ЖАНР: Symphonic Power Metal
ОТ/Д: Италия | 05.07.2019
ОТ/Д: Италия | 05.07.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~54 минути
ОТНЕМА: ~54 минути
-
About TMB
BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!
ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!
[FACEBOOK] [INSTAGRAM] [YOUTUBE] [TWITTER] [E-MAIL]
Показват се публикациите с етикет rhapsody. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет rhapsody. Показване на всички публикации
Luca Turilli's Rhapsody - Prometheus: Symphonia Ignis Divinus
On
вторник, юли 07, 2015
3
коментара
От/Год: Италия, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Епично, по-епично, най-епично, Лука Турили епично. Това са сравнителните степени на думата "епично", щом става дума за пуър метъл. Надали има друга група в света, която толкова умело да изполва симфонични оркестри и хорове (освен може би Therion в "Lemuria") за музиката си и точно затова всеки нов "кинематографичен" албум на Luca Turilli's Rhapsоdy си е чисто удоволствие за сетивата. Очевидно повлиян от италианската класическа музика, Лука Турили е сътворил един от най-добрите (в композиционно отношение) албуми на Rhapsody (във всичките инкарнации на групата) досега. Оставаше само метълът да е на малко по-преден план и щеше да е съвсем супер.
Пояснявам веднага - оркестрациите, хоровете и епичността достигат нов световен максимум в този албум и това е страхотно. Те обаче са толкова изведени на преден план, че изпод тях китарите и барабаните едва постъргват и пошляпват, като на моменти човек може дори да забрави, че ги има. Пак се чуват, пак е ясно, че са там, но са много, много зад оркестрациите. Ако се абстрахираме от това - ни остава един невероятен, красив и наистина епичен албум, от който през 3 минути се настръхва.
Ще наблегна няколко пъти на думата "красив", докато се опитвам да обясня защо този албум си струва парите. Красива обложка, красив италиански още в "Il Cigno Nero", красив оперен баритон, красиво пиано, красиви мелодии - всичко в този албум е толкова красиво, че напомня за приказния свят от Dreamquest, който сякаш се е свързал с този на Rhapsody в "Prometheus". Мисълта за това ми мина още щом чух първите звуци от "Rosenkreuz", а в следващите песни се убедих, че не си въобразявам. "Il Tempo Degli Dei" е един от многото красиви тракове в албума, в който се усеща силното влияние на италианската класическата музика и в който има изненади като електронни бийтове и прекрасно соло на пиано. "One Ring To Rule Them All" пък очевидно е вдъхновена от... знаете от какво. Но и да не знаете, гласът на Ам-Гъл (Смеагол, Голъм) в началото ще ви подскаже достатъчно. Епични, някак бродуейски хорове съпътстват историята му в този 7-минутен епос.
Като си говорим за красота, няма как да не се спомене и най-красивата песен в този албум - "Notturno". Честно, щях да съм доволен, дори да не бяха сложени метъл елементи в нея. Два великолепни оперни гласа, подпомагнти от включващия се по някое време и абсолютно безупречен (както винаги) Алесандро Конти. Цялата тази красота е последвана от една от най-готините и епични песени, които съм чувал в това десетилетие - заглавната "Prometheus". В нея става ясно защо този албум е отнел 7 месеца композиране и общо около 5 месеца "производствен процес" - това е върхът на епичността в метъла и подобни неща са поч5ти невъзможни за перфектно изпипване. Но Лука Турили е направил всичко възможно да постигне перфектен краен резултат. И е постигнал нещо близо максималното възможно (като изключим рехавите на места китари и барабани, разбира се). Малко е трудно след такава песен да продължиш да слушаш, но албумът продължава без да губи инерция с "King Solomon & The 72 Names of God" - пореден епичен трак с открояващи се ориенталски мотиви. От Близкия Изток обаче бързо се пренасяме в Скандинавия с "Yggdrasil" - песен, посветена на гигантското дърво от нордската митология, свързащо деветте свята. За финал ни чака 18-минутен епос, озаглавен "Of Michael The Archangel and Lucifer's Fall, Part II - Codex Nemesis". Той е разделен на пет вътрешни части и включва толкова много различни елементи, че ще е обидно да опитвам да ги изброя.
Албуми като този винаги могат да бъдат описани дори по-детайлно и професионално, но аз не мисля, че имате нужда насила да ви пъхам супени лъжици с информация в устата. Мисля също, че ако харесвате пауър метъл, а още не сте чули този албум, значи вече сте закъснели, но това все още е поправимо. Подобни красиви, толкова детайлно изпипани албуми се срещат рядко и ако преглътнете проблема с не особено силните китари и барабани - ще си пускате "Prometheus" с години напред.
+ + + + +
Бомбастично-епичен и всеобхватно красив албум.
Детайлно изпипани оркестрации, великолепни хорове.
Безупречна вокална работа - и на Алесандро, и на всички други гласове в албума.
Цели 70 минути първокласен материал.
- - - - -
Детайлно изпипани оркестрации, великолепни хорове.
Безупречна вокална работа - и на Алесандро, и на всички други гласове в албума.
Цели 70 минути първокласен материал.
- - - - -
Китарите и барабаните почти винаги се губят изпод супер засилените симфонии.
IF YOU LIKE
Rhapsody of Fire, Dark Moor, Magic Kingdom, Fairyland, Derdian, Helloween и др.
Автор: Stahley
[9/10]
Luca Turilli's Rhapsody - 2012 - Ascending To Infinity
On
понеделник, юни 25, 2012
4
коментара
Държава...: Италия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Изненадващо, че даже без никаква драма, Лука Турили напусна Rhapsody of Fire и си направо свое Rhapsody. Това е третото Rhapsody и искрено се надявам да няма повече, защото лесно се обърквам и ако всеки член на групата си направи по едно Rhapsody, нещата ще станат сериозни и ще замиришат на митоза. Не че имам нещо против - Лука Турили е един от най-гениалните пауър метъл китаристи в наши дни (скромен при това) и всеки албум с негово участие е повод за празник за феновете на жанра, но винаги ми е било някак тъпо да гледам разделящи се банди, чиито музиканти почват да правят с нова банда същата музика, която са можели спокойно да правят и в старата си банда. Но здраве да е, явно причини има и нямам мераци да се бъркам в това. Ако имах, щях да поканя Лука на разговор в студиото, да му се развикам и да му кажа, че аз съм домакинът и шефът, както би направила една друга колежка. Добре де, стига бъзици.
Най-живо ме интересуваше какво точно ще има в "Ascending To Infinity", имайки предвид епичността и мащабността на "From Chaos To Eternity". Може ли Лука да направи нещо по-епично и мащабно? отговорът е "да". Или хайде, ако не по-епично, то поне също толкова епично. Защото, както беше обещано, оркестрациите са на ниво "холивудски саундтрак", а не можем да се оплачем и от липса на епични симфо-партии, хорови песнопения и нео-класически мотиви, положени щедро върху гениалните китарни партии на Лука Турили и неговата банда - какво повече му трябва на човек за пълно симфо-пауър метъл изживяване? Текстовете пък са изпяти на италиански и английски от Алесандро Конти (чийто глас прилича на нещо средно между този на Михаел Киске и Фабио Лионе) и няколко гости, предоставящи оперните си гласове. Заглавната песен ме грабна веднага с нео-класическото си звучене, но "Dante's Inferno", "Tormento e Passione" (заради които почти научих италиански) и "Dark Fate of Atlantis" бяха тези, които ми напълниха зажаднялата за качествен симфо-пауър душа. Тези песни са абсолютни шедьоври, които ме карат да мисля, че ако италианецът беше живял в Средновековието, днес щяхме да го изучваме по музика като един от големите класици.
Макар и встрани от шедьоврите, повечето песни също са изключително силни и всяка изненадва с уникални сола и оркестрации. Единственото изключение е баладата "Luna", която не ми хареса не защото е балада или защото е напълно различна от всичко друго в албума, а просто защото... може и без нея. Закриващата "Of Michael The Archangel And Lucifer's Fall" също можеше да е една идея по-кратичка или просто да бъде разделена официално на три части (както е и сега, само че събрани в една голяма песен), но пък от друга страна Rhapsody без 16-минутна настръхващо свръхепична песен? Няма как. Това е то. Изненадващо или не, това Rhapsody по нищо не отстъпва на другото и дори прословутият ми скептицизъм не успя да ми попречи да му се израдвам максимално. "Ascending To Infinity" е един чудесноподготвен и завършен продукт, носещ епично изживяване, което просто трябва да усетите.
Най-живо ме интересуваше какво точно ще има в "Ascending To Infinity", имайки предвид епичността и мащабността на "From Chaos To Eternity". Може ли Лука да направи нещо по-епично и мащабно? отговорът е "да". Или хайде, ако не по-епично, то поне също толкова епично. Защото, както беше обещано, оркестрациите са на ниво "холивудски саундтрак", а не можем да се оплачем и от липса на епични симфо-партии, хорови песнопения и нео-класически мотиви, положени щедро върху гениалните китарни партии на Лука Турили и неговата банда - какво повече му трябва на човек за пълно симфо-пауър метъл изживяване? Текстовете пък са изпяти на италиански и английски от Алесандро Конти (чийто глас прилича на нещо средно между този на Михаел Киске и Фабио Лионе) и няколко гости, предоставящи оперните си гласове. Заглавната песен ме грабна веднага с нео-класическото си звучене, но "Dante's Inferno", "Tormento e Passione" (заради които почти научих италиански) и "Dark Fate of Atlantis" бяха тези, които ми напълниха зажаднялата за качествен симфо-пауър душа. Тези песни са абсолютни шедьоври, които ме карат да мисля, че ако италианецът беше живял в Средновековието, днес щяхме да го изучваме по музика като един от големите класици.
Макар и встрани от шедьоврите, повечето песни също са изключително силни и всяка изненадва с уникални сола и оркестрации. Единственото изключение е баладата "Luna", която не ми хареса не защото е балада или защото е напълно различна от всичко друго в албума, а просто защото... може и без нея. Закриващата "Of Michael The Archangel And Lucifer's Fall" също можеше да е една идея по-кратичка или просто да бъде разделена официално на три части (както е и сега, само че събрани в една голяма песен), но пък от друга страна Rhapsody без 16-минутна настръхващо свръхепична песен? Няма как. Това е то. Изненадващо или не, това Rhapsody по нищо не отстъпва на другото и дори прословутият ми скептицизъм не успя да ми попречи да му се израдвам максимално. "Ascending To Infinity" е един чудесноподготвен и завършен продукт, носещ епично изживяване, което просто трябва да усетите.
+ + + + +
Епична, могъща, завлядяваща музика.
Мащабно, изчистено звучене и повече от чудесни вокали и хорови изпълнения.
Лука Турили за пореден път впечатлява с уникални умения в композиционно отношение.
Някои песни са истински шедьоври, достойни за сравнение с класическата музика!
Мащабно, изчистено звучене и повече от чудесни вокали и хорови изпълнения.
Лука Турили за пореден път впечатлява с уникални умения в композиционно отношение.
Някои песни са истински шедьоври, достойни за сравнение с класическата музика!
- - - - -
Някои излишно дълги интродукции или "вметки". И няколко субективни мои вметки.
Подходящо за фенове на:
Rhapsody of Fire, Fairyland, Dark Moor, Serenity, Avantasia и др.
Автор: Undepth
-=9/10=-
Rhapsody of Fire - 2011 - From Chaos To Eternity
On
вторник, юни 28, 2011
1 коментара
Стил......: Symphonic Power Metal Държава...: Италия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Отнема....: ~57 минути
www.myspace.com/augustburnsred
www.myspace.com/augustburnsred
Точно когато си мислим, че Rhapsody of Fire няма накъде да станат по-епични, Лука Турили и компания ни убеждават в обратното. А "From Chaos To Eternity" е наистина доста убедителен. В наши дни, ако искаш да правиш симфоничен пауър е необходимо или да имаш някаква умпомрачително готина идея, или да си по-епичен от всички останали банди, наблъскали в албумите си хорове и оркестрации през интервал от 10 секунди. Rhapsody of Fire се справят чудесно и с двете - и с идеята, и с това да са по-епични от останалите, макар и без да прекаляват и да се превръщат в холивудски саундтрак с малко китари, както всъщност се получи с ЕР-то им "The Cold Embrace of Fear" миналата година. Не че тук няма оркестрации и хорове, повлияни явно от същите тези холивудски саундтраци, даже напротив, има ги в изобилие, само дето този път са перфектно балансирани, което е в голям плюс за общото звучене на албума. Цялата тази епичност, събрана с все по-отвяващата виртуозност на Лука Турили и Алекс Старополи, невероятните вокали на Фабио Леоне и всички допълнителни елементи (оперно пеене, харш вокали, бласт-бийтове, китарно-клавишни надсвирвания и прочие) в този един час правят "From Chaos To Eternity" един от най-добрите албуми на групата, правени някога, заради което би ми било трудно да ви обясня колко е велика всяка от песните в него поотделно. Това, което мога да ви кажа е, че всеки от траковете е великолепен по свой собствен начин. Няма и помен от еднообразие, умора или тъпчене на едно място. След толкова много години на сцената, Rhapsody of Fire просто проодължават да се развиват! Дъ;го се чудех и коя от песните точно да си определя като любима, но не успях. Може би "I Belong to the Stars" бие останалите с 0.3 идеи, но вече цял месец слушам това чудо и още не съм сигурен, така че... предпочитам да си слушам целия албум от край до край и да се наслаждавам всеки път на великолепието му. Препоръчвам ви да си купите "From Chaos To Eternity" (ако все още не сте) и да направите същото. Защото ако ви се слуша епичен пауър метъл - не знам какво по-добро решение бихте намерили.
+ + + + Плюсове.......:
В този албум просто няма и една слаба минутка. Всичко е него е един голям плюс!
- - - - Минуси........:
5 отделни песни, събрани в едно, само за да се получи 20-минутна песен. Кому е нужно?
Подходящо за фенове на:
Dark Moor, Dreamquest, Blind Guardian, Sonata Arctica и др.
Автор: BGMario
-=9/10=-
Абонамент за:
Публикации (Atom)
