ЖАНР: Industrial Metal/NDH
ОТ/Д: Германия | 17.05.2019
ОТ/Д: Германия | 17.05.2019
ЛЕЙБЪЛ: Universal Music
ОТНЕМА: ~46 минути
ОТНЕМА: ~46 минути
Още първите два сингъла предизвикаха смесени реакции у феновете, като поне аз срещнах доста мнения, че Rammstein са се променили към лошо, че в песните няма енергия, че се повтаряли и какво ли още не. И макар да виждам защо някой може да каже нещо подобно, смятам, че това са думи, произлезли от излишна предубеденост и целенасочено търсене на кусури. 10 години без албум са доста и очакванията са високи, а хората с очакванията несъмнено са се променили и като личности - нормално е да има разминавания. Само че и "Deutschland", и "Radio" са в максимална степен Rammstein, макар и двете да останаха неразбрани от доста хора. Едни решиха, че "Deutschland" е обикновена възхвала на Германия, други - че е подигравка с холокоста (колко трябва да си прост?!), трети - че в нея се разчита само на шок фактора и провокацията (изобразяването на Германия като чернокожа жена във видеото, например). Песента всъщност ни разхожда из цялата история на Германия, с всичките ѝ добри и лоши страни. На по-конкретна част от историята пък се спира "Radio", която говори за соц режима в Източна Германия. Чисто музикално, тракът е като законното дете на "Das Modell", "Benzin", с тежки китари, танцов ритъм и супер мелодичен припев.
След като преминем през двата сингъла, навлизаме в непознатото, най-напред с "Zeig dich". Песента започва с дамско хорово пеене и напрегната електроника в куплетите. Основният риф е 100% рамщайнски, а припевът потвърждава очакванията за търсене на повече мелодичност из албума. Тя идва и в двойни дози в следващата "Ausländer", която е абсолютен денс метъл хит с мега зарибяващ, почти избиващ на поп припев - мога само да се чудя как все още не е била пусната като сингъл. Парчето е бъдещ концертен хит, който ще се приеме особено добре из Европа, тъй като включва малко текст на френски, английски, испански и руски - а коя публика не обича да изпява поне една фраза на родния си език? Без угризения си казвам - това може би е най-хитовият трак в този албум, макар че, четейки заглавията, очаквах да кажа това за "Sex". Тя обаче не е толкова хитова, колкото... очаквано мръснишка. Тя минава без особени изненади в музикално отношение, ако не броим клавирното извращение към края ѝ, но пък компенсира с наистина мръснишки риф.
С "Puppe" обаче преминаваме границите на нормалното и се замисляме дали да не вкараме Тил Линдеман в психодиспансера. Причината? След мрачното начало в духа на "Wiener Blut" минават 2 минути и Тил се отприщва такъв, какъвто досега никога не сме го чували - в почти пълна истерия, налудничав, зловещ, плашещ и следващ изблика си с няколко простички "dam dam" (явно далечна препратка към "Marmor, Stein und Eisen bricht" - местен рокендрол хит на Драфи Дойчер от 1965-а). "Was ich liebe" сваля темпото и ни напомня, че демо с това заглавие се върти из разни сайтове от повече от 10 години насам, но за пръв път песента бива осъществена пълноценно. Признавам обаче и че с нея тръгна една поредица от три песни - "Was ich liebe", акустичната балада "Diamant" и бавничката "Weit Weg", които са ми твърде бавни и, да си призная, можеше и да бъдат по-добри след 10 години чакане. Вярно, баладата е задължителна, но е дълга едва 2 минути и половина и в нея не се случва почти нищо, а "Weit Weg" носи един странен психеделичен дух с тая аналогова електроника, но също не блести с нещо кой знае колко специално.
Към финала ни повежда "Tattoo" - най-агресивната и динамична песен в албума, която напомня за нещо средно между "Fish On" на Lindemann и "Wollt ihr das Bett in Flammen sehen". Това е единственият трак с наистина класическо Rammstein звучене, което обаче не значи, че този албум не е 100% Rammstein - но за това, ще поговорим още малко в последния абзац. За финал идва "Hallomann" - мрачна композиция в бавно до средно темпо, където напрежението постепенно расте, за да се излее с хаотично клавирно соло към края. Също не бих казал, че ще ми стане новата любима песен в албума, но при Rammstein понякога минават месеци, преди да преоткриеш дадени песни, така че няма да бързам чак толкова.
Това без съмнение е един различен албум на Rammstein. Не е просто връщане към корените или нещо изцяло ново, не е и самоцел. С него Rammstein безусловно запазват същността си и продължават така, сякаш никога не са си взимали почивка, но и са се постарали да си дадат отговор на въпроса как е логично да звучат през 2019-а година. Отговорът - все така рамщайнски, но с една идея повече мелодичност. И ако също като мен не харесвате разни тракове, пък дори и половината от тях - само помислете в колко точно албуми на други групи се случва да умирате от кеф на 6 от 11 композиции? За мен епичната "Deutschland", брутално хитовите "Radio" и "Ausländer", NDH тупалките "Zeig dich" и "Tattoo" и, разбира се, абсолютно откачената "Puppe" могат спокойно да стоят рамо до рамо с някои от най-големите им хитове. Да, "Rammstein" е различен, може би нетипично мелодичен, няма толкова много електроника, не е 100% NDH, не е копие на "Sehnsucht" и дори не е точно като "LIFAD". Но, с риск да се потретя, попетя и подеветя - този албум е 100% Rammstein.
+ + + + +
Десетте години сякаш никога не са минавали - Rammstein не са изгубили и грам от същността си.
Повече от половината композиции в албума могат да са мега хитови сингли.
В търсенето на повече мелодичност са постигнати някои неочаквано добри резултати.
Кристално чиста продукция с отличаващ се и наистина неповторим китарен звук.
Никога не сме чували Тил така, както го чуваме в "Puppe", майко мила!
Повече от половината композиции в албума могат да са мега хитови сингли.
В търсенето на повече мелодичност са постигнати някои неочаквано добри резултати.
Кристално чиста продукция с отличаващ се и наистина неповторим китарен звук.
Никога не сме чували Тил така, както го чуваме в "Puppe", майко мила!
- - - - -
За 10 години чакане можеше и 11/11 песни да са достойни за мега хитови сингли... ама не са.
Между 3 и 5 песни варират от "бива" и "окей" до категорично "nein!".
Rammstein сами са си вдигнали летвата така, че нищо отвъд тоталния хит да не е приемливо.
Между 3 и 5 песни варират от "бива" и "окей" до категорично "nein!".
Rammstein сами са си вдигнали летвата така, че нищо отвъд тоталния хит да не е приемливо.
IF YOU LIKE
Lindemann, Eisbrecher, Oomph!, Megaherz, Heldmaschine, Stahlmann, Erdling, Ostfront, Maerzfeld и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
Аз ви го написах няколко пъти още през 2018-та, вие дори леко се агресирахте тогава, сега остава да видим, дали съм бил прав и за: "10-15 години, през които членовете ще участват в различни, но без комерсиален успех проекти, често далеч от метъл сцената. След 15-та години ще има реюниън, който ще мине и през България, но гледката на 70 годишният понадебелял Тил в зала Универсиада ще ни докара депресивна носталгия."
-------------------
23 ноември 2018 г.
Нека да си го кажем още от сега. Пиша го сега, че като дойде април да си кажете: "E тоя Цецо много ги разбира нещата, дейва - голям разбирач, тц-тц-тц...!!!". Казвам ви го сега да си знаете - да няма разочаровани после - албумът на Рамщайн /2019/ ще e такава голяма, рехава боза, че дори и най хард феновете (като мен) няма да го прослушат повече от веднъж. Някой разбирач ще опита да пише за "композиции", "скрита енергия и потенциал", "изследване на нови хоризонти" и т.н., но тези неща така или иначе няма да бъдат оценени от слушателите...Това ще и краят на Рамщайн като активна група за период от около 10-15 години, през които членовете ще участват в различни, но без комерсиален успех проекти, често далеч от метъл сцената. След 15-та години ще има реюниън, който ще мине и през България, но гледката на 70 годишният понадебелял Тил в зала Универсиада ще ни докара депресивна носталгия. Това е! Да си знаете от сега!
дам, тъпичък албум, обективно най-слабият им, ама колко по-зле можеше да е, поне има 1-2 ставащи песни
На мен ми хареса албумът. Puppe вече ми е любимата песен на Рамщайн, редом с всички в "Sehnsucht" . В албумът има всичко. Подчертавам, не съм от върлите фенове на групата и не гледам под лупа песните им, но този албум е страхотен. Честно казано го изслушах на един дъх и съм доволен. Благодаря за страхотното ревю, TMB! :)
Албумът е страхотен и един от най-добрите изобщо. Deutchland, Puppe, Tattoo са сред най-добрите за всички времена.
А българина е голямо мрънкало. Отзивите из youtube и навсякъде другаде са супер положителни, турнето за 2019 е изцяло разпродадено. Тука обаче сума ти хора били недоволни.
Трябва откровено да призная - това е албум, който ми харесва много, дори харесва не е точната дума...изключително ми харесва. На "Puppe" станах на крака и я върнах няколко пъти, и повече от няколко...щом стане така...има нещо тук за мен, доколкото се познавам :) Определено не е бозата, която очаквах през 2018-та, малко е да се каже, че съм много-много приятно изненадан. Говорейки за мен - аз винаги съм оценявал високо всичките им "бавни" песни, балади, в този ред на мисли - трите такива трака в този албум никак не ги намирам за слаби, напротив.
След като разгледах превода на текстовете на английски, останах с впечатлението, че този албум е концептуален. Не откривам нито един текст, който да не мога да свържа с някаква вариация на тема любов, секс, по Рамщайнски разбира се: имаме любов към родината, отмираща любов, проституция, размножаване, татуиране името на любимия, предателство, чужденец - коцкар и т.н. В някои от парчетата общата нишка е очевидна, в други, като Zeig dich, Weit weg и Hallomann, по-скрита и трудна за усещане, но сякаш си е там. Напомня ми на албума на Nick Cave & The Bad Seeds от 1996 - Murder Ballads. Има ли и други, надушващи концепцията или си въобразявам?
Като цяло всеки следващ албум на Rammstein възприемам трудно и бавно, с много прослушване докато си харесам определени парчета, най-вече тези, вдъхновени от реални трагедии. За този ще си ми стигне и Puppe - толкова е бясна, че мога да си слушам само нея.
Цецооо,Цецоо,НИЩО не разбираш,пич!Ама грам! Страхотен албум към който нарочно нямах очаквания и в крайна сметка съм повече от доволен от резултата. Браво Rammstein!