TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет red. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет red. Показване на всички публикации

Red - Of Beauty and Rage

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 01, 2015 3 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Essential Records
Отнема: ~61 минути 


Макар лично аз да не разбрах съвсем защо всички обявиха предишния албум на Red за тотален провал, не мога да отрека, че очаквах нещо повече от тази група. Липсваха ми оркестрациите и старото звучене като цяло. Затова си платих в PledgeMusic и зачаках в кутията ми да се появи "Of Beauty and Rage". Е, още не съм го дочакал, но някой не особено съвестен музикален журналя си е лийкнал промото доста бързичко, така че... де да знам, платил съм си вече за албума, така че защо тези, които не са си платили, да го имат преди мен, а аз не? Отговорниците да му мислят.

Банално е да се каже (и е банално дори да си започна така изречението), но заглавието и обложката на албума казват всичко. "Of Beauty and Rage" е красив, емоционален и от време на време избухва в агресия. Категорично обаче това е най-мрачният албум, който Red някога са записвали. Темпото в него е по-бавно, отколкото би ми се искало, но завладяващите мелодии и прекрасните оркестрации компенсират липсата на скорост. Албумът разчита до голяма степен и на много преходи от красиви и спокойни мелодии към агресивни пасажи с тежки китари. Те са най-отчетливи (а и с най-добър тайминг) в песни като "Falling Sky" и "Gravity Lies", а в "Impostor", например, идват и с бонус "ню метъл" ефект. Оркестрациите са друг важен елемент в композициите, като най-силните такива се появяват в "Shadow and Soul" (която можеше да е с минута по-кратка) и една от най-динамичните песни в албума "Fight To Forget". "The Ever" пък се очертава като големият хит в албума, но нищо чудно "Darkest Part" и моят личен фаворит "Gravity Lies" също да изиграят подобна роля под формата на бъдещи сингли (например). Като типична пиано-балада се откроява единствено "Of These Chains".

Добре, стана ясно, че "Of Beauty and Rage" е добър и звучи повече като по-старите неща на Red. Но ако някой ми каже, че е много по-добър от "Release the Panic", ще искам много конкретно и точно обяснение с какво точно е ЧАК толкова по-добър. Разликите са основно в това, че е по-дълъг, доста по-емоционален, по-"зрял" (любимата ми дума за музика) и има малко повече оркестрации. Общото темпо и нивото на "тежест" (ако изобщо може да се измерва подобно нещо) обаче са кажи-речи същите и само малките детайли са причината да харесам "Of Beauty and Rage" повече от "Release the Panic". Но ако емоцията в музиката ви влияе повече, отколкото на мен, то тогава "Of beauty and Rage" може да се превърне и в любимият ви албум на Red.

+ + + + +
Красив, агресивен, мрачен и като цяло - силно емоционален албум.
Частично завръщане към звученето от по-старите албуми.
Страхотни оркестрации и изключителни преходи от спокойни към тежки пасажи.

- - - - -
Много бавен бе, братче...
И по-тежък можеше да е, особено с толкова голям мегдан за крещящи вокали.
Рядко се срещат по-ненужни тракове от "The Forest".
 
IF YOU LIKE
Thousand Foot Krutch, Skillet, Breaking Benjamin, Three Days Grace, Evans Blue и др.

Автор: Testset
[7/10]

Red - Release the Panic

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 05, 2013 4 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Sony/Essential
Отнема: ~34(+20) минути 


В предния им албум на Red им пролича, че търсят промяна в звученето си, но макар UWHF да беше повече от поносим, промяната беше почти незабележима. В "Release the Panic" тя е очевидна. Red са втежнили звука си, засилили са ню метъл елементите в музиката си, и за добро или за зло, почти напълно са се лишиши от оркестрациите, които толкова често използваха за фон в миналото.

Дълго се чудих дали този албум ми харесва или не, но вътрешно знаех, че не съм разочарован. Затова да кажем, че не очаквах точно това от Red. Очаквах нещо малко по-мелодично и съвсем честно - надявах се на доста по-добра продукция. Нямам проблем с това, че вокалите на Барнс толкова напред, защото пичът наистина пее безкомпромисно в този албум и показва диапазон от ниски крясъци до фалцетно пеене в по-баладичните парчета. Майкъл има страхотен глас, за който някой някога правилно ми каза: "Е те тоа глас се е утепал за алтърнатив" - твърдение, с което не мога, а и не искам да споря. Зад Барнс, обаче, звукът далеч не блести с качество. Китарите са тежки, но толкова ниски, че сякаш някой е сложил всички настройки на най-ниските възможни честоти. "Благодарение" на този факт китарите се губят под всички останали звуци с по-високи честоти. Като добавим и факта, че откъм рифове почти няма какво да ни впечатли, официално обявявам китарите за едно от слабите звена в "Release the Panic".

"Release the Panic" и "Perfect Life" дават силно, но не докрай убедително начало, но албумът постепенно става все по-добър. Така зарибяващият риф (един от малкото такива) в "Die For You", мачкащата ню метъл агресия в "Damage" и бек-вокалите в "Same Disease" ме изненадаха все по различен, но винаги приятен начин. Задължителната (и доста лековата) балада "Hold Me Now" пък напълно контрастира на следващата я "If We Only", която е една от най-тежките песни в албума и напомня, че Red все още могат да използват оркестрации подобаващо. Такива се чуват още в предпоследната "Glass House", която аз лично бих избрал за сингъл вместо вече избраните тракове. Това е едно от най-добрите парчета на Red в последните няколко албума и съм сигурен, че не само аз ще направя тази оценка.

Не знам колко съм обективен в случая, защото фенската ми природа много харесва "Release the Panic", но критикът в мен все пак остава леко недоволен и в очакване на нещо по-интересно от Red следващия път. Затова предложението ми към вас е първо да оцените "Release the Panic" като фенове, а после нищо не ни пречи да искаме и очакваме повече от групата завбъдеще. Оттам нататък ни остава само да се надяваме, че тази промяна в звученето ще се окаже стъпка в правилната посока за Red.

+ + + + +
Майкъл Барнс пее по-добре от всякога.
Осезаема промяна в звученето, което вече е по-сурово, но и по-тежко.
Албумът сякаш става по-добър с всеки изминал трак.
Всяка песен изненадва по свой индивидуален, различен начин.
Deluxe изданието идва с 20 минути бонус материал, който определено си заслужава.

- - - - -
Слаба китарна работа.
Не особено добра продукция.
Можеше да сложат и още оркестрации, защото много им отиват. Мрън.

IF YOU LIKE
Thousand Foot Krutch, Skillet, Breaking Benjamin, Three Days Grace, Evans Blue и др.
 Автор: Stahli
[7/10]

August Burns Red - 2012 - Sleddin' Hill: A Holiday Album

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 27, 2012 0 коментара

Стил......: Metalcore/Instrumental
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Solid State
Отнема....: ~42 минути 


Елхите са украсени, навън има 3 метра сняг, общината е изненадана, парното е на макс, печките бумтят и... а? Какво? Бълнувам? Вярно, то пък още е септември и е почти 30 градуса... но August Burns Red все пак издават албум с коледни песни. Това изречение би звучало като много странен майтап, защото в него няма почти никаква логика, но в случая майтап няма. Това наистина е албум с коледни песни и наистина е изсвирен от August Burns Red, една от най-добрите метълкор банди в момента изобщо.

Не е сефте метъл банда да прави коледен албум, за да се правим на изненадани, но докато всички останали са правили такива неща с идеята, че правят някаква пародия, ABR са се постарали да направят нещо много повече от поредния "бъзик албум". Дори да ви е писнало от коледни песнички, че дори и от техни метъл кавъри, в "Sleddin' Hill" ви очаква нещо по-различно. Целият албум е почти изцяло инструментален (като изключим "Rudolph the Red-Nosed Reindeer"), което в този изключителен случай е добра идея, защото така можем да обърнем достатъчно внимание на най-важното в случая, а именно - невероятните аранжименти, които ABR са направили на някои от най-популярните в САЩ коледни парчета. Дори твърди скептици като мен биха възкликнали очаровани, щом чуят уникалните метълкор преработки на "Frosty the Snowman", "Jingle Bells", "Little Drummer Boy", "Oh Holy Night", "Carol of the Bells", "We Wish You a Merry Christmas", "God Rest Ye Merry Gentlemen" и още 5 широко известни коледни песни. Всички парчета са изсвирени с типичната за ABR техника, без да се следва лесния път чрез просто копиране на оригиналните мелодии. Инструменталната насоченост на албума пък е позволила използването на допълнителни инструменти като цигулки, клавишни, звънчета и дори духова секция, там, където е необходимо.

По принцип не бих се хванал да напиша каквото и да е за който и да е инструментален албум, но August Burns Red толкова добре са се справили с аранжиментите на гореспоменатите коледни песнички, че направо се умилих. Към тях е подходено с уважение и по този начин, благодарение на постигнатия баланс между типичния за групата тежък метълкор и "коледния дух", не се е изгубила самата идея за "коледна песен". Изобщо, групата показва зрялост и умение във всичко, което прави и този албум е поредното доказателство за това. Затова пак казвам - независимо дали харесвате коледни песнички или не, "Sleddin' Hill" си струва слушането. Възможно е да се изненадате много приятно, но ако искате изчакайте и го чуйте някъде през декември, защото ранната есен определено не е подходящият сезон за старт на коледното настроение.

+ + + + +
Най-добрите метъл аранжименти към коледни песни, които някога съм чувал!
Изключително мощен звук, тежки китари, плътни барабани, открояващ се бас.
Постигнато разнообразие с помощта на редица други музикални инструменти.
Атмосферата, коледният дух и снегът на парцали още малко ще изскочат през колоните.

- - - - -
Коледен албум през септември...? Само аз ли не виждам логиката?
Повечето песни от албума вече сме ги чували поотделно в последните 3 години.

Подходящо за фенове на:
Born of Osiris, After The Burial, Veil of Maya, BTBAM, TDWP и др.
 Автор: Undepth
-=8/10=-

Zonaria - 2012 - Arrival of the Red Sun

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юли 17, 2012 1 коментара

Стил......: Melodic Death Metal
Държава...: Швеция/САЩ
Лейбъл....: Listenable Records
Отнема....: ~40 минути 


Някои наричат Zonaria "спасителите на шведския дет метъл". Има резон в това. Малко останаха шведските банди, които да правят от онзи свой метъл, който стана нарицателен за качество в последните две десетилетия. И не е проблемът в това, че повечето групи се ориентираха към използването на чисти вокали. В това няма нищо лошо. Лошoто е, че напук на тях много групи решиха, че е достатъчно просто да не ползват чисти вокали и хоп, вече са "тру шведски мелодет". Да, ама не. Защото едно е да правиш тежка музика, друго е да си добър музикант и трето е да си интересен, разнообразен и да имаш какво да покажеш. И тук Zonaria дават урок на колегите си по жанр.

Зад тази умопомрачително яка обложка се крие епичен мелодет от най-висок ранг. Вече с помощта на Кейлъб Бингъм (ex-5FDP) и басиста Макс Малмър, Zonaria са направили албум, пълен с първокласни, тежки, смазващи шведски рифове, плътни ревове (от Симон Берглунд) и мрачни епични оркестрации, които обаче не са оставени да бъдат да доминиращ елемент, а по-скоро перфектен фон, създаващ апокалиптичната атмосфера от облжоката. Като примeри мога да дам песни като "Silent Holocaust", "The Blood That Must Be Paid" и "Desert Storm", които говорят красноречиво сами за себе си. Те обаче са сред по-мелодичните парчета в албума. Около тях се въртят някои двукасови мелачки като "Gunpoint Salvation" и "Liberation Zero", както и биещите на дет метъл "Arrival of the Red Sun", "A Lullaby For Those Still Alive" и "Full Spectrum Dominance".

Общото настроение в албума е мрачно, апокалиптично, епично и... мачкащо. Чисти вокали липсват почти напълно, но мелодичността и разнообразието не губят нито за миг от това. Клавишните партии изпъкват чудесно, а китарите най-сетне са уравновесени с останалите инструменти в микса, а не са 5 стъпки напред като в предните два албума на групата. Лекото намаляне на китарните писти всъщност се оказа повод за някои да кажат, че продукцията на албума е лоша, но няма такова нещо. Аз съм претенциозен тип по отношение на продукцията и ще кажа на всички, недоволни от тази, просто да си оправят еквалайзерите и да се насладят на най-добрия, зрял и изпипан албум на Zonaria досега. Не го пропускайте и вие.

+ + + + +
Интересен, разнообразен, епичен, тежък, мелодичен, мрачен, мачкащ албум.
Кийбордите създават страхотна атмосфера, без да са доминантен елемент.
Огромна камара шведски рифове "за душата".

- - - - -
След средата песните звучат малко недоработени.
На няколко места китарите леко се губят, но за много кратко.

Подходящо за фенове на:
Scar Symmetry, Kalmah, Miseration, Torchbearer, Hypocrisy и др.
 Автор: Undepth
-=8/10=-

Абонамент за: Публикации (Atom)

    Още приятели