16.09.2022
ЛЕЙБЪЛ: Century Media
ОТНЕМА: ~30 минути
ОТНЕМА: ~30 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет pop-punk. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет pop-punk. Показване на всички публикации
A Day To Remember - Bad VIbrations
On
четвъртък, септември 01, 2016
0
коментара
Стилът: Metalcore/Pop-Punk/Post-Hardcore
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: ADTR Records
Все още няма друга банда, която да съчетава така добре и с такава лекота поп-пънк и метълкор, пост-хардкор и пънк рок. А не е като да не се опитват - редица банди свирят в подобен стил, но или звучат прекалено лигаво, или насилено, или и двете. Поне за мен дори самите ADTR не направиха нещо супер запомнящо се в "Common Courtesy", но за сметка на това има много за запомняне в "Bad Vibrations".
Новият албум е пълен с хитове, като има поне по един хит за всеки от видовете фенове. най-напред феновете на тежките ADTR бяхме зарадвани от свръхенергичната "Paranoia", след това от опитващата да се хареса на всички, но далеч не толкова яка "Bullfight", а по-нататък "Bad Vibrations" и своеобразният урок по пънк рок "Naivety", в която ADTR ни казват с какво ги плаши остаряването. Сред скритите диаманти в албума определено влизат тежката, среднотемпова и някак епична "Reassemble", приятният поп-пънк "We Got This" и мелодичният пънк рок с мощен брейкдаун в края "Same About You". "Turn Off the Radio", встрани от изтърканите си припев и заглавие, също звучи добре, макар и доста да напомня на някои от "младежките" пост-хардкор банди от типа на Falling In Reverse. От двете балади пък, "Justified" и "Forgive and Forget", в първата определено има повече сила - дотолкова, че почти не прилича на балада.
ADTR са една от групите, които до известна степен опитват да се харесат на всички и така в опитите си да им угодят често вкарват в албумите си лесно забравими песни. За мен, например, "Exposed", колкото и да е тежка, губи инерцията си след силното си метълко начало, а "Bullfight" звучи като прекалено насилен опит за хит и може би затова най-малко ме грабна от всички предварително пуснати парчета. Хубавото обаче е, че "Bad Vibrations" като цяло е приятно тежък и още по-приятно хитов. Пичовете звучат напълно освободено, искрено и емоционално, като това си личи силно и в текстовете им, в които този път има неочаквано голямо количество... мъдрост. Явно ADTR наистина са поостарели. Но явно е и за добро.
+ + + + +
Много енергичен, искрен, директен и супер приятен за слушане албум.
Все още най-добрата комбинация от поп-пънк, пънк рок, метлъкор и пост-хардкор се прави от ADTR.
Първокласна продукция, с особено внимание върху водещата роля на китарния звук.
Една сурия хитове за всеки вкус и още толкова скрити диаманти.
- - - - -
Все още най-добрата комбинация от поп-пънк, пънк рок, метлъкор и пост-хардкор се прави от ADTR.
Първокласна продукция, с особено внимание върху водещата роля на китарния звук.
Една сурия хитове за всеки вкус и още толкова скрити диаманти.
- - - - -
Няколко композиции не са нещо повече от "окей".
IF YOU LIKE
Close Your Eyes, Rise Against, Silverstein, The Offspring, Parkway Drive и др.
Автор: Testset
[8/10]
Pierce The Veil - Misadventures
On
петък, май 13, 2016
1 коментара
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Century Media
Докато този нов албум на Pierce The Veil стане възможен за издаване, минаха 4 години. Това е доста време, особено когато фенбазата ти се състои предимно от подрастващи. Не го казвам като нещо лошо, а като факт. За 4 години тийнейджърите се превръщат в зрели хора, или ако не друго, то поне значително се променят. Затова и за бандата, и за страничните наблюдатели (като мен) вероятно е било любопитно как ще реагират феновете на "Misadventures". И те, очевидно, го приемат повече от добре.
В основата си "Misadventures" си е все същият Pierce The Veil албум, лъкатушещ на границата между емокора, пост-хардкора и поп-пънка. Тази основа обаче е надстроена с по-солидно звучене, повече емоция, малко повече привидна зрялост и малко повече театралност. С други думи, формулата "същото, но различно" важи и това е за добро. С "Dive In" моментално се потапяме в атмосферата на албума, а брейкдаунът на 3:30 ни подсеща, че освен да са супер мелодични, PTV знаят как да разплят и някой мош. "Texas Is Forever" затвърждава впечатлението, че групата не се е изгубила по дългия път към новия албум и удря със скоростно темпо. Първата по-сериозна промяна се усеща в сякаш излязлата от 90-арска high school роматична комедия "Floral & Fading" и това е някак... дразнещо, благодарение най-вече на разлятото (и доста лигаво) пеене на Вик Фуентес и ужасяващо слабия текст на песента.
Средата на албума идва и отминава, но така и не се появява нещо по-добро от отварящия трак. С "Gold Medal Ribbon" се удря дъното, а "Bedless" спасява положението, тъй като звучи много подходящо за разпляскване на публиката и затваряне на лайв шоу - и PTV би трябвало да се възползват от това завбъдеще. Вместо обаче да затвори и албума, тя бива следвана от два пълнежа - посредственият поп-пънк "Sambuka" и сякаш излязлата от същата 90-арска high school романтична комедия "Song For Isabelle".
Няма какво да се лъжем - това е албум за тийнейджъри и не виждам с какво би могъл да докосне някой зрял човек. Pierce The Veil са си същата група и макар да се движат в крак с времето, продължават да търсят аудитория от същата възрастова група. "Misadventures" е свеж, мелодичен и до голяма степен приятен за слушане, но ако досега не сте станали болни фенове, няма да станете и сега. И както съм сигурен, че феновете ще се влюбят в него, така съм сигурен и че за безпристрастното ухо албмът е лесно забравим и само 2-3 песни в него съдържат наистина запомнящ се елемент. Лошото е, че най-доброто в албума се изчерпва още в първите му 5 минути и нататък следват 39 минути чакане с разочароващ край.
+ + + + +
Голямото чакане завърши успешно след 4 години и добър (от фенска гледна точка) албум.
Основното звучене е запазено и забележимо "ъпгрейднато".
Тогава, когато PTV експериментират с нови неща, им се получава.
Отварящият трак е сигурен хит.
- - - - -
Основното звучене е запазено и забележимо "ъпгрейднато".
Тогава, когато PTV експериментират с нови неща, им се получава.
Отварящият трак е сигурен хит.
- - - - -
След отварящия трак не се появява песен, която да звучи по-добре.
Лесно забравим, особено ако си извън целевата възрастова група.
Прекалено лек и нерядко минаващ границата на лигавенето.
Вик Фуентес продължава да звучи, да се държи и да изглежда като 13-годишен, макар да е на 33.
Няма ги наистина готините мелодии и експерименти като, да речем, испанската китара в "Bulls in the Bronx".
Абумът често звучи като саундтрак към изтъркана 90-арска училищна романтична комедия.
В 99 от 100 случая ще спечелите повече, ако си пуснете нещо на In Fear And Faith вместо това.
Лесно забравим, особено ако си извън целевата възрастова група.
Прекалено лек и нерядко минаващ границата на лигавенето.
Вик Фуентес продължава да звучи, да се държи и да изглежда като 13-годишен, макар да е на 33.
Няма ги наистина готините мелодии и експерименти като, да речем, испанската китара в "Bulls in the Bronx".
Абумът често звучи като саундтрак към изтъркана 90-арска училищна романтична комедия.
В 99 от 100 случая ще спечелите повече, ако си пуснете нещо на In Fear And Faith вместо това.
IF YOU LIKE
Sleeping With Sirens, Falling In Reverse, Alesana, In Fear And Faith и др.
Автор: Stahley
[5/10]
Falling In Reverse - Just Like You
On
неделя, февруари 15, 2015
0
коментара
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Epitaph Records
Предният албум на Falling In Reverse попадна в рубриката [OUTSIDE!], защото бе прекалено далеч от тежката музика, но може би все пак това беше грешка. Независимо колко елементи от други стилове ползват, FIR все още влизат в някакви рок рамки, така че още преди да си получа промото знаех, че "Just Like You" ще има справедлива оценка в регулярната част на сайта. Освен това се дочу и че Радке си е научил урока и няма да рапира чак толкова в новия албум, но дори и да го прави - ще о(б)съдим и това.
Голяма част от феновете изтъкват като едно от най-големите предимства на FIR фактът, че Рони Радке се е преборил с наркотиците, излежал си е присъдата в затвора и заради това музиката им звучи толкова емоционално. Ми... чувал съм далеч по-емоционална музика от хора, които са направили по-големи геройства от това да спрат наркотиците - като, например, да не ги започват. Но хайде да не реши някой, че се заяждам - пускам си албума без да ми дреме кой какво е друсал, пил и ял.
Началото на албума изглежда обещаващо. "Chemical Prisoner" е мелодичен, но не и лигав трак с хубав припев и нелош китарен sweep (защото не е соло). Веднага след това идва и сингълът "God, If You Are Above...", който наистина е и най-хитово звучащият трак в албума. И тук някъде се сетих защо всичко ми звучи някак познато и по старому - просто FIR са решили частично да се завърнат към звученето от "The Drug In Me Is You". Но за това след малко, защото мисълта ми обаче бе прекъсната от две поредни поп-пънк лигни, като чак в "Guillotine IV (The Final Chapter)" най-накрая се дочуха и някакви екстремни вокали и метълкор. Следващата "Stay Away" пък ме изненада приятно, макар че дори да не е особено тежка, не е и лигава като повечето парчета пред себе си. Следва нова поредица от лигав поп-пънк и спорадични "втежнявяания", в които FIR сякаш се опитват да приличат на Black Veil Brides, но хич не им се получава. С "Get Me Out" идва и апогеят на лигавщината и ако не се застреляте, докато я слушате, ви чакат две изненади. Първата е "Die For You", която е и най-тежката песен в албума, а втората е учудващо силната пиано балада "Brother", посветена на Антъни Радке - братът на Рони, загинал в автомобилна катастрофа през октомври 2013-та. Дори да не харесвате FIR и арогантността на Рони Радке, няма как да не му се признае - тази песен е изключително силна и емоционална.
Завръщането към звученето от "The Drug In Me Is You" е добре дошло, особено след тоталното разочарование с рапирането и лошия вкус, с които бе създаден "Fashionably Late". Само че дори това не спасява "Just Like You". Албумът е неприятно лигав дори за поп-пънк, екстремните включвания изобщо не са на място и са по-скоро излишни, китарните "сола" са по-скоро sweep-ове и затова накрая се е получила една лигава каша. По-добре си пуснете който и да е албум на A Day To Remember или Black Veil Brides да звучат едновременно и ще получите по-добър резултат от това тук. Единственото изключение, заради което бих ви насърчил да чуете нещо от "Just Like You" е великолепната "Brother". И може би още 1-2 песни, които са "окей".
+ + + + +
Изключително емоционалната балада "Brother" е най-добрата песен, която FIR някога са записвали.
Нелоши парчета като "God, If You Are Above...", "Guillotine IV" и "Die For You".
Взети са някои поуки и вече няма почти никакво рапиране.
- - - - -
Нелоши парчета като "God, If You Are Above...", "Guillotine IV" и "Die For You".
Взети са някои поуки и вече няма почти никакво рапиране.
- - - - -
Неприятно лигав, посредствен и еднообразен.
Безинтересен за всеки, който вече е чувал ETF, ADTR и BVB и има навършени 13 години.
Безинтересен за всеки, който вече е чувал ETF, ADTR и BVB и има навършени 13 години.
IF YOU LIKE
Escape The Fate, Black Veil Brides, A Day To Remember, Green Day и др.
Автор: Undepth
[3.5/10]
A Day To Remember - Common Courtesy
On
петък, октомври 11, 2013
3
коментара
Victory Records се изложиха за пореден път, защото докато приемаха под крилото си неадекватни групи като Design The Skyline, от лейбъла май успяха да изпуснат топ-групата си A Day To Remember. Те им посочиха солиден среден пръст, записвайки новия си албум в домашно студио и издавайки го сами дигитално (а скоро и на физически носител). Но най-хубавото е, че проблемите с лейбъла не са попречили на ADTR да издадат албум с очаквано качествен материал.
Няма друга група в момента, която толкова смело и умело да събира на едно място притегателната мелодичност на поп-пънка и агресията на метълкора. За мен това е много странна кобминации и до днес не разбирам как е възможно тези два стила не само да се сработват, а дори да се споменават в едно изречение. Но затова ADTR са специална банда, която дори да не харесваш - просто не можеш да обвиниш в закостенялост и клишираност и "Common Courtesy" е нов силен аргумент в подкрепа на това твърдение. В него ADTR залагат на проверената формула от предишните няколко албума, без да се впускат в излишни експерименти. Вярно, че за 3 години можехме да искаме и нещо повече от "пореден" албум, но след всички перипетии, през които преминаха ADTR напоследък, феновете трябва да са щастливи, че групата изобщо вади нов албум тази година.
В основата на "Common Courtesy" стои балансът между поп-пънк, пънк рок, метълкор и малко 90-арски алтърнатив. Първите два стила са в най-голямо изобилие и върху тях са изградени повечето песни в албума, като започнем с отварящото дуо "City of Ocala" и "Right Back at It Again", минем през средата в "Life @ 11" и стигнем до затварящата двойка "The Document Speaks For Itself" и "I Remember". Естествено, някои от тези парчета рязко преминават от поп-пънк в метълкор с изненадващ брейкдаун, но ако сте фен на по-тежката страна на ADTR и това не ви е достатъчно, то тогава за вас са сингълът "Violence (Enough Is Enough)" и кратката, но много съдържателна "Life Lessons Learned the Hard Way". Те са си чиста проба метълкор и заради тях по-незапознатите сигурно трудно биха повярвали, че този албум е изсвирен само от една група. Някъде по средата между двата жанра пък стоят енергичните "Sometimes You're the Hammer, Sometimes You're the Nail" и "Dead & Buried". В другата крайност, някъде на границата между алтернативния рок и акустичните балади пък са поставени "I Surrender", "End of Me" и "I'm Already Gone", с които ADTR просто показват, че могат да правят всичко, което им скимне и хич не им дреме за каквито и да било стилови ограничения.
За финал ми се ще да кажа, че макар да съм виждал хора по улиците с тениски на ADTR, ми се струва, че тази група все още не е никак популярна у нас, вероятно защото тук никой не ги издава, продава, или дори пуска по радиото. В това обаче няма много логика, тъй като момчетата наистина пълнят арени в САЩ и по света и редовно гостуват на повечето големи рок/метъл фестивали. Затова се надявам популярността им у нас да се вдигне поне двукратно с "Common Courtesy", макар той да не е нито най-добрият им, нито най-запомнящ се албум досега. За сметка на това, обаче, той е идеален както за задържане на интереса на старите фенове, така и за привличане на нови такива - просто защото в него има от всичко, което ADTR могат да предложат.
+ + + + +
За пореден път - учудващо сполучлива смесица от трудно съвместимите поп-пънк и метълкор.
Разнообразие, включващо мелодичен, екстремен, веселяшки и баладичен материал.
От албума лъха на свежест, защото ADTR правят и свирят каквото си искат, без ограничения.
Изненадващо качествен саунд, особено като за домашно студио.
Разнообразие, включващо мелодичен, екстремен, веселяшки и баладичен материал.
От албума лъха на свежест, защото ADTR правят и свирят каквото си искат, без ограничения.
Изненадващо качествен саунд, особено като за домашно студио.
- - - - -
Можеше и малко по-смело да подходят, вместо да залагат на сигурното, ама карай.
Малко повече метълкор също нямаше да дойде зле.
Излишни приказки "директно от студиото", събиращи се в около 6-7 минути.
Малко повече метълкор също нямаше да дойде зле.
Излишни приказки "директно от студиото", събиращи се в около 6-7 минути.
IF YOU LIKE
Close Your Eyes, Silverstein, FFAF, Blink 182, WCAR, Rise Against и др.
Автор: Undepth
[7/10]
Абонамент за:
Публикации (Atom)
