TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Siamese - Super Human

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 09, 2019 1 коментара

ЖАНР: Alternative/Pop Rock/Metal
ОТ/Д: Дания | 24.05.2019
ЛЕЙБЪЛ: Long Branch Records
ОТНЕМА: ~31 минути

Датчаните Siamese винаги са правили много различна музика от останалите банди и са смесвали метъл, рок и поп по наистина необикновен начин. И много често ще чуете за тях, че са подценявана група. Но не е точно така - те не са толкова подценявани, колкото... просто не са стигнали до правилната аудитория. Тук обаче и въпросът - коя е правилната аудитория за Siamese?

Отварящият трак и пилотен сингъл "B.A.N.A.N.A.S." смесва поп и R&B пеене с типични за модерния рок и метъл китари и електроники, а от хоровия, някак детски напев, се усеща далечна пънк нотка. Но все още сме много далеч от категоричен отговор на зададения горе основен въпрос, защото следва абсолютно хитовата "Ocean Bed". Честно, ако група с по-известно име беше пуснало тази песен (примерно BMTH), сега щеше да е мега хит и всички да говорят за нея. Метълкор избухването в края ѝ пък просто може да ви разтърси сградата, ако го надуете достатъчно силно. И ако досега не е объркващо какво точно свирят Siamese в този албум, идва именно заглавното парче "Super Human". То започва горе-долу като песен на Migos (с куплети, измрънкани от местния рапър Olivio), а това никога не е добра новина. Въпреки това, учудващо и изпълващо ме с вина, парчето не ме отблъсна, а частта на Siamese даже много си ми допадна. Но отвъд "харесва ми" и "не ми харесва" - този трак също може да е хит в световен мащаб с правилната дистрибуция.

Следващата "Animals" е сред малкото политически ориентирани песни на Siamese, тъй като засяга войната в Босна, а това е важна тема за вокалиста им Мирза, който е бежанец от нея. Самото парче е сравнително леко, макар и да е изпълнено с китари - мислете в посока "30STM, ама с китари и идея". Но нито тя, нито следващата "You're Not Alone" (въпреки готиното си китарно соло към края) успяха да ме впечатлят с нещо повече от чутото досега. "Give Me Up" пък дори директно си ме подразни с регетон ритъма си и твърде обикновеното си звучене, което се откроява едва към края на песента с малко повече китари и яки хорови напеви. Но регетон ритъмът... не, мерси, лоша идея, недейте повече. В тоя ред на мисли - не знам колко точно имах нужда от кавър на The Weeknd, пък бил той и добър такъв, особено откъм вокално изпълнение, тъй като Мирза има много подходящ глас за целта. Радвам се, че проверих и специално какво казва групата за "Unified", защото ако не бях, щях да реша, че просто са "щипнали" оттук-оттам в нея. Началото ѝ идва с риф, който лесно може да бъде сбъркан с този от "Shadow Moses" на BMTH, а към края ѝ се дочува култовия риф от "Kashmir" на Led Zeppelin - но всичко това явно е нарочно, поне ако се водим по думите на Мирза.

За финал на албума е оставена една от най-добрите песни в него. И може би ако не беше тя, донякъде иронично, щях да харесам "Super Human" малко повече, защото определено ми се прииска той да беше пълен с повече такива парчета, вместо с толкова много поп. И не че "Not Coming Home" няма поп влияния, но са по-скоро в духа на Linkin Park (преди да захвърлят китарите), отколкото в духа на Джъстин Тимбърлейк, с когото неведнъж успях да сравня пеенето на Мирза. Парчето наистина напомня по дух за Linkin Park, с много мелодия и ню метъл китари, само дето без рапиране и, осъзнавайки колко се повтарям - щях да съм щастлив да чуя повече такива песни в албума, вместо мъмбъл рапа в заглавния трак, регетона в "Give Me Up" и твърде лигавите напеви в "You're Not Alone".

Лесно мога да оставя оценка на този албум, но няма. Не защото ще предизвикам нечия нежелана реакция (кой ти слуша Siamese по наши земи и без това), а защото това просто не е албум, който може да бъде оценен обективно. Какво, да му дам ниска оценка, защото има поп в него? Да, но пък то в това до голяма степен им е чарът. Или да им дам висока оценка, защото рушат границите между жанровете? Ми, чак пък толкова не ги рушат, а и съм чувал по-добри смесици между поп и метъл. Но тук всичко е различно. Като казвам "поп" и "метъл", не мислете за Dead by April и Amaranthe, а по-скоро за BMTH, ако все още имаха талант, за Linkin Park, ако не бяха захвърлили китарите и за Джъстин Тимбърлейк, ако ги беше хванал. Странно е, но нищо чудно и за вас да се превърне в сериозен guilty pleasure. С тая група така се почва и без това.
 
+ + + + +
Много нетипичен начин за смесване на рок, метъл и поп.
Няколко парчета, които спокойно биха могли да са мега хитове.
Разнообразие до дупка - трак с трак не си прилича.
Песни като "Ocean Bed" и "Not Coming Home" мога да въртя с часове.

- - - - -
Липсват повече композиции като "Ocean Bed" и "Not Coming Home".
Твърде много поп, дори за техните стандарти - че даже и мъничко мъмбъл рап...
Отдаването на почит към любими артисти е хубаво, но често изглежда като грешка или кражба.
Китарната грешка (макар и нарочна) в онзи регетон трак също не стои добре.
Два крясъка за цял албум... твърде малко е.

IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, Issues, Linkin Park, 30 Seconds To Mars, The Weeknd, Justin TImberlake и др.

Автор: Testset
[N/A]
 


1 Response for the "Siamese - Super Human"

  1. Иван says:

    Благодарности на сайта - открих за себе си тази група, заради това ревю. Може ли автора да сподели причината за заигравката с Shadow Moses и Kashmir? Поздрави