Решихме последното ревю за годината да е за нещо малко по-различно и по-специално. По принцип никога не правим ревюта на акустични албуми, пиано албуми, компилации и прочие, но в случая имаме повод. Rammstein не са издавали албум от 2009-а и всичко ново, свързано с тяхното име, се поема жадно от феновете. За 21-та си годишнина групата издаде суперскъп boxset с всичките си албуми на плоча, както и това чудо, включващо пиано версии на 13 от песните им. Изпълнява ги предимно композиторът Клеменс Пьоцш, с малки изключения.
Повечето избрани песни дори в оригинал са в бавно и средно темпо, но въпреки това е странно изживяване да ги слушаш в такива спокойни и все пак мрачни версии, изпълнени само и единствено на пиано. Още на отварящата "Frühling in Paris" обаче неусетно започнах да си припявам текста - пианото се движи точно по оригинала на песента и лесно да се сетиш кой момент къде точно идва. Все така лесно е да разпознаеш и всичко важно в "Sonne", "Wilder Wein", "Ein Lied", "Engel", "Klavier", "Seemann" и, разбира се, вече познатата ни брилянтна пиано версия на "Mein Herz Brennt". При "Feuer und Wasser", "Nebel", "Ohne Dich", "Roter Sand" и "Donaukinder" обаче е малко по-трудно. Аранжиментите им са малко по-различни и объркващи, но все така красиви. Всъщност, сами можете да прецените кои са ви по-лесни за разпознаване с един прост тест - пуснете си албума и цъкнете в средата на някоя от песните. Ако не се усетите веднага коя е песента - значи сте попаднали на някой от въпросните объркващи аранжименти.
Вече разбрахме, че след като се поразведри с Lindemann, Тил се е върнал при останалите от Rammstein и дори вече са започнали работа над следващия албум на групата. Можем само да се надяваме, че реално ще се заработи по въпроса, че процесът ще протече гладко и все пак ще видим страхотен нов албум от Rammstein до края на 2016-та или дори 2017-та. Не че нещо, но феновете имаме огромна нужда от нов материал. А дотогава ще си въртим старите албуми и Lindemann (но не и последния Emigrate).
