ЖАНР: Epic Pagan Metal
ОТ/Д: Германия | 02.08.2019
ОТ/Д: Германия | 02.08.2019
ЛЕЙБЪЛ: Napalm Records
ОТНЕМА: ~79 минути
ОТНЕМА: ~79 минути
Албумът започва с почти 14-минутната "Wut", която изглежда дори по-дълга заради предимно бавното си, дуумаджийско темпо. Единственият фолклорен инструмент, който се чува, е акордеонът, макар да звучи неуместно на супер мрачния фон с епични хорове, тежки рифове, ревове и пост-блек атмосфера като цяло. Едва 8-минутната "Zerfall" прави нещата още по-епични с ниско мъжко хорово (а след това и самостоятелно) пеене. Акордеонът някак намира и място дотук, заобиколен от красиви акустични пасажи. Припевът пък, ако можем да го наречем така, включва почти чисти вокали и мъжко хорово пеене в духа на Wintersun.
С басов мъжки хоров напев започва следващата "Fluch des Seins". Напевите продължават и след включването на инструментала, значи... горе-долу около 90 секунди. Агресивен риф някъде към втората минута дава началото на същинската част на песента - куплети с крещящи вокали и мощни насечени китари водят към хорови припеви, а средата е запазена за затишие с разказвач - не особено любим за мен похват, но пък за щастие - кратък. 6:30 минути след началото влизаме в блек метъл режим с бластбийтове, които водят към още един припев и наистина епичен завършек на това 11-минутно чудо. С минута по-кратката "Weltenbrand" забавя темпото с една идея открива със смазващ боен риф, който придобива дори още по-голяма сила в куплетите. Хоровите напеви отново се дочуват, този път подкрепени от малко оркестрации и учудващо мелодично чисто пеене. Песента става прогресивно все по-бойна и завършва с още повече оркестрации и чувството, че слушам саундтрак към голяма битка в World of Warcraft.
И тук вече си идваме на думата с дългата 36:28 минути "Ecce Homo". Как се пълни толкова време в една песен? Като за начало, с почти 3 минути интродукция и още минути инструментал, преди около 7-ата минута да се повявят първите вокали. 3 минути по-късно започва един от най-яките пасажи в албума, изпълнен с абсолютно смазващи старт/стоп рифове и ритъм. Акордеонът отново се включва две минути по-късно и все така не е съвсем на място, за разлика от маститите оркестрации, които го следват. Преди да стигнем средата има фолклорно пасажче, което да ни напомни, че все пак Fisnterforst се водят и фолк метъл банда. Преминаваме средната част с дълго атмосферично затишие с акустични китари, чисто пеене и фолклорен напев, а към 25-ата минута отново се впускаме в пост-блек водите с нов бластбийт. След него лека-полека започва пътят към финала, който повтаря някои от чутите досега пасажи и завършва с леко излишна инструментална опашка и своеобразен fadeout.
Въпросите тук са няколко. Като за начало, песен от 36+ минути за какво е знак? Феноменална креативност или просто излишно удължаване на песен с цел "Вижте, имаме трак от 36+ минути"? Или и от двете по малко? Друг въпрос - защо когато няма място за акордеон, той бива включен почти насилствено? Този мрачен албум няма нужда от акордеон, който и без това звучи абсолютно еднакво във всички песни и сякаш свири едно и също в тях. Трето - наистина ли това е правилното звучене за Finsterforst като цяло? Не че нещо, но в момента те звучат повече като Moonsorrow, отколкото като себе си, а разпознаваемия им звук се появява по-скоро спорадично и носи най-доброто в "Zerfall". Всичко това, редом с преобладаващото бавно темпо и повтарящите се похвати убиха до известна степен удоволствието от слушането, а не е като да не обичам епичен метъл и дълги, добре построени композиции. С други думи - да, всичко е наред, албумът е мрачен, епичен, студен и соледен, но още малко разнообразие в материалите за строежа нямаше да навреди.
+ + + + +
Мрачен, епичен, студен, боен и надъхващ.
Изключителна атмосфера, в която е хубаво да се потопиш със слушалки в мрака.
Тежък китарен звук, отчетливо мачкащ с някои жестоки рифове.
Ниско мъжко хорово пеене, от което лесно можеш да настръхнеш.
Изключителна атмосфера, в която е хубаво да се потопиш със слушалки в мрака.
Тежък китарен звук, отчетливо мачкащ с някои жестоки рифове.
Ниско мъжко хорово пеене, от което лесно можеш да настръхнеш.
- - - - -
Твърде еднообразно бавно до средно темпо и доста повтарящи се похвати.
Експериментът със супер дългите композиции е по-скоро само наполовина успешен.
Акордеонът е като 3-годишно дете в кабаре - нe му е мястото там и звучи досадно.
От промо на 128 kbps MP3 може да се пропуснат много неща, но това дават Napalm.
Експериментът със супер дългите композиции е по-скоро само наполовина успешен.
Акордеонът е като 3-годишно дете в кабаре - нe му е мястото там и звучи досадно.
От промо на 128 kbps MP3 може да се пропуснат много неща, но това дават Napalm.
IF YOU LIKE
Moonsorrow, Falkenbach, Primordial, Månegarm, Equilibrium, Einherjer, Wintersun, Heidevolk, Týr и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Finsterforst - Zerfall"
Публикуване на коментар