ЖАНР: Symphonic Power Metal
ОТ/Д: Италия | 05.07.2019
ОТ/Д: Италия | 05.07.2019
ЛЕЙБЪЛ: Nuclear Blast
ОТНЕМА: ~54 минути
ОТНЕМА: ~54 минути
Първите две песни в албума - "Phoenix Rising" и "D.N.A." (с участието на Елиз Рид от Amaranthe) са своеобразни трейлъри за "Zero Gravity" - показват всичко най-важно и всички от "филма" ти става ясно на мига, освен малките приятни изненади. Бомбастичните оркестрации и епичните хорове в откриващия трак си партнират страхотно с модерната електроника (включваща се към 4-ата минута) и неокласическите ноти, изкомпозирани от маестро Турили, а винаgи вървежната Елиз Рид носи хитова сила на "D.N.A. (Demon and Angel)". Електрониката започва да се откроява като важен елемент от уравнението и не мога да се оплача - смесицата между неокласически епични елементи и супер модерна електроника кореспондира перфектно с лиричната насоченост на албума. Заглавният трак започва тихо и напрегнато, но избухва с агресивни рифове и оркестрации. Мелодичните пасажи не се вписват твърде добре, а ориенталските мотиви в средата и края идват малко "отникъде", но да кажем, че и те са добре дошли.
"Fast Radio Burst" започва с думите на Дейвид Скот - седмият човек, стъпил на Луната: "I sort of realize there's a fundamental truth to our nature - Man must explore". Електронният риф, с който започва същинската част на песента води до неочаквано епично развитие, но и уверено държи модерното звучене на висота въпреки твърде класическото хеви пеене на Фабио Лионе на места. Следва "Decoding the Multiverse" - многопластово, дълго над 6 минути парче, в което пианото играе значителна роля, а малко преди зверски якото си клавирно/китарно соло изненадва с леко намигване към Queen (за които ще си говорим още след малко). "Multidimensional" се врязва с електроника и много прогресарско комбо от китари и клавири в началото, като прог вайба се задържа през цялото парче, колкото и да го заливат отгоре с пауър метъл.
Неведнъж съм си мислил и казвал, че за мен Лука Турили би бил изучаван в учебниците композитор, ако се беше родил по времето на великите италиански композитори. Доказателство за това можете да откриете във великолепно красивата оперетна и изпята на италиански "Amata Immortale", както и в оставащите песни до края, в които има явни намигвания към големи композитори от две напълно различни епохи. Сериозно намигване към Queen се дочува в моя абсолютен 7-минутен фаворит в албума "I Am", където след 4 минути здрави модерни рифове започва театрален пасаж с вокални хармонии и пиано, напомнящи именно на култовите британци. Следващото намигване е към Джузепе Верди в закриващата "Arcanum (Da Vinci's Enigma)". Тук дом е намерил възможно най-епичният и бомбастичен припев в албума, придружен от оперно пеене, феноменални хорове и усещането, че слушам класическо произведение с тежки модерни китари и електронни включвания от бъдещето. По-епично от това - здраве му кажи, уау.
Трудно ми е да кажа кой албум е с едни гърди по-напред - този тук, или този на Rhapsody of Fire, излязъл в началото на годината, но може би колаборацията между Турили и Лионе, макар и не с едни гърди напред, е с около едно настръхнало зърно напред най-вече заради композиционния гений на Лука Турили. Осъзнавам ясно, че това с холивудските оркестрации вече не е нещо ново и се е поизтъркало, но пак ще напомня, че колкото и да сме свикнали вече на такива неща, това тук е на съвсем друго ниво. Не можем и да не се възхитим на резултата , особено като се има предвид колко часа човешки труд е отишъл, при това далеч не напразно. Единствените забележки към албума могат да са само субективни, като например тази, че тук-там мелодичните пасажи и пеенето на Лионе не ми звучат на място.
+ + + + +
Бомбастичен, епичен албум с феноменални оркестрации!
Страхотно съчетание от неокласически и свръхмодерни елементи.
Композиционните умения на Турили са на трудно достижимо ниво.
Зверски як и модерен китарен звук, който липсваше в предния албум.
Страхотно съчетание от неокласически и свръхмодерни елементи.
Композиционните умения на Турили са на трудно достижимо ниво.
Зверски як и модерен китарен звук, който липсваше в предния албум.
- - - - -
Някои мелодични пасажи само разводняват положението.
Фабио Лионе понякога звучи не особено на място.
Твърде много интродукции, интерлюдии и али-бали.
Фабио Лионе понякога звучи не особено на място.
Твърде много интродукции, интерлюдии и али-бали.
IF YOU LIKE
Rhapsody of Fire, Dark Moor, Magic Kingdom, Avantasia, Fairyland, Derdian, Helloween и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
0 Response for the "Turilli/Lione Rhapsody - Zero Gravity"
Публикуване на коментар